Миграции — урок по география

1. Какво е миграция

Хората винаги са се местили – от първите групи, тръгнали от Африка преди десетки хиляди години, до днешните студенти и работници. В географията под миграция се разбира преместване, при което човекът сменя постоянното си местоживеене.

О

Миграция

Преместване на хора от едно място на друго със смяна на постоянния адрес – за дълго или завинаги. Емигрант е човек, който напуска своята страна (или населено място), а имигрант – който се заселва в нея. Едно и също преместване е емиграция за мястото на тръгване и имиграция за мястото на пристигане.

Признак	Видове	Пример
По границата	вътрешни – в една страна; външни (международни) – между страни	Видин → София; България → Германия
По продължителност	постоянни; временни (за години); сезонни (за месеци)	сезонна работа в хотелите или при прибирането на реколтата
По причина	доброволни (икономически, семейни, за учене) и принудителни (война, преследване, бедствия)	бежанците от войните в Сирия и Украйна
По посока	село → град, град → град, град → село и предградия	премествания от София в селата около нея

Ежедневните пътувания до работа или училище в друго селище (на хиляди хора от Перник, Божурище и Елин Пелин към София, например) не са миграция, защото хората не сменят дома си. Наричат ги махаловидна миграция или ежедневни пътувания. Те са важни за транспорта и за планирането на градовете.

2. Защо хората се местят

Американският географ Еверет Лий (1966) описва решението да се преместиш като сравнение между две места. Мястото на тръгване има изтласкващи фактори (на английски push), които карат хората да го напуснат. Мястото на пристигане има привличащи фактори (pull). Между тях стоят пречки: разстояние, цена на пътя, граници и визи, непознат език, раздяла със семейството.

Фактори	Изтласкващи (у дома)	Привличащи (там)
Икономически	безработица, ниски заплати, бедност	работа, по-високи доходи
Социални	лошо здравеопазване и образование	добри училища и болници, семейство и приятели
Политически	война, преследване, нестабилност	сигурност, свобода, права
Природни	суша, наводнения, опустиняване, бедствия	приятен климат, чиста среда

Най-често решават икономическите фактори – разликата в доходите и възможността да се намери работа. Но хората не са сметачни машини. Мнозина тръгват там, където вече има познати: мрежите от роднини и приятели в чужбина правят пътя по-евтин и по-сигурен. Затова в един испански град може да има много хора от едно и също българско село.

В лабораторията разликата в заплатите привлича хората, безработицата у дома ги изтласква, а пречките ги задържат. Виж как самото заминаване намалява безработицата у дома и как отворените граници ускоряват потока.

заплати3безраб.15пречки0,4

„заплати“ – колко пъти по-високи са заплатите в приемащата страна в началото; „безраб.“ – безработица у дома, %; „пречки“ – разходи за пътя, езикът, раздялата със семейството (в логаритмични единици: 0,4 означава, че хората тръгват чак когато доходът в чужбина е поне e^0,4 ≈ 1,5 пъти по-висок). Опростен модел: когато хората заминават, у дома безработицата пада и заплатите растат, а в чужбина – леко спадат. Всяка година около 2% от емигрантите се връщат.

заминали за 30 г.32%разлика накрая2,51×преводи12,3% от доходите у домапотокът спиране спира за 30 г.

Потокът отслабва, но голямата разлика в заплатите не изчезва за десетилетия само от миграцията – нужно е и икономиката у дома да расте.

Пример

Заплатата в чужбина е 3 пъти по-висока, но разходите за живот там са 2 пъти по-високи. Колко пъти по-голяма е реалната печалба?

Реалният доход е заплатата, разделена на цените: $\frac{3}{2} = 1{,}5$ пъти.
Разликата е по-малка, отколкото изглежда – затова част от емигрантите живеят скромно в чужбина и изпращат спестяванията си у дома.

3. Законите на Равенщайн и гравитационният модел

През 1885 и 1889 г. британският географ Ернст Георг Равенщайн изучава данните от във Великобритания и формулира закономерности, които и днес наричаме „закони на миграцията“.

Т

Законите на Равенщайн (съкратено)

1) Повечето преселници се местят на малки разстояния. 2) Миграцията често става на стъпки: от село в малък град, после в голям. 3) Всеки поток има насрещен поток. 4) Далечните преселници отиват предимно в големите градове. 5) Градското население мигрира по-малко от селското. 6) Повечето преселници са млади възрастни. 7) Главната причина е икономическа.

Първият закон описва затихването с разстоянието: колкото по-далече е едно място, толкова по-малко хора отиват там. Вторият е свързан с размера: големите градове привличат повече. Двете идеи се съчетават в модел, заимстван от закона на Нютон за гравитацията.

Т

Гравитационен модел

Потокът от преселници между две места е

F = k\,\dfrac{P_1 P_2}{d^{\beta}}

, където

P_1

и

P_2

са населенията,

d

– разстоянието,

k

– коефициент, а

\beta

– показателят на затихване, обикновено между 1 и 2. При

\beta = 2

двойно по-далечното място привлича 4 пъти по-малко хора.

β2София ×1

Щракни върху град, за да го избереш за начало. β – колко силно разстоянието спира хората; „София ×“ – колко пъти увеличаваме (или намаляваме) населението на столицата. Населението е по преброяването през 2021 г. (закръглено), разстоянията са по права линия.

към София55%към Велико Търново (най-близо)6%средно разстояние141 km

При β около 1–2 печелят и големите, и близките градове – както в действителност.

Пример

От един град тръгват 1200 души годишно към град на 100 km и 300 души – към също толкова голям град на 200 km. Колко е β?

При еднакви населения $\frac{F_1}{F_2} = \left(\frac{d_2}{d_1}\right)^{\beta}$ , т.е. $4 = 2^{\beta}$ .
$\beta = \frac{\lg 4}{\lg 2} = 2$ .

Моделът е груб: не знае за граници, езици и роднини. Но обяснява защо в България най-силна е връзката София–Пловдив, а Видин изпраща хора главно в столицата – тя е толкова голяма, че „надвива“ и разстоянието.

4. Механичен прираст и баланс на населението

Населението на едно място се променя по два начина: чрез ражданията и смъртните случаи (естественото движение, виж урока Населението на света) и чрез миграцията (механичното движение).

Т

Механичен прираст

МП = И - Е

– разликата между заселилите се (имигрантите) и изселилите се (емигрантите) за година. Коефициентът на механичния прираст е

k_{МП} = \dfrac{И - Е}{P} \cdot 1000

‰, където

P

е средното население. Нарича се още нетна миграция.

Т

Баланс на населението

P_1 = P_0 + (Р - У) + (И - Е)

– населението в края на годината е началното плюс естествения и механичния прираст.

Р

– родени,

У

– умрели.

Пример

Град има 80 000 жители. През годината са се родили 720 деца, починали са 1040 души, заселили са се 1500, а са се изселили 900. Колко е населението в края на годината и колко са двата коефициента?

Естествен прираст: $720 - 1040 = -320$ , т.е. $-4$ ‰.
Механичен прираст: $1500 - 900 = +600$ , т.е. $+7{,}5$ ‰.
$P_1 = 80\,000 - 320 + 600 = 80\,280$ – градът расте само благодарение на миграцията.

Освен нетната миграция има смисъл да се знае и колко хора изобщо се местят – брутната миграция $И + Е$ . Град с 10 000 заселили се и 10 000 изселили се има нулев механичен прираст, но голяма подвижност на населението.

Р8,3У15,6И−Е6,1→Соф.2

Р и У – раждаемост и смъртност, И − Е – механичен прираст от външна миграция (всички в ‰ годишно); „→Соф.“ – колко души на 1000 от останалата част на страната се преместват всяка година в София. Началото е населението на 31.12.2024 г. по НСИ. За простота раждаемостта и смъртността са еднакви навсякъде, а в действителност в София населението е по-младо.

2050 г.6,25 млн.промяна−3,0%София20% → 24%нужно И − Е за баланс+7,3‰

Заселват се повече хора, отколкото се изселват, но това не стига, за да компенсира естествения спад.

5. Миграцията в света

По оценка на Отдела за населението на ООН през 2024 г. около 304 милиона души живеят в държава, различна от тази, в която са родени – около 3,7% от населението на Земята. През 1990 г. те са били около 154 милиона, т.е. за една трета от века броят им почти се е удвоил, макар делът им да е нараснал по-бавно. Малко под половината от международните мигранти са жени и момичета.

Страна с най-много имигранти (2024)	млн. души
САЩ	52,4
Германия	16,8
Саудитска Арабия	13,7
Великобритания	11,8
Франция	9,2

Най-много хора, родени в една страна, живеят в чужбина от Индия – около 18,5 милиона (2024). Големите миграционни коридори са Мексико → САЩ, Южна и Югоизточна Азия → страните от Персийския залив, Северна Африка и Близкия изток → Западна Европа, бившите съветски републики → Русия. В Обединените арабски емирства мигрантите са огромното мнозинство от жителите – по оценки около 9 от 10.

Повечето мигранти тръгват по икономически причини – това е трудовата миграция. Много страни насърчават идването на работници, от които имат нужда: лекари, медицински сестри, строители, програмисти, сезонни работници в земеделието.

6. Бежанци и вътрешно разселени

Не всички тръгват по свой избор. Войните, преследването и бедствията принуждават милиони хора да напуснат домовете си.

О

Бежанец

Човек, който е напуснал своята страна поради основателен страх от преследване заради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или заради война, и не може да получи закрила там (Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.). Търсещ убежище е човек, чиято молба за закрила още не е разгледана. Вътрешно разселен е човек, принуден да напусне дома си, но останал в своята страна.

Според доклада на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в края на 2024 г. насилствено разселените по света са около 123 милиона души. По-голямата част от тях – около 73,5 милиона – са вътрешно разселени: не са пресекли граница. Обратно на често срещаното впечатление, повечето бежанци остават в съседни страни, а не стигат до богатите страни на Европа или Северна Америка.

Все по-често се говори и за хора, напуснали домовете си заради суша, наводнения или (виж урока Изменението на климата). Тези причини обаче рядко действат сами – обикновено се съчетават с бедност и конфликти, затова учените внимават с оценките колко души са „климатични мигранти“.

7. Последици от миграцията

Миграцията променя и двете места. За страната на тръгване важни са паричните преводи – парите, които емигрантите изпращат на семействата си. По оценка на Световната банка през 2024 г. те са около 685 милиарда долара за страните с ниски и средни доходи – повече от преките чуждестранни инвестиции и помощта за развитие, които тези страни получават. Най-много получава Индия (около 129 млрд. долара), след нея – Мексико (около 68 млрд.). За някои малки страни, като Таджикистан или Непал, преводите са значителна част от икономиката.

Страната на тръгване

+ парични преводи, по-ниска безработица, нови умения и връзки, когато хората се връщат
− заминават най-вече млади хора, населението застарява и намалява, не достигат лекари, учители, майстори

Страната на пристигане

+ работна ръка, данъци, по-младо население, нови идеи и предприятия
− нужни са жилища, училища и езикови курсове; интеграцията изисква време и усилия и от двете страни

Когато заминават лекари, инженери и учени, се говори за изтичане на мозъци. За приемащата страна това е „привличане на мозъци“ – тя получава готови специалисти, без да плаща образованието им. Днес все по-често се говори и за циркулация на мозъци: хората заминават, учат и работят в чужбина, а после се връщат или поддържат връзки с родината си.

8. Миграциите в Европа

Свободното движение на хора е една от основните свободи в Европейския съюз: всеки гражданин на ЕС може да живее, учи и работи в друга държава членка. За българските граждани последните ограничения за работа в някои държави отпадат на 1 януари 2014 г. Шенгенското споразумение (подписано през 1985 г. в Шенген, Люксембург) премахва проверките по вътрешните граници. България и Румъния се присъединяват по въздух и море на 31 март 2024 г., а по суша – на 1 януари 2025 г.; оттогава в пространството има 29 държави.

По данни на Евростат на 1 януари 2024 г. в ЕС живеят около 29 милиона граждани на страни извън съюза (около 6,4% от населението) и около 14 милиона граждани на ЕС, които живеят в друга държава членка – най-много румънци, поляци и италианци. През 2015–2016 г. в Европа пристигат над милион търсещи убежище, главно от Сирия, Афганистан и Ирак, а от 2022 г. милиони украинци получават временна закрила в страните от ЕС.

9. Миграциите в България

През XX век България преживява голяма вътрешна миграция от селата към градовете, особено след 1950-те години, когато индустриализацията привлича хора в заводите. През лятото на 1989 г., след насилствената смяна на имената на българските турци (т. нар. „Възродителен процес“), около 360 000 души се изселват в Турция; част от тях по-късно се връщат.

След 1989 г. и особено след приемането в ЕС през 2007 г. стотици хиляди българи заминават да учат и работят в Германия, Великобритания, Испания, Италия, Гърция, Нидерландия и САЩ. Точният брой е труден за определяне, защото много хора не се отписват, когато заминават – оценките за българите в чужбина варират в широки граници. В последните години по данни на НСИ заселилите се в България (включително завръщащи се българи и бежанци от Украйна) са повече от изселилите се. Но естественият спад е голям и населението продължава да намалява: от почти 9 милиона в края на 1980-те до около 6,44 милиона в края на 2024 г.

Вътре в страната населението се събира в София и около нея. В края на 2024 г. в столицата живеят около 1,3 милиона души – около една пета от населението на България. Растат и Пловдив, Варна и селата около големите градове, а Северозападна България, планинските и пограничните райони губят население. Някои села са напълно обезлюдени.

10. Тренажор

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

\begin{gathered}P_0 = 25\,000,\ Р = 300,\ У = 250 \\ И = 100,\ Е = 900\end{gathered}

Колко е населението в края на годината?

11. Миграциите в числа

0 / 4

🇧🇬 България през 2024 г.

По данни на НСИ населението на България е намаляло през 2024 г. с 8121 души и в края на годината е 6 437 360. Родени са 53 428 деца, а са починали 100 736 души. Колко е естественият прираст? Колко е механичният прираст, ако цялата останала промяна се дължи на миграцията? Колко е той в промили (средно население ≈ 6,44 млн.)?

🧲 Пловдив или Варна?

Разстоянието по права линия от София до Пловдив е около 132 km, а до Варна – около 378 km. Пловдив има около 347 хиляди жители, Варна – около 311 хиляди. Колко пъти по гравитационния модел потокът от София към Пловдив е по-силен от този към Варна при β = 1 и при β = 2?

💸 Пари от чужбина

По оценка на Световната банка през 2024 г. Индия е получила около 129 млрд. долара парични преводи от свои граждани в чужбина, а Мексико – около 68 млрд. Брутният вътрешен продукт на Индия е около 3900 млрд. долара, а на Мексико – около 1850 млрд. Колко процента от БВП са преводите във всяка от двете страни?

🏙️ Столицата расте

В края на 2024 г. в София живеят около 1,296 млн. души, а в останалата част от страната – около 5,141 млн. Ако София расте с 0,5% годишно, а останалата част намалява с 0,6% годишно, какъв дял от населението ще живее в столицата след 20 години?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

12. ⚠️ Чести грешки

Емиграция и имиграция

✗ Емиграция е, когато хората идват при нас.

✓ Емиграция е напускане, имиграция – заселване. Едно преместване е и двете – според това откъде гледаме.

Пътуване до работа

✗ Всеки, който пътува до работа в друг град, е мигрант.

✓ Ежедневните пътувания не са миграция – домът не се сменя.

Бежанци и мигранти

✗ Всички мигранти са бежанци.

✓ Бежанците са принудени да бягат от преследване или война; повечето мигранти тръгват по свой избор.

Къде са бежанците

✗ Повечето бежанци отиват в богатите страни.

✓ Повечето разселени остават в своята страна или в съседни страни.

Положителен механичен прираст

✗ Щом се заселват повече, отколкото се изселват, населението расте.

✓ Расте само ако механичният прираст е по-голям от естествения спад – в България не е.

Разстоянието

✗ Днес разстоянието не играе роля – всеки може да отлети навсякъде.

✓ Затихването с разстоянието остава: повечето хора се местят наблизо или там, където имат познати.

13. 🎯 Бърз тест

1 / 9

✓ 0

Кое от изброените НЕ е миграция в географския смисъл?

Избери отговор (или натисни 1–4)

14. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Ниво В· Национален кръг

Ниво С· Международна олимпиада

15. Обобщение

✓ Миграцията е преместване със смяна на постоянния адрес; ежедневните пътувания не са миграция
✓ Видове: вътрешни и външни, постоянни, временни и сезонни, доброволни и принудителни
✓ Изтласкващи и привличащи фактори, а между тях – пречки (Лий)
✓ Равенщайн: повечето се местят наблизо, на стъпки, всеки поток има насрещен поток
✓ Гравитационен модел: $F = k\,P_1P_2/d^{\beta}$ , обикновено β ≈ 1–2
✓ Механичен прираст $И - Е$ ; баланс $P_1 = P_0 + (Р - У) + (И - Е)$
✓ Около 304 млн. международни мигранти (2024); около 123 млн. насилствено разселени в края на 2024 г.
✓ Парични преводи, изтичане и циркулация на мозъци, свободно движение и Шенген в ЕС
✓ България: голяма след 1989 г., концентрация на населението в София (около 1/5)

💡 Интересен факт

Миграциите са и част от българската история. В края на XVIII и началото на XIX век десетки хиляди българи се преселват в Бесарабия – днес Южна Украйна и Молдова. Техните потомци, бесарабските българи, и днес пазят езика и обичаите си: при преброяването в Украйна през 2001 г. българи са се определили около 205 000 души, а градът Болград е тяхното средище.