Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Животът и как го изучаваме

🔬 През 1676 г. Антони ван Льовенхук, търговец на платове от холандския град Делфт, пише писмо до Кралското дружество в Лондон. С мънички , които сам шлифова, той видял в капка вода, в която е киснал черен пипер, хиляди мънички „животинчета“, които плуват, въртят се и се блъскат. Учените в Лондон не му вярват – никой не е виждал такова нещо. Чак когато Робърт Хук построява свой и вижда същото, дружеството признава откритието. Така хората за пръв път видели микробите – цял свят, който през цялото време е бил около тях.

1. Какво е живот?

Биологията е науката за живота. Странното е, че е трудно да се каже точно какво е живот. Огънят „диша“ кислород и расте, кристалите растат, роботите реагират на средата – а не са живи. Затова биолозите не дават едно определение, а изброяват признаците, които заедно имат всички живи организми.

О

Признаци на живите организми

Живият организъм има клетъчен строеж, обмяна на вещества и енергия, хомеостаза (поддържа постоянна вътрешна среда), раздразнимост (реагира на дразнители), растеж и развитие, размножаване, наследственост и способност да се изменя с поколенията (еволюция). Нито един признак сам по себе си не стига – живо е това, което ги има всички.
ПризнакКакво означава
Клетъчен строежвсички организми са изградени от една или много клетки
Обмяна на вещества и енергияприемат вещества и енергия, преработват ги и отделят отпадъци
Хомеостазаподдържат вътрешната си среда постоянна – температура, количество вода, захар в кръвта
Раздразнимостреагират на промени в средата – светлина, допир, температура, химични вещества
Растеж и развитиеувеличават размерите си и се променят през живота си по определен план
Размножаванедават потомство – полово или безполово
Наследственост и еволюцияпредават признаците си на потомците (чрез ДНК); видовете се изменят с поколенията

Внимавай с движението: растенията и не ходят, но са живи. Пак те движат части от себе си – младият слънчоглед следи Слънцето, а листата на срамежливата мимоза се свиват при допир. Движението от място на място не е общ признак на живите организми.

🐈
котка

1 от 10. Живо ли е?

? клетъчен строеж? обмяна на вещества и енергия? хомеостаза? раздразнимост? растеж и развитие? размножаване? наследственост и еволюция

💡 След отговора виждаш кои признаци има нещото: ✓ – има го, ~ – само прилича на него или го има отчасти, ✗ – няма го.

Пример

Мулето е потомък на кон и магаре и почти винаги е безплодно. Живо ли е, щом не може да се размножава?

  1. Мулето има клетки, храни се, диша, поддържа температурата си, реагира на средата и расте – има всички признаци освен размножаването.
  2. Размножаването е признак по-скоро на вида и на популацията, отколкото на всеки отделен организъм: работните пчели обикновено нямат потомство, много хора – също, но са живи.
  3. Мулето е живо. Признаците описват живите организми като цяло – не са списък, по който всяко животно трябва да „мине изпит“.

2. Нива на организация на живото

Животът е подреден като матрьошка: молекулите изграждат клетки, клетките – тъкани, тъканите – органи и така нататък до цялата . Всяко ниво има свойства, които липсват на по-долното: една нервна клетка не може да мисли, а мозъкът – може.

О

Нива на организация

Молекулно → клетъчно → тъканно → органно → система органи → организмово → популационно-видово → съобщество (биоценоза) → екосистема → биосфера. Тъканта е група сходни клетки с обща функция, органът е изграден от няколко тъкани, а популацията са организмите от един вид, които живеят на едно място и се кръстосват помежду си.
НивоПример
молекулноДНК, белтъци, глюкоза
клетъчнонервна клетка, бактерия
тъканномускулна тъкан, покривна тъкан на листото
органносърце, лист, корен
система органикръвоносна система, храносмилателна система
организмовоедин човек, един бук
популационно-видововсички сърни в Странджа
съобщество (биоценоза)всички растения, животни, гъби и микроби в една гора
екосистемногората заедно с почвата, водата и климата
биосферноцелият живот на Земята и средата, в която живее

Различните дялове на биологията изучават различни нива: молекулярната биология и биохимията – молекулите (за тях има урок по химия Химия на живота), цитологията – клетките, анатомията и физиологията – органите и тяхната работа, – , и . Ботаниката, зоологията и микробиологията изучават съответно растенията, животните и микроорганизмите. Въпросът дали има живот и извън Земята е разгледан в урока Астробиология.

Пример

На кое ниво е всяко от изброените: листо на бук; букова гора с почвата и климата; хлорофил; всички букове в Родопите; покривната тъкан на листото?

  1. Листото е орган – изградено е от няколко тъкани (покривна, проводяща, фотосинтезираща).
  2. Гората заедно с неживата среда е екосистема.
  3. Хлорофилът е молекула – молекулно ниво.
  4. Всички букове в Родопите са популация – ниво популация и вид.
  5. Покривната тъкан е тъканно ниво – група сходни клетки с обща функция.

3. Научният метод

Доскоро хората вярвали, че мишките се раждат от мръсни парцали, а червеите – от гниещото месо. Тази идея се нарича самозараждане. Как да проверим такова твърдение? Не като спорим, а като направим опит.

О

Научен метод

Наблюдение → въпрос → хипотеза (предположение, което може да се провери и да се окаже грешно) → предсказание → опит → анализ на резултатите → извод. Ако резултатите противоречат на предсказанието, хипотезата се отхвърля или променя. Изводът се приема, когато и други учени повторят опита и получат същото.
О

Променливи и контрола

Независимата променлива е тази, която изследователят променя нарочно (напр. количеството тор). Зависимата е тази, която той измерва (височината на растенията). Контролираните променливи се поддържат еднакви (светлина, вода, вид почва, сорт). Контролната група е същата като опитната, но без въздействието – с нея се сравнява резултатът. В добрия опит се променя само една независима променлива, а всяка група има няколко повторения.

Пример

През 1668 г. италианецът Франческо Реди слага месо в няколко буркана. Едни оставя отворени, а други покрива с тънък плат (марля). Какви са променливите и какъв е изводът?

  1. Хипотеза: червеите в месото се излюпват от яйца на мухи, а не се зараждат сами.
  2. Независимата променлива е дали мухите имат достъп до месото (отворено или покрито). Зависимата – дали в месото се появяват червеи (ларви).
  3. Контролирани: един и същи вид месо, едно и също място и температура. Платът пропуска въздух – така отговаря на възражението, че „месото има нужда от въздух“.
  4. Резултат: червеи има само в отворените буркани; мухите снасят яйца и върху плата. Изводът: червеите идват от мушите яйца.

Реди показва, че мухите не се самозараждат. Но след откритието на Льовенхук остава въпросът за микробите: та нали те се появяват дори в сварен и затворен бульон? Окончателен отговор дава Луи Пастьор около 1860 г. с колби с дълга извита шийка – „гъша шия“. Изпробвай сам защо опитът му е толкова убедителен.

ден 0бульонът е сваренбистър бульонпрахът спира тук
мътност0%микроби отняма

Премести плъзгача на дните и гледай бульона.

💡 Смени вида на колбата или бульона – опитът започва отначало. Добрият опит изключва всички обяснения освен едно: само колбата с „гъша шия“ пуска въздуха, но спира праха.

Пример

Ученик иска да провери дали светлината е нужна, за да покълнат семена от боб. Как да планира опита?

  1. Хипотеза: семената от боб покълват и на тъмно (или: светлината не влияе на покълването).
  2. Независима променлива: светлина или тъмнина. Зависима: процент покълнали семена след например 7 дни.
  3. Контролирани: един и същи сорт и брой семена (поне по 20–30 във всяка група), еднаква температура, едно и също количество вода и памук.
  4. Две групи: на светло и в затворена кутия. Само една разлика между тях – иначе няма да знаем коя от разликите е причината.
  5. Опитът показва, че бобът покълва и на тъмно – поникналите кълнове обаче са бледи и издължени, защото без светлина не образуват хлорофил.

4. Микроскопът

Повечето клетки са по-малки от 0,1 mm – най-малкото, което окото различава. Затова цитологията започва с микроскопа. През 1665 г. Робърт Хук разглежда под микроскоп тънък срез от корк и вижда малки празни „стаички“, които нарича cellulae – клетки. Всъщност е видял само стените на мъртви растителни клетки.

Училищният светлинен микроскоп има две групи лещи. Обективът (на въртящия се револвер, обикновено 4×, 10×, 40×, 100×) дава увеличен образ, а окулярът (обикновено 10×), през който гледаме, го увеличава още. Препаратът се поставя на предметната масичка и се осветява отдолу; с диафрагмата се регулира светлината, а с макро- и микровинта се фокусира. Как лещите образуват образа, е обяснено в урока по физика Лещи и оптични уреди.

Т

Увеличение на микроскопа

Общото увеличение е произведението от увеличенията на окуляра и обектива: M=Mок⋅MобM = M_{\text{ок}} \cdot M_{\text{об}}. Истинският размер на обект е размерът на образа (на снимката или рисунката), разделен на увеличението: размер=образM\text{размер} = \frac{\text{образ}}{M}.
О

Мерни единици

1 mm=1000 μm1\ \mathrm{mm} = 1000\ \mathrm{\mu m} (микрометра), 1 μm=1000 nm1\ \mathrm{\mu m} = 1000\ \mathrm{nm} (нанометра). Клетките обикновено се мерят в микрометри, вирусите и молекулите – в нанометри.

Пример

На снимка под микроскоп мащабната линийка 10 µm е дълга 15 mm. Червено кръвно телце на снимката е 11 mm. Колко е увеличението и колко е голямо телцето?

  1. 15 mm=15 000 μm15\ \mathrm{mm} = 15\,000\ \mathrm{\mu m}, значи M=15 00010=1500M = \frac{15\,000}{10} = 1500 пъти.
  2. Телцето: 11 000 μm1500≈7,3 μm\frac{11\,000\ \mathrm{\mu m}}{1500} \approx 7{,}3\ \mathrm{\mu m}.
  3. Мащабната линийка е по-надеждна от надпис „×1500“: ако снимката се отпечата по-голяма или по-малка, линийката се променя заедно с нея.

Колкото по-силен е обективът, толкова по-малка част от препарата виждаме. Зрителното поле (кръгът, който се вижда в окуляра) има диаметър около полево числоMоб\frac{\text{полево число}}{M_{\text{об}}}; полевото число е написано на окуляра, често 18 mm. Ако знаем колко е полето и преброим колко клетки се нареждат по диаметъра му, можем да оценим размера на клетката.

1 mm10× · 4× = 40×окуляр · обективполе: 4,5 mmразличава: 2,75 µmклетка от лук (дължина):250 µmв диаметъра на полетосе нареждат ≈ 18
увеличение40×поле4,5 mmd2,75 µm

Размерът на клетката ≈ поле : брой клетки = 4,5 mm : 18 ≈ 250 µm.

💡 Окулярът е 10× с полево число 18 mm: зрителното поле е 18 mm : (увеличение на обектива). Започвай винаги със слабия обектив и фокусирай – при 40× и 100× фокусът е много по-чувствителен. Обективът 100× се ползва с имерсионно масло. Размерите на клетките са типични, в природата варират.

Т

Разделителна способност

Разделителната способност dd е най-малкото разстояние между две точки, които още се виждат отделно. Заради вълновата природа на светлината d≈λ2 NAd \approx \frac{\lambda}{2\,\mathrm{NA}}, където λ\lambda е дължината на вълната, а NA е числовата апертура на обектива (написана на него, до 1,4 при маслена имерсия). Най-добрият светлинен микроскоп различава около 0,2 μm0{,}2\ \mathrm{\mu m}. Увеличение над около 1000–1500 пъти не показва нови подробности – само ги размазва повече.

За да видим по-малки неща – , , мембрани – трябва вълни с по-малка дължина. Електронният микроскоп (първият е построен от Ернст Руска и Макс Кнол през 1931 г.) използва сноп електрони и различава подробности под 1 nm. Цената е, че препаратът трябва да е във вакуум, затова живи клетки в него не се наблюдават. Как електроните се държат като вълни, има в урока по физика Фотони и фотоефект.

ОбектРазмерС какво се вижда
син кит≈ 25–30 mокото
човек≈ 1,7 mокото
човешка яйцеклетка≈ 0,1 mmокото (едва-едва)
чехълче (парамеций)≈ 0,2 mmлупа, светлинен микроскоп
клетка от бузата≈ 60 µmсветлинен микроскоп
червено кръвно телце≈ 7,5 µmсветлинен микроскоп
бактерия E. coli≈ 2 µmсветлинен микроскоп (силен обектив)
вирус на грипа≈ 100 nmелектронен микроскоп
рибозома≈ 25 nmелектронен микроскоп
ДНК (дебелина)≈ 2 nmелектронен микроскоп

5. Тренажор

, истински размер, зрително поле и мерни единици. Десетичните отговори въвеждай като 7,5.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
линийка 20 μm е дълга 40 mm\text{линийка } 20\ \mathrm{\mu m} \text{ е дълга } 40\ \mathrm{mm}

Колко пъти е увеличена снимката?

6. Микросветът около нас

Увеличението и мерните единици ти трябват всеки път, когато гледаш снимка от микроскоп.

0 / 6

🔍 Лещата на Льовенхук

Най-добрите запазени лещи на Льовенхук увеличават около 270 пъти. Колко голяма му е изглеждала бактерия с дължина 2 µm? Отговорът дай в милиметри.

📱 Микроскоп на телефона

С лещичка, закачена на камерата на телефона, ученик снима косъм с дебелина 70 µm. На екрана косъмът е широк 2,1 mm. Колко пъти увеличава лещата заедно с екрана?

📘 Снимката в учебника

Под снимка на клетка от бузата пише „×500“. На снимката клетката е широка 3 cm. Колко е широка в действителност?

🌿 Клетките на едно листо

Листо има площ 20 cm². Клетките на горната му покривна тъкан са приблизително квадратчета 50 µm × 50 µm. Около колко клетки покриват горната страна на листото?

📏 Бактерии на редица

Колко бактерии с дължина 2 µm трябва да се наредят една след друга, за да стане редица, дълга 1 mm?

⏱️ Бързо делене

При добри условия чревната бактерия E. coli се дели на две около веднъж на 20 минути. Колко бактерии ще има след 8 часа, ако в началото има една и всички оцеляват?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

7. ⚠️ Чести грешки

Движение = живот

✗ Растенията не се движат, значи не са толкова „живи“, колкото животните.

✓ Движението от място на място не е общ признак на живото; растенията имат всички признаци.

Увеличенията се събират

✗ Окуляр 10× и обектив 40× дават 50×.

✓ Увеличенията се умножават: 10⋅40=400×\displaystyle 10 \cdot 40 = 400\times.

Полето при силен обектив

✗ При 40× виждаме по-голяма част от препарата, отколкото при 10×.

✓ Полето намалява 4 пъти – виждаме по-малка част, но по-едро.

Мерни единици

✗ 1 μm=0,1 mm\displaystyle 1\ \mathrm{\mu m} = 0{,}1\ \mathrm{mm}

✓ 1 μm=0,001 mm\displaystyle 1\ \mathrm{\mu m} = 0{,}001\ \mathrm{mm} – хиляда пъти по-малко

Опит без контрола

✗ Поливах растението с тор и то порасна с 10 cm – торът помага.

✓ Нужна е група без тор: и тя може да порасне с 10 cm.

Две промени наведнъж

✗ Едната колба е на светло и топло, другата – на тъмно и студено.

✓ Променяме само една независима променлива, иначе не знаем коя е причината.

8. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Кое от изброените НЕ е признак на всички живи организми?

9. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

10. Обобщение

  • ✓ Живите организми имат клетъчен строеж, обмяна на вещества и енергия, хомеостаза, раздразнимост, растеж и развитие, размножаване, наследственост и еволюция – всички заедно
  • ✓ Вирусите са граничен случай: имат и еволюират, но нямат клетки и собствена обмяна
  • ✓ Нива на организация: молекула → клетка → тъкан → орган → система органи → организъм → популация → съобщество → екосистема → биосфера
  • ✓ Научен метод: хипотеза, която може да се опровергае, опит с една независима променлива, контролна група и повторения
  • ✓ Реди и Пастьор опровергават самозараждането: живото идва само от живо
  • ✓ M=Mок⋅MобM = M_{\text{ок}} \cdot M_{\text{об}}; размер = образ / MM; зрителното поле намалява колкото пъти расте увеличението на обектива
  • ✓ 1 mm=1000 μm1\ \mathrm{mm} = 1000\ \mathrm{\mu m}, 1 μm=1000 nm1\ \mathrm{\mu m} = 1000\ \mathrm{nm}; светлинният микроскоп различава до около 0,2 µm, електронният – под 1 nm

💡 Интересен факт

Дълго се твърдеше, че в тялото ни има 10 пъти повече , отколкото човешки клетки. Според по-нова оценка (от 2016 г.) бактериите са горе-долу колкото нашите клетки – по около 30–40 трилиона. Понеже са много по-малки, всичките заедно тежат едва около 0,2 kg. Някои от колбите на Пастьор пък се пазят в музея на института „Пастьор“ в Париж и според описанията бульонът в тях е бистър и днес – повече от 150 години по-късно.