Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Механизми на органичните реакции

↪️ През 1920-те години английският химик Робърт Робинсън започва да рисува в статиите си малки извити стрелки – откъде тръгва двойка електрони и къде отива. Неговият съперник Кристофър Ингълд превръща идеята в цяла система: дава имената „нуклеофил“ и „електрофил“ и означенията SN1 и SN2. Двамата години наред спорят чия е заслугата. Днес всеки студент по химия рисува стрелките им – и с няколко правила предсказва продуктите на реакции, които никога не е виждал.

1. Как се разкъсва една връзка

Уравнението казва какво влиза и какво излиза. Механизмът разказва как: кои връзки се късат, кои се образуват и в какъв ред. Всяка е двойка електрони – и има два начина тя да се разкъса.

О

Хомолитично и хетеролитично разкъсване

При хомолитичното разкъсване всеки атом взима по един електрон от двойката: Cl−Cl→Cl∙+Cl∙\mathrm{Cl{-}Cl \to Cl^\bullet + Cl^\bullet}. Получават се свободни радикали – частици с несдвоен електрон. При хетеролитичното разкъсване единият атом взима и двата електрона: (CH3)3C−Br→(CH3)3C++Br−\mathrm{(CH_3)_3C{-}Br \to (CH_3)_3C^+ + Br^-}. Получават се йони.

Хомолитичното разкъсване е типично за неполярни връзки и се предизвиква от светлина или висока температура. Хетеролитичното е типично за и протича в : по-електроотрицателният атом отнася двойката електрони. Ако положителният остане на въглерод, частицата е карбокатион; ако отрицателният – карбанион.

Т

Стабилност на карбокатионите и радикалите

третичен > вторичен > първичен > метилов. Въглеродът с недостиг на електрони (положителен заряд или несдвоен електрон) се стабилизира от съседните алкилови групи – те „отдават“ част от електронната си плътност. Колкото повече такива групи, толкова по-стабилна е частицата и толкова по-лесно се образува.
третичен карбокатионCH₃C+CH₃CH₃
третичен
вторичен карбокатионCH₃CH+CH₃
вторичен
първичен карбокатионCH₃CH₂+
първичен
метилов карбокатионCH₃+
метилов

2. Нуклеофили и електрофили

В хетеролитичните реакции винаги има две страни: едната дава електронна двойка, другата я приема. Къде е излишъкът и къде – недостигът на електрони, показва : във връзката C–Br въглеродът е частично положителен (δ+), а бромът – частично отрицателен (δ−).

О

Нуклеофил и електрофил

Нуклеофилът („обичащ ядрото“) е частица с несвързана електронна двойка или π-връзка, която атакува център с недостиг на електрони: OH−\mathrm{OH^-}, CN−\mathrm{CN^-}, Br−\mathrm{Br^-}, H2O\mathrm{H_2O}, NH3\mathrm{NH_3}, алкените. Електрофилът („обичащ електроните“) е частица с недостиг на електрони, която приема двойка: H+\mathrm{H^+}, NO2+\mathrm{NO_2^+}, карбокатионите, Br2\mathrm{Br_2} (поляризиран), въглеродът δ+ в C–Hal.

Нуклеофилът е същото като основа по Люис, а електрофилът – по Люис (виж Киселини, основи и pH). Разликата е в гледната точка: при основите говорим за равновесие с , при нуклеофилите – за скорост на атака към въглерод.

3. Езикът на извитите стрелки

Т

Правила за стрелките

1) Стрелката тръгва от електроните – несвързана двойка, връзка или радикал – и сочи към мястото, където те отиват: атом или новата връзка. 2) Цяла стрелка премества двойка електрони, „въдица“ с една кукичка – един електрон. 3) Броят на връзките на всеки атом и зарядите трябва да се запазват: ако атом получи нова връзка, той губи друга или променя заряда си.

Избери реакция и мини през стъпките ѝ. Под схемата е енергийната диаграма: всяка стъпка минава през енергиен хълм – преходно състояние (‡), за което е нужна . Между стъпките се образуват междинни частици – радикали или карбокатиони. Най-високият хълм определя скоростта на цялата реакция.

CH₄ + Cl₂ → CH₃Cl + HCl (на светлина)

ClClClCl+hν

1. Иницииране. Квант светлина разкъсва връзката Cl–Cl хомолитично: всеки атом взима по един електрон от общата двойка. Получават се два хлорни радикала.

енергияCH₄ + Cl·‡CH₃· + HCl‡CH₃Cl + Cl·

💡 Червените стрелки показват къде отиват електроните: цяла стрелка – двойка електрони, „въдица“ с една кукичка – един електрон. Стрелката винаги тръгва от електроните (несвързана двойка, връзка, радикал), а не от атома, който ги приема. Енергийната диаграма е схематична; при хлорирането стойностите са приблизителни. Тази стъпка не е на диаграмата – тя показва само двете стъпки на развитие на веригата.

4. Радикалово заместване при алканите

имат само здрави и почти неполярни връзки C–C и C–H – за нуклеофили и електрофили няма „котва“. Затова те реагират с по радикалов механизъм, на светлина или при нагряване. Самите са описани в урока Въглеводороди.

Т

Верижен радикалов механизъм

Иницииране: Cl2→hν2Cl∙\mathrm{Cl_2 \xrightarrow{h\nu} 2Cl^\bullet}. Развитие: Cl∙+CH4→HCl+CH3∙\mathrm{Cl^\bullet + CH_4 \to HCl + CH_3^\bullet}, след това CH3∙+Cl2→CH3Cl+Cl∙\mathrm{CH_3^\bullet + Cl_2 \to CH_3Cl + Cl^\bullet} – радикалът се възстановява и веригата продължава. Прекъсване: два радикала се свързват, напр. CH3∙+Cl∙→CH3Cl\mathrm{CH_3^\bullet + Cl^\bullet \to CH_3Cl}.

По-нататък хлорът замества и останалите водородни атоми: CH2Cl2\mathrm{CH_2Cl_2}, CHCl3\mathrm{CHCl_3}, CCl4\mathrm{CCl_4}. Ако алканът има различни видове водородни атоми, получава се смес от . Колко от всеки, зависи от броя на водородите и от това колко лесно се откъсва всеки от тях.

Т

Дял на продукта при радикалово халогениране

Ако в молекулата има nin_i еквивалентни водородни атома с относителна реактивност rir_i, делът на продукта е niri∑jnjrj\frac{n_i r_i}{\sum_j n_j r_j}. При хлориране при стайна температура приблизително rперв:rвтор:rтрет≈1:4:5r_{\text{перв}} : r_{\text{втор}} : r_{\text{трет}} \approx 1 : 4 : 5, при бромиране – около 1:80:16001 : 80 : 1600.

Пример

Колко 1-хлоропропан и 2-хлоропропан се получават при хлориране на пропан при стайна температура?

  1. Пропанът има 6 първични H (на двата края) и 2 вторични H (в средата).
  2. „Тегла“: 6⋅1=66 \cdot 1 = 6 и 2⋅4=82 \cdot 4 = 8, общо 1414
  3. 1-хлоропропан: 614≈43%\frac{6}{14} \approx 43\%; 2-хлоропропан: 814≈57%\frac{8}{14} \approx 57\%. Опитът дава около 45% и 55% – статистиката (повече първични H) почти уравновесява по-голямата реактивност на вторичните.

5. Електрофилно присъединяване към алкените

Двойната връзка C=C има π-електрони, които са по-слабо задържани и стърчат над и под равнината на молекулата. Те са нуклеофил – и реагират с електрофили. Типичната реакция е присъединяване: π-връзката изчезва, а към двата въглерода се свързват нови атоми.

Т

Правило на Марковников (1869)

При присъединяване на HX към несиметричен алкен водородът се свързва с онзи въглерод от двойната връзка, който има повече водородни атоми, а X – с по-заместения. Причината: така междинният карбокатион е по-стабилен (третичен или вторичен вместо първичен).

Пример

Какъв е основният продукт при присъединяване на вода (в кисела среда) към 2-метилпропен CH2=C(CH3)2\mathrm{CH_2{=}C(CH_3)_2}?

  1. H+\mathrm{H^+} се свързва с CH2\mathrm{CH_2} – получава се третичният карбокатион (CH3)3C+\mathrm{(CH_3)_3C^+}.
  2. Водата атакува карбокатиона, след това губи протон.
  3. Продуктът е 2-метилпропан-2-ол (CH3)3COH\mathrm{(CH_3)_3COH} – третичен алкохол.
CH₂CHCH₃+ HBr: първо се присъединява H⁺CH₃CH+CH₃вторичен карбокатион – по-стабиленCH₃CHBrCH₃основен продуктC+H₂CH₂CH₃първичен карбокатион – по-нестабиленBrCH₂CH₂CH₃страничен (малко или никак)

Протонът се свързва с този въглерод от двойната връзка, който има повече водородни атоми. Така положителният заряд остава на по-заместения въглерод – вторичен карбокатион вместо първичен. Нуклеофилът (Br⁻) се свързва именно там.

💡 Стабилност на карбокатионите (и на радикалите): третичен > вторичен > първичен > метилов. Алкиловите групи „подпират“ въглерода с недостиг на електрони. С вода реакцията протича само в кисела среда (H⁺ е катализатор) и дава алкохол. Ефектът на пероксидите важи само за HBr – с HCl и HI не се наблюдава.

С бром алкените реагират без катализатор – кафявата бромна вода се обезцветява (качествена реакция за двойна връзка). Молекулата Br2\mathrm{Br_2} се поляризира от π-електроните; образува се цикличен бромониев , а бромидният йон го атакува от другата страна. Затова двата брома се присъединяват от противоположни страни (анти-присъединяване). , които се получават така, са описани в урока Функционални групи.

6. Електрофилно заместване при бензена

Бензенът също има π-електрони, но те образуват обща, особено стабилна ароматна система. Ако той присъедини бром като алкен, ароматността ще се загуби. Затова бензенът реагира само със силни електрофили и вместо присъединяване дава заместване: електрофилът заема мястото на водороден атом, а ароматната система се възстановява.

Т

Две стъпки на електрофилното заместване

1) Електрофилът E+\mathrm{E^+} се свързва с един въглерод на пръстена – образува се карбокатион (σ-комплекс), в който ароматността е временно нарушена. Тази стъпка е бавната. 2) Пръстенът губи H+\mathrm{H^+} и ароматната система се възстановява. Силният електрофил се получава с катализатор: Br2+FeBr3→Br+⋯FeBr4−\mathrm{Br_2} + \mathrm{FeBr_3} \to \mathrm{Br^+ \cdots FeBr_4^-}, HNO3+2H2SO4⇌NO2++H3O++2HSO4−\mathrm{HNO_3} + \mathrm{2H_2SO_4} \rightleftharpoons \mathrm{NO_2^+} + \mathrm{H_3O^+} + \mathrm{2HSO_4^-}.
нитробензенON+O−
нитробензен
←H2SO4HNO3\xleftarrow[\mathrm{H_2SO_4}]{\mathrm{HNO_3}}
бензен
бензен
→FeBr3Br2\xrightarrow[\mathrm{FeBr_3}]{\mathrm{Br_2}}
бромобензенBr
бромобензен

Ролята на FeBr3\mathrm{FeBr_3} е да „издърпа“ бромид от Br2\mathrm{Br_2} и да направи другия бромен атом достатъчно силен електрофил. Без него бензенът не обезцветява бромната вода – така го различаваме от алкените.

7. Нуклеофилно заместване: SN2\mathrm{S_N2} и SN1\mathrm{S_N1}

В халогеналканите връзката C–Hal е полярна: въглеродът (δ+) е цел за нуклеофилите. Нуклеофилът заема мястото на халогена, а халогенидният йон излиза – той е напускащата група. Например CH3CH2Br+OH−→CH3CH2OH+Br−\mathrm{CH_3CH_2Br + OH^- \to CH_3CH_2OH + Br^-}. Има два крайни механизма; кой действа, се познава по (виж Скорост на реакцията).

Т

Механизъм SN2 – бимолекулно заместване

Една стъпка: нуклеофилът атакува въглерода откъм страната, противоположна на напускащата група, и едновременно я изтласква. В преходното състояние въглеродът е свързан наполовина и с двата. Скоростта зависи от двете концентрации: v=k[RX][Nu−]v = k[\mathrm{RX}][\mathrm{Nu^-}]. Конфигурацията на въглерода се обръща (обръщане на Валден).
Т

Механизъм SN1 – мономолекулно заместване

Две стъпки: 1) бавна йонизация R−X→R++X−\mathrm{R{-}X \to R^+ + X^-}; 2) бърза атака на нуклеофила върху плоския карбокатион – отгоре или отдолу. Скоростта зависи само от бавната стъпка: v=k[RX]v = k[\mathrm{RX}]. От хирален халогеналкан се получава почти рацемична смес.
SN2\mathrm{S_N2}SN1\mathrm{S_N1}
стъпкиедна – връзките се образуват и късат едновременнодве – първо се образува карбокатион
кинетично уравнениеv=k[RX][Nu−]v = k[\mathrm{RX}][\mathrm{Nu^-}] – втори порядъкv=k[RX]v = k[\mathrm{RX}] – първи порядък
най-бързо реагиратметилови > първични > вторични; третични – нетретични > вторични; първични – практически не
нуклеофилсилен (OH−\mathrm{OH^-}, CN−\mathrm{CN^-}, I−\mathrm{I^-})може и слаб (H2O\mathrm{H_2O}, алкохол)
стереохимияобръщане на конфигурациятарацемизация (смес от двете форми)

Логиката е проста. При SN2\mathrm{S_N2} нуклеофилът трябва да се провре до въглерода – метиловите групи му пречат, затова третичните халогеналкани не реагират така. При SN1\mathrm{S_N1} всичко зависи от карбокатиона – третичният е стабилен и се образува лесно, а първичният – почти никога.

8. Елиминиране и правилото на Зайцев

Хидроксидният йон е и нуклеофил, и силна основа. Вместо да атакува въглерода, той може да откъсне протон от съседния (β) въглерод – тогава се отделя HBr и се образува двойна връзка. Това е елиминиране, обратното на присъединяването.

Т

Механизми E2 и E1

E2: една стъпка – основата отнема β-водород, двойката на C–H става π-връзка и халогенът излиза; v=k[RX][B−]v = k[\mathrm{RX}][\mathrm{B^-}]. Най-лесно протича, когато H и X са в анти-положение. E1: първо се образува карбокатион (както при SN1), после той губи протон; v=k[RX]v = k[\mathrm{RX}].
Т

Правило на Зайцев

Ако елиминирането може да даде различни алкени, основният продукт е по-заместеният алкен – онзи, при който двойната връзка носи повече алкилови групи. Той е по-стабилен. Например 2-бромобутан дава основно бут-2-ен и по-малко бут-1-ен.

Кое печели – заместването или елиминирането? Елиминирането се благоприятства от силна основа, нагряване, спиртен (а не воден) разтвор и разклонен халогеналкан. Затова в практиката: воден разтвор на NaOH – ; спиртен разтвор на KOH при нагряване – алкен. Изпробвай всички комбинации:

CH₃CH₂BrCH₃CH₂OHNaOHводен р-рSN2бромоетанетанолпречка за атака отзад (↓ SN2)стабилност на карбокатиона (↑ SN1)първичен халогеналкан
механизъм:SN2скорост:v = k[RBr][Nu⁻]стереохимия:обръщане на конфигурацията (атака отзад)

Първичният въглерод е лесно достъпен, а първичен карбокатион е твърде нестабилен – механизмът е SN2.

💡 Това са преобладаващите пътища при типичните училищни условия – в действителност механизмите често се конкурират и съотношението на продуктите зависи от температурата, разтворителя и концентрациите. Правило за запомняне: обемист субстрат и силна основа с нагряване → елиминиране; достъпен въглерод и добър нуклеофил → SN2; стабилен карбокатион и слаб нуклеофил → SN1.

9. Тренажор

Кинетични уравнения на SN1 и SN2, видове водородни атоми, брой монохлоропроизводни и дял на продуктите при радикалово хлориране. Десетичните отговори въвеждай като 62,5.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
v=k[RBr][OH−]v = k[\mathrm{RBr}][\mathrm{OH^-}]

Реакция по SN2: [RBr] се променя 2 пъти, а [OH⁻] – 0,5 пъти. Колко пъти се променя скоростта?

10. Механизмите в числа

Механизмът не е само рисунка – от него следват числа: каква светлина е нужна, колко от всеки изомер ще се получи и колко бързо върви реакцията.

0 / 6

🌞 Каква светлина пали хлорирането

Енергията на връзката Cl–Cl е 242 kJ/mol, а на Br–Br – 193 kJ/mol. Каква е най-голямата дължина на вълната на светлината, чийто фотон може да разкъса една такава връзка (в nm)?

⛽ Хлориране на изобутан

2-метилпропан (изобутан) има 9 първични и 1 третичен водороден атом. При стайна температура един третичен H реагира с хлорни радикали около 5 пъти по-бързо от първичен. Какъв процент от монохлоропроизводните ще е 2-хлоро-2-метилпропан?

🔥 Енергията на веригата

Енергии на връзките (kJ/mol): C–H в метана 439, H–Cl 431, Cl–Cl 242, C–Cl в CH₃Cl 351. Пресметнете ΔH на двете стъпки на развитие на веригата при хлорирането на метана: CH₄ + Cl· → CH₃· + HCl и CH₃· + Cl₂ → CH₃Cl + Cl·.

🎯 Бромът избира

При бромиране на пропан при 125 °C един вторичен H реагира около 82 пъти по-бързо от първичен. Какъв процент от монобромопроизводните е 2-бромопропан?

⏳ Колко бързо се хидролизира

Третичен халогеналкан се хидролизира по SN1 и реакцията е от първи порядък. Нека в даден разтворител константата на скоростта е 2,0·10⁻⁴ s⁻¹. За колко минути реагира половината от веществото?

🏭 Бромопропан от пропен

Към 4,2 g пропен се присъединява HBr. 90% от продукта е 2-бромопропан (по Марковников), останалото – 1-бромопропан. Колко грама 2-бромопропан се получават, ако реакцията протича докрай?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

11. ⚠️ Чести грешки

Посоката на стрелката

✗ Стрелката тръгва от H+\displaystyle \mathrm{H^+} към π-връзката.

✓ Стрелката тръгва от електроните (π-връзката) към H+\displaystyle \mathrm{H^+}.

Стабилност на карбокатиона

✗ Първичният карбокатион е най-стабилен – най-малко е натоварен.

✓ Обратно: третичен > вторичен > първичен.

Марковников

✗ Халогенът отива на въглерода с повече водороди.

✓ Водородът отива там, където водородите са повече; халогенът – на по-заместения въглерод.

Кинетика на SN1

✗ v=k[RX][Nu−]\displaystyle v = k[\mathrm{RX}][\mathrm{Nu^-}] за третичен халогеналкан

✓ v=k[RX]\displaystyle v = k[\mathrm{RX}] – нуклеофилът не участва в бавната стъпка.

Бензенът като алкен

✗ Бензенът обезцветява бромната вода.

✓ Без катализатор бензенът не реагира с бром; с FeBr3\displaystyle \mathrm{FeBr_3} дава заместване.

Хлориране = един продукт

✗ Пропанът дава само 2-хлоропропан.

✓ Получава се смес – около 45% 1-хлоро- и 55% 2-хлоропропан.

12. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Какво се получава при хомолитично разкъсване на ковалентна връзка?

13. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

14. Обобщение

  • ✓ Хомолитично разкъсване → свободни радикали; хетеролитично → йони (карбокатиони, карбаниони)
  • ✓ Стабилност на карбокатионите и радикалите: третичен > вторичен > първичен > метилов
  • ✓ Нуклеофилът дава електронна двойка, електрофилът я приема; стрелката тръгва от електроните
  • ✓ Алкани + халогени на светлина: верижно радикалово заместване (иницииране, развитие, прекъсване); дял на продукта niri/∑njrjn_i r_i / \sum n_j r_j
  • ✓ Алкени: електрофилно присъединяване през карбокатион; правило на Марковников (с пероксиди и HBr – обратно)
  • ✓ Бензен: електрофилно заместване (нитриране, бромиране с FeBr3\mathrm{FeBr_3}) – ароматността се запазва
  • ✓ SN2\mathrm{S_N2}: една стъпка, v=k[RX][Nu−]v = k[\mathrm{RX}][\mathrm{Nu^-}], обръщане; SN1\mathrm{S_N1}: карбокатион, v=k[RX]v = k[\mathrm{RX}], рацемизация
  • ✓ Елиминиране (E2, E1) при силна основа и нагряване; по Зайцев се получава по-заместеният алкен

💡 Интересен факт

През 1896 г. рижкият химик Паул Валден превръща едната огледална форма на ябълчената киселина в другата само с две реакции на заместване. Никой не разбира как е възможно това – докато 40 години по-късно Хюз и Ингълд не показват, че при SN2\mathrm{S_N2} нуклеофилът атакува отзад и обръща молекулата като чадър на вятъра. Днес това „обръщане на Валден“ се използва при синтеза на лекарства, при които само едната огледална форма действа.