Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Фотони и фотоефект

💡 През 1905 г. Айнщайн предлага смела идея: светлината се поглъща на порции – кванти. Американецът Робърт Миликан не вярва в нея и години наред мери фотоефекта все по-прецизно – с метали, които почиства с нож във вакуум. През 1916 г. резултатът е ясен: уравнението на Айнщайн е вярно, а от опитите излиза константата на Планк с отклонение под 1% от днешната стойност. Миликан въпреки това пише, че теорията зад уравнението му изглежда несъстоятелна. Нобеловата награда на Айнщайн (за 1921 г.) е именно за закона на фотоефекта – не за теорията на относителността.

1. Светлината идва на порции

В края на XIX век светлината е „решен въпрос“: тя е (виж Променлив ток и ЕМ вълни и Вълнова оптика). Но през 1900 г. Макс Планк успява да обясни на нагрято тяло само като приеме, че енергията се излъчва на порции E=hfE = hf (повече за топлинното излъчване – в урока Светлина и спектри). Самият Планк смята това за математически трик. Айнщайн отива по-далеч: самата светлина се състои от порции – по-късно наречени фотони.

О

Фотон

Фотонът е най-малката порция електромагнитно излъчване. Той се движи със скоростта на светлината cc, няма маса на покой и се поглъща или излъчва цял – „половин фотон“ не съществува.
Т

Енергия на фотона

E=hf=hcλE = hf = \frac{hc}{\lambda}, където h≈6,63⋅10−34 J⋅sh \approx 6{,}63 \cdot 10^{-34}\ \mathrm{J \cdot s} е константата на Планк. В атомната физика енергията се мери в електронволтове: 1 eV=1,6⋅10−19 J1\ \mathrm{eV} = 1{,}6 \cdot 10^{-19}\ \mathrm{J} – енергията, която получава електрон при ускоряване с 1 V. Удобно правило: E [eV]≈1240λ [nm]E\,[\mathrm{eV}] \approx \frac{1240}{\lambda\,[\mathrm{nm}]}.
Излъчванеf или λE на фотона, eV
радио (FM)100 MHz4 · 10⁻⁷
микровълни2,45 GHz10⁻⁵
инфрачервено10 µm0,12
червено700 nm1,8
виолетово400 nm3,1
ултравиолетово250 nm5
рентгеново0,1 nm12 400

Пример

Каква е енергията на фотон от червената (700 nm) и от виолетовата (400 nm) светлина?

  1. Eчерв=1240700≈1,77 eVE_{\text{черв}} = \frac{1240}{700} \approx 1{,}77\ \mathrm{eV}
  2. Eвиол=1240400=3,1 eVE_{\text{виол}} = \frac{1240}{400} = 3{,}1\ \mathrm{eV} – виолетовият фотон носи почти два пъти повече енергия.

Енергиите на са от на няколко eV. Затова видимата светлина задейства зрението и , ултравиолетът вече руши молекули, а радиовълните не могат да скъсат нито една връзка, колкото и мощен да е предавателят.

2. Фотоефектът: опитите, които вълните не обясняват

През 1887 г. Хайнрих Херц забелязва, че искрата прескача по-лесно, когато електродите са осветени с ултравиолет. Оказва се, че светлината избива електрони от метала – това е фотоефектът. Филип Ленард изследва избитите електрони (1902 г.) и открива закономерности, които вълновата теория не може да обясни:

  • броят на избитите електрони ( на насищане) е пропорционален на яркостта на светлината;
  • най-голямата на електроните не зависи от яркостта, а расте с ;
  • за всеки метал има червена граница – под определена честота няма фотоефект, колкото и ярка да е светлината;
  • електроните излитат веднага – дори при съвсем слаба светлина няма забавяне.

Според вълновата теория по-ярката вълна трябва да „разклаща“ електроните по-силно и да ги изхвърля по-бързо, а слабата светлина – да ги „натрупва“ енергия дълго време, преди да излетят. Опитите показват обратното.

3. Уравнението на Айнщайн

Обяснението на Айнщайн е просто: един фотон се поглъща от един електрон и му предава цялата си енергия. Част от нея отива, за да излезе електронът от метала – това е отделителната работа AA. Останалото е кинетична енергия. Електроните по-навътре в метала губят още енергия по пътя, затова уравнението дава най-голямата кинетична енергия.

Т

Уравнение на Айнщайн за фотоефекта

hf=A+Ek,max⁡hf = A + E_{k,\max}. Фотоефект има само ако hf≥Ahf \ge A, т.е. при честота над f0=Ahf_0 = \frac{A}{h} или дължина на вълната под червената граница λ0=hcA\lambda_0 = \frac{hc}{A}.
Т

Спиращо напрежение

Ако анодът е с отрицателен потенциал спрямо катода, полето спира електроните. Токът изчезва при спиращото напрежение UsU_s, за което eUs=Ek,max⁡=hf−AeU_s = E_{k,\max} = hf - A. Ако енергията е в eV, UsU_s във волтове е същото число.
МеталA, eV (прибл.)λ₀, nm
цезий2,1590
калий2,3540
натрий2,4520
калций2,9430
цинк4,3290
мед4,7260
платина5,6220

Стойностите са приблизителни: отделителната работа зависи от чистотата и обработката на повърхността. (цезий, калий, натрий) реагират на видима светлина, а повечето други – само на ултравиолет.

400 nmкатоданодU = 0 VµAI = 0,84−5−4−3−2−1123U, VI−U_s = −1 V
hf =3,1 eVA =2,1 eVE_k,max =1 eVλ₀ =590 nm

Полето помага на електроните. При голямо U всички избити електрони стигат до анода – токът на насищане е пропорционален на яркостта.

💡 Промени яркостта: токът расте, но спиращото напрежение (червената пунктирна линия) остава на мястото си. Промени λ: при по-къси вълни спиращото напрежение расте, а над червената граница λ₀ токът изчезва изцяло. Опитай мед или платина – те изискват ултравиолет.

Пример

Натрий (A = 2,4 eV) е осветен с ултравиолет 300 nm. Намери най-голямата кинетична енергия и скорост на електроните и спиращото напрежение.

  1. hf=1240300≈4,13 eVhf = \frac{1240}{300} \approx 4{,}13\ \mathrm{eV}
  2. Ek,max⁡=hf−A=4,13−2,4=1,73 eVE_{k,\max} = hf - A = 4{,}13 - 2{,}4 = 1{,}73\ \mathrm{eV}, затова Us=1,73 VU_s = 1{,}73\ \mathrm{V}
  3. v=2Ekm=2⋅1,73⋅1,6⋅10−199,11⋅10−31≈7,8⋅105 m/sv = \sqrt{\frac{2E_k}{m}} = \sqrt{\frac{2 \cdot 1{,}73 \cdot 1{,}6 \cdot 10^{-19}}{9{,}11 \cdot 10^{-31}}} \approx 7{,}8 \cdot 10^5\ \mathrm{m/s}

Фотоефектът работи около нас: фотоумножителите засичат отделни фотони, а нощното виждане усилва слабата светлина. В слънчевите клетки и камерите на телефоните действа сроден вътрешен фотоефект – фотонът не изхвърля електрона навън, а го освобождава вътре в полупроводника.

4. Как Миликан измери h

Ако разделим уравнението на Айнщайн на ee, получаваме права линия:

Т

Спиращото напрежение като функция на честотата

Us=hef−AeU_s = \frac{h}{e}f - \frac{A}{e}. Наклонът he\frac{h}{e} е един и същ за всички метали; пресечната точка с оста ff е червената граница f0f_0, а с оста UsU_s (продължена до f=0f = 0) е −Ae-\frac{A}{e}.
24681012−4−3−2−11230f, 10¹⁴ HzU_s, V

Линии на живачната лампа – натисни, за да измериш:

точки за правата:0 от поне 2

Измери поне две линии, които избиват електрони, за да прекараш права.

💡 От уравнението на Айнщайн eU_s = hf − A следва U_s = (h/e)·f − A/e – права линия. Смени метала: правите са успоредни. Продължи правата до f = 0 – пресечната точка с вертикалната ос дава −A/e, а с хоризонталната – червената граница f₀. Цинкът „вижда“ само ултравиолетовата линия 254 nm – с една точка права не се прекарва.

Пример

Наклонът на правата U_s(f) в опит е 4,14·10⁻¹⁵ V·s. Каква е константата на Планк?

  1. h=e⋅наклона=1,6⋅10−19⋅4,14⋅10−15h = e \cdot \text{наклона} = 1{,}6 \cdot 10^{-19} \cdot 4{,}14 \cdot 10^{-15}
  2. h≈6,62⋅10−34 J⋅sh \approx 6{,}62 \cdot 10^{-34}\ \mathrm{J \cdot s}

5. Импулс на фотона и светлинно налягане

Щом фотонът носи енергия и се движи, той носи и . Когато светлината се поглъща или отразява, тя предава импулс – тоест бута.

Т

Импулс на фотона

p=Ec=hλp = \frac{E}{c} = \frac{h}{\lambda}. Сноп с мощност PP при пълно поглъщане действа със сила F=PcF = \frac{P}{c}, а при пълно отражение – с F=2PcF = \frac{2P}{c}, защото импулсът на фотоните се обръща.

Силата е мъничка: слънчевата светлина бута 1 m² черна повърхност близо до Земята с около 4,5 µN. Тя обаче отклонява праховите опашки на кометите встрани от Слънцето и позволява слънчевите платна. Най-ясно импулсът на фотона се вижда при разсейването на рентгенови лъчи от електрони.

Т

Ефект на Комптън (1923 г.)

Рентгенов фотон, разсеян от свободен електрон под ъгъл θ\theta, излиза с по-голяма дължина на вълната: Δλ=hmc(1−cos⁡θ)\Delta\lambda = \frac{h}{mc}(1 - \cos\theta). Величината hmc≈2,43 pm\frac{h}{mc} \approx 2{,}43\ \mathrm{pm} е комптъновата дължина на вълната на електрона. Фотонът и електронът се удрят като билярдни топки – запазват се и енергията, и импулсът.

Пример

Колко се увеличава дължината на вълната на фотон, отразен назад (θ = 180°) от електрон?

  1. Δλ=hmc(1−cos⁡180∘)=2⋅2,43 pm\Delta\lambda = \frac{h}{mc}(1 - \cos 180^{\circ}) = 2 \cdot 2{,}43\ \mathrm{pm}
  2. Δλ≈4,85 pm\Delta\lambda \approx 4{,}85\ \mathrm{pm} – забележимо за рентгенови лъчи (около 70 pm), но нищожно за видимата светлина (500 000 pm).

6. Частиците също са вълни

През 1924 г. Луи дьо Бройл предлага обратната идея: щом вълната светлина има импулс като частица, може би и частиците имат вълнови свойства. През 1927 г. Клинтън Дейвисън и Лестър Джърмър, а независимо от тях и Джордж Томсън, наблюдават на електрони от кристали – точно както рентгеновите лъчи.

Т

Дължина на вълната на дьо Бройл

Частица с импулс pp има дължина на вълната λ=hp=hmv\lambda = \frac{h}{p} = \frac{h}{mv}. За електрон, ускорен от покой с напрежение UU: eU=p22meU = \frac{p^2}{2m}, т.е. λ=h2meU\lambda = \frac{h}{\sqrt{2meU}}.
100 Vекранброй
λ =122,8 pmv =5,93 · 10⁶ m/sелектрони:0

Всеки електрон оставя една-единствена точка – като частица. Пусни и изчакай.

💡 По-голямото ускоряващо напрежение дава по-бързи електрони с по-къса дължина на вълната λ = h/p – ивиците се сгъстяват. Схемата не е в мащаб: в истинските опити ивиците са на микрометри една от друга и се увеличават с електронни лещи.

Пример

Сравни дължините на вълната на електрон, ускорен със 100 V, и на тенис топка (60 g) със скорост 50 m/s.

  1. Електрон: λ=6,63⋅10−342⋅9,11⋅10−31⋅1,6⋅10−19⋅100≈1,23⋅10−10 m\lambda = \frac{6{,}63 \cdot 10^{-34}}{\sqrt{2 \cdot 9{,}11 \cdot 10^{-31} \cdot 1{,}6 \cdot 10^{-19} \cdot 100}} \approx 1{,}23 \cdot 10^{-10}\ \mathrm{m} – колкото разстоянието между атомите в кристал.
  2. Топка: λ=6,63⋅10−340,06⋅50≈2,2⋅10−34 m\lambda = \frac{6{,}63 \cdot 10^{-34}}{0{,}06 \cdot 50} \approx 2{,}2 \cdot 10^{-34}\ \mathrm{m} – нищожно малко; вълновите свойства на топката не могат да се наблюдават.
О

Корпускулярно-вълнов дуализъм

И светлината, и частиците се държат като вълни, когато се разпространяват (интерференция, дифракция), и като частици, когато се поглъщат или засичат (една точка на екрана, един избит електрон). Вълната определя вероятността къде ще попадне частицата.

На това се основава електронният : електроните имат стотици хиляди пъти по-къса от видимата светлина и различават много по-фини детайли – до отделни атоми. Как вълновите свойства на електрона определят строежа на атома, ще видим в урока Атомът.

7. Тренажор

Пресметни исканата величина. Приеми hc = 1240 eV·nm. Десетичните отговори въвеждай като 2,4.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
A=4 eVA = 4\ \mathrm{eV}

Червена граница: λ0=? nm\lambda_0 = ?\ \mathrm{nm}

8. Фотоните около нас

0 / 6

☀️ Защо изгаряме на слънце

Ултравиолетовите лъчи UVB (около 300 nm) причиняват слънчево изгаряне, а червената светлина (700 nm) – не, колкото и да е ярка. Каква е енергията на един UVB фотон в eV и колко пъти е по-голяма от тази на червения?

🔴 Лазерна показалка

Червена лазерна показалка с мощност 5 mW свети с λ = 650 nm. Колко фотона излъчва за една секунда?

🧪 Фотоклетка с цезий

Катодът на фотоклетка е покрит с цезий (A ≈ 2,1 eV). До каква най-голяма дължина на вълната ще работи клетката?

⛵ Слънчево платно

Огледално платно с площ 100 m² е разположено перпендикулярно на слънчевите лъчи близо до Земята, където интензитетът е 1360 W/m². С каква сила го бута светлината?

🔬 Електронен микроскоп

В електронен микроскоп електроните се ускоряват с напрежение 10 kV. Каква е дължината на вълната им (в pm)? Сравни с видимата светлина.

📻 Радиостанция

Радиостанция излъчва с мощност 100 kW на честота 100 MHz. Колко фотона излъчва за секунда?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

9. ⚠️ Чести грешки

Яркост и енергия

✗ по-ярката светлина дава по-бързи електрони

✓ по-ярката дава повече електрони; Ek,max⁡\displaystyle E_{k,\max} зависи само от f\displaystyle f

Енергия от дължината на вълната

✗ E=hλ\displaystyle E = h\lambda

✓ E=hf=hcλ\displaystyle E = hf = \frac{hc}{\lambda} – по-късата вълна носи повече енергия

Смесени единици

✗ hf\displaystyle hf в джаули минус A\displaystyle A в eV

✓ първо всичко в eV (или в J): 1 eV=1,6⋅10−19 J\displaystyle 1\ \mathrm{eV} = 1{,}6 \cdot 10^{-19}\ \mathrm{J}

Червена граница наобратно

✗ фотоефект има при λ>λ0\displaystyle \lambda > \lambda_0

✓ фотоефект има при λ<λ0\displaystyle \lambda < \lambda_0, т.е. f>f0\displaystyle f > f_0

Спиращо напрежение

✗ Us=Ek,max⁡\displaystyle U_s = E_{k,\max} в джаули

✓ eUs=Ek,max⁡\displaystyle eU_s = E_{k,\max}; в eV числото е същото като Us\displaystyle U_s във волтове

Импулс на ускорен електрон

✗ p=eU\displaystyle p = eU

✓ p=2meU\displaystyle p = \sqrt{2meU}, защото eU=p22m\displaystyle eU = \frac{p^2}{2m}

10. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

От какво зависи енергията на един фотон?

11. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

12. Обобщение

  • ✓ Светлината се излъчва и поглъща на порции – фотони с енергия E=hf=hcλE = hf = \frac{hc}{\lambda}; E [eV]≈1240λ [nm]E\,[\mathrm{eV}] \approx \frac{1240}{\lambda\,[\mathrm{nm}]}
  • ✓ Уравнение на Айнщайн: hf=A+Ek,max⁡hf = A + E_{k,\max}; червена граница λ0=hcA\lambda_0 = \frac{hc}{A}
  • ✓ Яркостта определя броя на електроните, а честотата – енергията им
  • ✓ Спиращо напрежение: eUs=Ek,max⁡eU_s = E_{k,\max}; графиката Us(f)U_s(f) е права с наклон he\frac{h}{e}
  • ✓ Импулс на фотона p=hλp = \frac{h}{\lambda}; светлинно налягане F=PcF = \frac{P}{c} (поглъщане) или 2Pc\frac{2P}{c} (отражение); ефект на Комптън Δλ=hmc(1−cos⁡θ)\Delta\lambda = \frac{h}{mc}(1 - \cos\theta)
  • ✓ Частиците са и вълни: λ=hp\lambda = \frac{h}{p}, за ускорен електрон λ=h2meU\lambda = \frac{h}{\sqrt{2meU}}

💡 Интересен факт

През 2010 г. японският апарат IKAROS разпъва в междупланетното пространство платно с размери около 14 × 14 m и дебелина няколко микрометра – по-тънко от човешки косъм. Светлинното налягане го бута със сила от порядъка на милинютон – колкото тежестта на предмет с маса 0,1 g. Това е първата демонстрация, че слънчево платно може да ускорява и насочва космически апарат само със светлина.