Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Небесни координати

🔭 Обаждате се на приятел от другия край на страната: „Виж онази ярка звезда вдясно от комина!“ Не става, нали? Неговият комин е другаде, а след час звездата също ще е другаде. Астрономите са измислили „небесен адрес“, който е еднакъв за всички и не остарява – така телескопите по целия свят намират един и същ обект с точност до части от .

1. Защо са нужни координати?

От урока „Небесната сфера“ знаем, че положението на звезда върху се определя само от посоката към нея, т.е. от два ъгъла. Всяка координатна система избира:

  • основен кръг (хоризонт, екватор или ) и неговия полюс
  • начална точка върху основния кръг, от която отчитаме първата координата
  • посока на отчитане
🌍 На Земята✨ На небето
ЕкваторНебесен екватор
Географска ширина φ\varphiДеклинация δ\delta
Географска дължина λ\lambdaРектасцензия α\alpha
Нулев меридиан (Гринуич)Пролетна точка ♈
Северен / Южен полюсПолюси на света P/P′P / P'

2. Хоризонтална координатна система

Най-интуитивната система: „колко да се завъртя“ и „колко високо да погледна“. Точно така работят и азимуталните монтировки на телескопите.

О

Азимут AA

Ъгълът по хоризонта от северната точка С до вертикалния кръг на звездата, отчитан по посока на часовниковата стрелка (С → И → Ю → З). Изменя се от 0° до 360°. Внимание: в някои учебници азимутът се отчита от южната точка на запад – винаги проверявайте коя е конвенцията!
О

Височина hh и зенитно разстояние zz

Височината hh е ъгълът от хоризонта до звездата по вертикалния кръг (от −90∘-90^\circ до +90∘+90^\circ; отрицателна е за звезди под хоризонта). Зенитното разстояние е ъгълът от зенита до звездата: z=90∘−hz = 90^\circ - h.
AhzСЮИЗZP★

🖱️ Завъртете сферата с мишката · наблюдател в България (φ = 43°)

Хоризонтални
A азимут262.6°
h височина73.9°
z зенитно разст.16.1°
Екваториални
t часов ъгъл01:22
δ деклинация+39°
α ректасцензия18:37
Проверка

S = t + α

20:00 = 01:22 + 18:37

(по модул 24h)

Пуснете времето: ⟳ показва кои координати се променят.

Основен кръг – хоризонтът. Азимутът A се мери по хоризонта от северната точка С по посока на часовниковата стрелка (през И) до вертикалния кръг на звездата. Височината h се мери по вертикалния кръг от хоризонта до звездата; z = 90° − h.

🎯 Предизвикателства

  • Сложете Сириус в горна кулминация (t = 0h).
  • Намерете звезда и момент, в който тя е точно в зенита (h > 89°).
  • Накарайте звездата да залязва точно в западната точка (A = 270°, h = 0°).
  • Каква е стойността на S, когато пролетната точка ♈ кулминира?

⚠️ Недостатък:

Хоризонталните координати се променят непрекъснато заради въртенето на Земята и са различни за различните наблюдатели. Те не стават за каталози, но са незаменими при самото наблюдение.

3. Първа екваториална система (tt, δ\delta)

Сменяме основния кръг: вместо хоризонта използваме . Така едната координата престава да се мени при въртенето на небето – звездата се движи по успоредник на екватора и разстоянието ѝ до него остава същото.

О

Деклинация δ\delta

Ъгълът от небесния екватор до звездата, мерен по часовия ѝ кръг (кръга през PP, P′P' и звездата). От +90∘+90^\circ (северен полюс) до −90∘-90^\circ (южен полюс). Аналог на географската ширина.
О

Часов ъгъл tt

Ъгълът по небесния екватор от горната точка QQ на екватора (където той пресича меридиана над хоризонта) до часовия кръг на звездата, отчитан на запад – по посока на видимото денонощно движение. Измерва се в часове: 0h–24h0^{\mathrm{h}}\text{–}24^{\mathrm{h}}, 1h=15∘1^{\mathrm{h}} = 15^\circ.

⏰ Защо в часове?

Часовият ъгъл е като стрелка на часовник: расте равномерно с 1h1^{\mathrm{h}} за всеки час (звездно време). t=0ht = 0^{\mathrm{h}} означава, че звездата (на , най-високо), t=12ht = 12^{\mathrm{h}} – че е в долна кулминация, а t=3ht = 3^{\mathrm{h}} – че е кулминирала преди 3 часа.

4. Втора екваториална система (α\alpha, δ\delta)

Часовият ъгъл още зависи от времето. Решението: да отчитаме от точка, която се върти заедно със звездите – пролетната точка ♈. Това е системата на звездните каталози и картите.

О

Ректасцензия α\alpha

Ъгълът по небесния екватор от пролетната точка ♈ до часовия кръг на звездата, отчитан на изток – обратно на денонощното движение. От 0h0^{\mathrm{h}} до 24h24^{\mathrm{h}}. Аналог на географската дължина.
δαСЮИЗZPQ♈★

🖱️ Завъртете сферата с мишката · наблюдател в България (φ = 43°)

Хоризонтални
A азимут262.6°
h височина73.9°
z зенитно разст.16.1°
Екваториални
t часов ъгъл01:22
δ деклинация+39°
α ректасцензия18:37
Проверка

S = t + α

20:00 = 01:22 + 18:37

(по модул 24h)

Пуснете времето: ⟳ показва кои координати се променят.

Ректасцензията α се мери по екватора от пролетната точка ♈ на изток (обратно на денонощното движение). Тъй като ♈ се върти заедно със звездите, α и δ не се променят. Пуснете времето и сравнете!

🎯 Предизвикателства

  • Сложете Сириус в горна кулминация (t = 0h).
  • Намерете звезда и момент, в който тя е точно в зенита (h > 89°).
  • Накарайте звездата да залязва точно в западната точка (A = 270°, h = 0°).
  • Каква е стойността на S, когато пролетната точка ♈ кулминира?

✅ Предимство:

α\alpha и δ\delta са едни и същи за всички наблюдатели и почти не се променят с времето. Бавно се изменят само заради на земната ос (около 50″ годишно) и собственото движение на звездите, затова каталозите посочват епоха – например J2000.0.

5. Звездно време – мостът между системите

О

Звездно време SS

Часовият ъгъл на пролетната точка: S=t♈S = t_{\text{♈}}. За един звезден ден (23h 56m 04s23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}}\,04^{\mathrm{s}} слънчево време) SS нараства с 24h24^{\mathrm{h}}.
Т

Основна формула на звездното време

За всяко светило в даден момент S=t+αS = t + \alpha. Следователно светилото кулминира (t=0t = 0), когато звездното време е равно на ректасцензията му: S=αS = \alpha.

Изберете режим „Звездно време S=t+αS = t + \alpha“ в модела по-горе: трите дъги по екватора се събират точно като в равенството.

Пример

В София звездното време е S=20h 00mS = 20^{\mathrm{h}}\,00^{\mathrm{m}}. Къде е Вега (α=18h 37m\alpha = 18^{\mathrm{h}}\,37^{\mathrm{m}})?

  1. Часовият ъгъл е t=S−α=20h 00m−18h 37m=1h 23mt = S - \alpha = 20^{\mathrm{h}}\,00^{\mathrm{m}} - 18^{\mathrm{h}}\,37^{\mathrm{m}} = 1^{\mathrm{h}}\,23^{\mathrm{m}}.
  2. Превръщаме в градуси: 1h 23m=1,383h×15∘/h≈20,8∘1^{\mathrm{h}}\,23^{\mathrm{m}} = 1{,}383^{\mathrm{h}} \times 15^\circ/\mathrm{h} \approx 20{,}8^\circ.
  3. t>0t > 0, значи Вега вече е минала меридиана и е на ~21° западно от него.
  4. Тя е кулминирала преди 1h 23m1^{\mathrm{h}}\,23^{\mathrm{m}} звездно време – при S=18h 37mS = 18^{\mathrm{h}}\,37^{\mathrm{m}}.

Превръщане часове ↔ градуси

1h=15∘1^{\mathrm{h}} = 15^\circ
1m=15′1^{\mathrm{m}} = 15'
1s=15′′1^{\mathrm{s}} = 15''

6. Еклиптична система (λ\lambda, β\beta)

За Слънцето и планетите е удобно основният кръг да е еклиптиката. Еклиптичната дължина λ\lambda се мери от ♈ на изток по еклиптиката, а еклиптичната ширина β\beta – от еклиптиката към полюса ѝ. Слънцето винаги има β=0∘\beta = 0^\circ, а λ\lambda нараства с около 1° на ден: на 21 юни λ⊙=90∘\lambda_{\odot} = 90^\circ, на 23 септември – 180°.

Слънцето по еклиптиката

За една година Слънцето обикаля еклиптиката. Тя е наклонена към екватора, затова деклинацията на Слънцето се мени – а с нея и обедната височина и дължината на деня.

0ʰ3ʰ6ʰ9ʰ12ʰ15ʰ18ʰ21ʰ24ʰ−20°−10°+10°+20°ректасцензия αнебесен екватореклиптика♈♎януфевмарапрмайюниюлиавгсепоктноедек21 юни – Лятно слънцестоенеλ = 90,1° α = 6ʰ 00ᵐ δ = +23,4°В София (φ = 42,7°): по обед h = 90° − φ + δ = 70,7°, денят е 15 ч 19 мин

Еклиптичната дължина λ расте почти равномерно – с около 1° на ден (малко по-бързо през януари, когато Земята е най-близо до Слънцето). Деклинацията обаче се мени най-бързо около равноденствията (тогава денят расте или намалява с 2–3 минути на ден) и почти спира около слънцестоенията. Летният и зимният ден в София се различават с над 6 часа, а обедната височина – с 47° (два пъти по 23,44°).

7. Сравнение на системите

СистемаОсновен кръгНачалоКоординатиЗависи от времето?Зависи от мястото?
ХоризонталнаХоризонтСеверна точка СAA, hh (zz)ДаДа
I екваториалнаНебесен екваторГорна точка на екватора QQtt, δ\deltaСамо ttСамо tt (по дължина)
II екваториалнаНебесен екваторПролетна точка ♈α\alpha, δ\deltaНеНе
ЕклиптичнаЕклиптикаПролетна точка ♈λ\lambda, β\betaНеНе

8. Връзка между хоризонталната и екваториалната система

ZZ, полюсът PP и звездата образуват сферичен триъгълник – т.нар. паралактичен триъгълник. Страните му са 90∘−φ90^\circ - \varphi (от PP до ZZ), 90∘−δ90^\circ - \delta (от PP до звездата) и zz (от ZZ до звездата), а ъгълът при PP е часовият ъгъл tt. От сферичната следва:

sin⁡h=sin⁡φ⋅sin⁡δ+cos⁡φ⋅cos⁡δ⋅cos⁡t\sin h = \sin \varphi \cdot \sin \delta + \cos \varphi \cdot \cos \delta \cdot \cos t

Важен частен случай – кулминации

При горна кулминация t=0t = 0 и cos⁡t=1\cos t = 1, откъдето sin⁡h=cos⁡(φ−δ)\sin h = \cos (\varphi - \delta), т.е.:

hгорна=90∘−∣φ−δ∣h_{\text{горна}} = 90^\circ - |\varphi - \delta|

Ако δ=φ\delta = \varphi, звездата минава точно през зенита. Ако δ<φ\delta < \varphi, тя кулминира на юг от зенита, а ако δ>φ\delta > \varphi – на север от него.

При долна кулминация t=12ht = 12^{\mathrm{h}} и по същия начин hдолна=∣φ+δ∣−90∘h_{\text{долна}} = |\varphi + \delta| - 90^\circ. Ако и тя е над хоризонта, звездата е незалязваща, а ако дори горната кулминация е под него – звездата от това място никога не изгрява.

Изгрява ли звездата?

Височината на звездата през едно денонощие според географската ширина φ и деклинацията ѝ δ.

−60°−30°30°60°хоризонт−12ʰ−6ʰ0ʰ+6ʰ+12ʰгорна кулминация (t = 0ʰ)долнадолнаизгревзалезИзгрява и залязваφ = +42,7°, δ = +38,8°Горна кулминация:h = 90° − |φ − δ| = +86,1°Долна кулминация:h = |φ + δ| − 90° = −8,5°Над хоризонта:18ʰ 35ᵐ от 24ʰЧасовете са звездно време; изгрев изалез – с рефракцията (h = −0,57°).

Вега в София изгрява и залязва. Над хоризонта е 18ʰ 35ᵐ от денонощието – повече от половината, защото е в същото полукълбо като наблюдателя.

9. 🎯 Бърз тест

1 / 5
✓ 0

Коя от координатите НЕ се променя при денонощното въртене?

10. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

11. Обобщение

  • ✓ Хоризонталната система (AA, hh) е интуитивна, но зависи от време и място
  • ✓ I екваториална (tt, δ\delta): δ\delta е постоянна, tt расте с 1h1^{\mathrm{h}} на звезден час
  • ✓ II екваториална (α\alpha, δ\delta) е универсална – използва се в каталозите
  • ✓ h+z=90∘h + z = 90^\circ, 1h=15∘1^{\mathrm{h}} = 15^\circ
  • ✓ S=t+αS = t + \alpha; звездата кулминира, когато S=αS = \alpha
  • ✓ hh при горна кулминация =90∘−∣φ−δ∣= 90^\circ - |\varphi - \delta|

💡Практическо приложение

Любителските телескопи с „GoTo“ монтировка пресмятат точно S=t+αS = t + \alpha: въвеждате дата, час и място, а телескопът сам изчислява часовия ъгъл и се насочва. Космическият телескоп Gaia е измерил α\alpha и δ\delta на близо 2 милиарда звезди с точност до няколко десетки милионни части от ъгловата секунда – толкова голяма изглежда монета, оставена на Луната.