Населението и стопанството на България
Между двете последни област Видин губи всеки четвърти свой жител. там е над 53 години, а в столицата – около 43. В България има 199 населени места, в които не живее нито един човек, а в още над 1 250 села живеят по-малко от 50 души. В същото време в София живее всеки пети българин и там се създават над 40% от на страната. Една и съща държава, а сякаш са няколко различни. Защо регионите на България се развиват толкова различно – и какво може да се направи?
1. Населението – от 2 до 9 и обратно към 6,4 милиона
При първото преброяване на Княжество България през 1880 г. са отчетени около 2 млн. души. След Съединението с Източна Румелия (1885) и с растежа през XX век населението достига максимума си при преброяването през 1985 г. – 8 948 649 души. От тогава то намалява: 6 519 789 души при преброяването през 2021 г. и 6 437 360 души към 31.12.2024 г. (НСИ). За 40 години страната губи над 28% от населението си. Причините – отрицателният от 1990 г. насам и – са разгледани в уроците Населението на света и Миграции. Тук ще видим, че тези процеси засягат регионите на страната много неравномерно.
Пример
Колко процента от населението си губи България от преброяването през 1985 г. до края на 2024 г.?
- Намаление с около , т.е. с около 28%.
2. Административно-териториално деление
За да се управлява държавата, територията ѝ е разделена на единици. Сегашното деление е от 1999 г. – тогава деветте големи области от 1987 г. отново са разделени на 28 по-малки, приблизително по старите окръзи.
| Единица | Брой | Какво представлява |
|---|---|---|
| Области | 28 | държавно управление; начело е областен управител, назначен от правителството |
| Общини | 265 | местно самоуправление; кмет и общински съвет, избрани от жителите |
| Кметства | 3 041 | части от общините – едно или няколко села с кмет |
| Населени места | 5 256 | 257 града и 4 999 села (31.12.2024 г.) |
Двете области с име София са различни: София (столица) е само Столична община, а София (често наричана Софийска област) обхваща 22 общини около нея. Най-голямата по площ община е Сливен, а най-малката по население – Трекляно в област Кюстендил (522 души в края на 2024 г.). Общините се различават много: в 8-те общини с над 100 000 жители живее 41,1% от населението, а в 145 общини с под 10 000 жители – само 12,3% (НСИ).
За статистиката и за европейските фондове ЕС използва обща класификация на регионите . В България тя има три нива: 2 района от ниво 1 (Северна и Югоизточна България; Югозападна и Южна централна България), 6 района за планиране (ниво 2) и 28 области (ниво 3).
Район за планиране
| Район | Области | Население (2025) | С какво е известен |
|---|---|---|---|
| Северозападен | Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч | 655 хил. (10,2%) | АЕЦ „Козлодуй“, зърно; най-бързо обезлюдяване, най-ниски доходи |
| Северен централен | Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра | 673 хил. (10,5%) | машиностроене, Дунав мост при Русе, университети, културен туризъм |
| Североизточен | Варна, Добрич, Шумен, Търговище | 827 хил. (12,8%) | пристанище Варна, химия в Девня, зърно в Добруджа, морски туризъм |
| Югоизточен | Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора | 952 хил. (14,8%) | „Марица-изток“, нефтопреработка в Бургас, най-много нощувки |
| Югозападен | София (столица), София, Благоевград, Перник, Кюстендил | 2,02 млн. (31,4%) | столицата, ИТ и услуги, Пирдоп; зимен туризъм в Банско и Боровец |
| Южен централен | Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян, Кърджали | 1,31 млн. (20,3%) | Тракийската низина, индустриални зони край Пловдив, Родопите |
Районите не са равни: в Югозападния живее почти една трета от населението, а в Северозападния и Северния централен – по около една десета.
3. Регионални демографски различия
Между преброяванията през 2011 и 2021 г. населението намалява във всички 28 области. Най-малко губи столицата (−1,3%), а най-много – Видин (−25,4%), Смолян (−20,9%) и Добрич (−20,8%). През 2024 г. естественият прираст е отрицателен навсякъде: от −2,0‰ в столицата до −17,2‰ във Видин (Евростат). Областите, от които младите хора отдавна заминават, днес имат и най-възрастното население – медианната възраст във Видин и Смолян е над 53 години, а повече от 30% от жителите им са на 65 и повече години.
Не всички региони губят хора от . през 2024 г. е положителен в повечето области – най-висок в Кърджали, Бургас, Варна, Хасково, столицата и Пловдив. Статистиката обаче отчита регистрираните адреси, а част от хората живеят или работят другаде, затова тези числа трябва да се тълкуват внимателно. Сравни показателите на картата.
Щракни област на картата или в класирането. Източник: преброявания 2011 и 2021 г. (НСИ); механичният прираст включва и вътрешната, и външната миграция.
Най-висока стойност: София-град (-1,3 %); най-ниска: Видин (-25,4 %).
Картата показва няколко закономерности. Северозападна и Северна централна България, планинските и пограничните райони стареят и намаляват най-бързо. Столицата и големите градове – Пловдив, Варна, Бургас – привличат млади хора и губят по-малко. Областите с по-висок дял на деца (Сливен – 18,8% на възраст до 14 години) са тези, в които някои общности имат по-висока .
4. Етнически и религиозен състав
При преброяването всеки сам определя етническата си принадлежност, майчиния си език и вероизповеданието си, а отговорът не е задължителен. През 2021 г. на въпроса за етническата принадлежност отговарят 6 052 111 души. От тях 85,7% се определят като българи, 8,5% – като турци и 4,5% – като роми. Към другите групи – руснаци, арменци, власи, каракачани, евреи и др. – принадлежат под 1,5% от отговорилите (НСИ).
Етническите групи са разпределени неравномерно. В област Кърджали около 59% от жителите се определят като турци, в Разград – около 48%, а в Силистра, Шумен и Търговище делът им също е значителен. Повече хора, определили се като роми, живеят в Сливен, Монтана, Ямбол и някои други области.
На въпроса за вероизповеданието през 2021 г. 62,8% от всички жители се определят като православни християни, 9,8% – като мюсюлмани, 1,1% – като протестанти и 0,6% – като католици. Без вероизповедание са 4,7%, 11,2% не желаят да отговорят, а за останалите данните са взети от административни източници, които не съдържат такава информация. Конституцията определя източното православие като традиционна религия, но гарантира свободата на вероизповеданията.
5. Селищната мрежа
Около три четвърти от българите живеят в градове (виж урока Градове и урбанизация). Мрежата от 5 256 населени места обаче е наследена от времето, когато повечето хора са живели на село. Селата се различават по региони: в Добруджа, Тракия и Дунавската равнина те са големи и компактни, а в Средна Стара планина, Родопите и Странджа – малки, често разпръснати махали и колиби.
Именно малките планински села се обезлюдяват най-бързо. Към 31.12.2024 г. в 1 258 села (23,9% от населените места) живеят от 1 до 49 души, а 199 населени места нямат нито един жител. Повечето от тях са в областите Велико Търново (66) и Габрово (64) – там са най-многобройните малки селца в Предбалкана (НСИ). Шест града имат над 100 000 жители и в тях живее 35,5% от населението на страната.
Обезлюдяване
Обезлюдяването се самоподдържа: когато хората намаляват, затварят училището, магазинът и автобусната линия, а това кара и последните млади семейства да заминат. Затова регионалната политика се опитва да запази основните услуги и да привлече инвестиции извън големите градове.
6. Стопанството и регионите
Структурата на стопанството на България – около 71% от в услугите, около 26% в индустрията и около 3% в – е разгледана в урока Промишленост и услуги, а енергетиката и – в Природни ресурси и енергетика и Селско стопанство. Тук ни интересува къде се създава богатството.
През 2024 г. в област София (столица) живее 20,1% от населението, а там се създава 43,7% от БВП. в столицата е около 35 400 €, а в Сливен – около 6 700 € – повече от пет пъти по-малко (Евростат). На второ място е Стара Загора (около 22 400 €) заради енергийния комплекс „Марица-изток“, а Враца е на четвърто място заради АЕЦ „Козлодуй“. Една голяма централа или завод може да издигне цяла област в класацията, макар заплатите на повечето хора там да не са високи.
Различията между районите за планиране са сред най-големите в ЕС. През 2024 г. БВП на човек по в Югозападния район е 107% от средното за ЕС, а в Северозападния – 42%, един от най-ниските в Съюза. Безработицата в Северозападния район е 9,7%, а в Югозападния – 2,8% (Евростат).
Крива на Лоренц и коефициент на Джини
Областите са подредени от най-бедната към най-богатата по БВП на човек. Колкото повече кривата се отдалечава от диагонала, толкова по-голямо е неравенството. Коефициентът на Джини G е удвоената площ между диагонала и кривата: 0 – пълно равенство, 1 – целият БВП е в една област. Данни: Евростат (БВП по текущи цени и средногодишно население).
2024 г.: най-висок БВП на човек – София-град (35 413 €), най-нисък – Сливен (6700 €). Неравенството е по-голямо, отколкото през 2000 г.
От 2000 г. насам коефициентът на Джини между областите расте почти непрекъснато – от около 0,18 до около 0,31 през 2024 г. Цялата страна забогатява – БВП на човек в най-бедната област през 2024 г. е по-голям от този на столицата през 2000 г. в текущи цени, – но столицата расте най-бързо. Ако махнеш София-град, неравенството между останалите 27 области е два пъти по-малко. Това е типично за страните в Източна Европа: столицата привлича чуждите инвестиции, услугите и младите образовани хора.
7. Транспортната мрежа
Пътищата и железниците свързват регионите и привличат инвестиции. Магистралите в България са с обща дължина под 1000 km – по-малко от планираното. Най-гъста е мрежата около София, Пловдив и по направлението към Бургас, а Северозападът и голяма част от Северна България дълго остават без бърза връзка със столицата.
| Магистрала | Направление | Състояние |
|---|---|---|
| „Тракия“ | София – Пловдив – Стара Загора – Бургас | завършена през 2013 г.; около 360 km |
| „Хемус“ | София – Велико Търново – Шумен – Варна | строи се на участъци |
| „Струма“ | София – Перник – Благоевград – Кулата (Гърция) | незавършена в Кресненското дефиле |
| „Марица“ | Оризово (до Чирпан) – Хасково – Капитан Андреево (Турция) | завършена през 2015 г. |
| „Европа“ | София – Калотина (Сърбия) | част от коридор X |
| „Черно море“ | Варна – Бургас | планирана |
Главните железопътни линии свързват София с Варна (през Горна Оряховица) и с Бургас (през Пловдив), но дълги години не са модернизирани и пътникът често губи повече време, отколкото с кола. Морските пристанища Варна и Бургас обслужват по-голямата част от морския , а най-важните пристанища на Дунав са Русе, Лом и Видин. Международни летища има в София, Варна, Бургас и Пловдив. , които минават през страната, са разгледани в урока Транспорт, търговия и глобализация.
8. Туризмът
Туризмът е важна част от услугите и от износа: всеки чужденец, който почива в България, „внася“ пари в страната. През 2025 г. в местата за настаняване са регистрирани около 28,8 млн. нощувки, от тях около 56% на чужденци (Евростат).
- Морски туризъм – Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Несебър, Созопол. Югоизточният и Североизточният район събират около 62% от всички нощувки, предимно през юли и август.
- Зимен (ски) туризъм – Банско, Боровец, Пампорово, Чепеларе.
- Културен и исторически – Пловдив, Велико Търново, Рилският манастир, Несебър. Десет обекта в България са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (2025 г.), сред тях Рилският манастир, Казанлъшката гробница, Старинен Несебър, Пирин и Сребърна.
- Балнеоложки (СПА) туризъм – България е богата на : Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, Девин.
- Селски и екотуризъм – Родопите, Странджа, Стара планина; дава работа и доходи и в малките селища.
Голям проблем е сезонността: през лятото морските курорти са препълнени, а през зимата повечето хотели там са затворени. В лабораторията сравни районите и виж колко се подобрява заетостта на леглата, ако част от летните туристи дойдат през май, юни, септември или октомври.
Бургас – Южното Черноморие, Стара Загора. Височината на стълба е средният брой нощувки на ден през месеца – толкова легла са заети. „Преместв.“ – какъв процент от нощувките през юли и август се преместват поравно в май, юни, септември и октомври (удължаване на сезона). Данни: Евростат, места за настаняване, 2025 г.
Ако хотелите имат толкова легла, колкото са нужни през авг, през годината средно 72% от тях стоят празни.
Югозападният и Южният централен район имат два сезона – зимен в планините и летен – и много градски туристи, затова нощувките им са по-равномерни. В Северозападния и Северния централен район туристите са малко, макар там да има красиви природни и исторически места – Белоградчишките скали, Магура и Леденика, Велико Търново.
9. Тренажор
Естественият прираст на областта е k промила. С колко души се променя населението ѝ за година само от раждания и смъртни случаи?
10. България в числа
🏚️ Видин след 20 години
При преброяването през 2011 г. в област Видин живеят 101 018 души, а през 2021 г. – 75 408. Колко процента годишно средно намалява населението? Колко души ще живеят в областта през 2041 г., ако това темпо се запази?
🏙️ Колко по-богата е столицата
През 2024 г. в област София (столица) живее 20,1% от населението на България, а там се създава 43,7% от БВП (Евростат). Колко пъти БВП на човек в столицата е по-голям от средния за страната? А колко пъти е по-голям от средния за останалата част от България?
🏖️ Празните легла на Южното Черноморие
През 2025 г. в местата за настаняване в Югоизточния район са регистрирани 10 906 746 нощувки, от които 3 264 310 през август (Евростат). Колко легла са заети средно на ден през август? Ако районът има точно толкова легла, каква е средната им заетост през цялата година?
🗺️ Големи и малки общини
Към 31.12.2024 г. в България живеят 6 437 360 души в 265 общини. В 8-те общини с над 100 000 жители живее 41,1% от населението, а в 145 общини с под 10 000 жители – 12,3% (НСИ). Колко души средно живеят в една голяма и в една малка община?
Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.
11. ⚠️ Чести грешки
Област и община
✗ Областта има кмет.
✓ Кмет и общински съвет има общината. Областта се управлява от областен управител, назначен от правителството.
Двете „София“
✗ Област София и София (столица) са едно и също.
✓ София (столица) е Столична община, а област София обхваща 22 общини около нея с център София.
Районите за планиране
✗ Районите за планиране са административни единици като областите.
✓ Те са статистически райони (ниво 2 по NUTS) без собствени органи на власт – използват се за планиране и европейски фондове.
Висок БВП на човек
✗ Щом БВП на човек в Стара Загора е висок, там всички получават високи заплати.
✓ Голяма част от него идва от няколко големи предприятия – енергийния комплекс, мините. Заплатите на повечето хора могат да са близо до средните.
Положителен механичен прираст
✗ Щом механичният прираст е положителен, населението на областта расте.
✓ Ако естественият прираст е по-силно отрицателен, населението продължава да намалява – общото изменение е сборът от двете.
Етнос по избор на другите
✗ Етническата принадлежност се определя по името или по външния вид.
✓ При преброяването всеки сам определя етническата си принадлежност, а отговорът е доброволен.
12. 🎯 Бърз тест
На колко административни области е разделена България?
13. 📝 Задачи за упражнение
Ниво А· Областен кръг
Ниво В· Национален кръг
Ниво С· Международна олимпиада
14. Обобщение
- ✓ Населението: максимум 8 948 649 (1985), 6 519 789 (2021), 6 437 360 (края на 2024)
- ✓ Деление: 28 области, 265 общини, 5 256 населени места (257 града); 6 района за планиране (NUTS 2)
- ✓ Най-бързо намалява и застарява населението на Северозапада, в планинските и пограничните райони; най-малко – в столицата
- ✓ Етнически състав (2021, от отговорилите): 85,7% българи, 8,5% турци, 4,5% роми; турците преобладават в Кърджали
- ✓ 199 населени места без жители, 1 258 села с под 50 души – обезлюдяване
- ✓ София-град: около 20% от хората и около 44% от БВП; коефициентът на Джини между областите расте от 2000 г.
- ✓ Магистрали: „Тракия“ и „Марица“ са завършени, „Хемус“ и „Струма“ – не
- ✓ Туризъм: около 28,8 млн. нощувки (2025), над половината на чужденци; силна сезонност по морето
💡 Интересен факт
Най-малката община в България – Трекляно в област Кюстендил – има 522 жители (края на 2024 г.). Това е по-малко, отколкото живеят в много жилищни блокове в София. Въпреки това Трекляно има свой кмет, общински съвет и бюджет. Ако всички общини бяха като столичната, в България щяха да стигат пет общини.