Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Движение на Земята

🚀 Седите неподвижно и четете тези редове. Всъщност в момента:

340 m/s340\ \mathrm{m/s}
около земната ос (в България)
30 km/s30\ \mathrm{km/s}
около Слънцето
230 km/s230\ \mathrm{km/s}
заедно със Слънцето около центъра на Галактиката

Защо тогава не усещаме нищо? И как хората са доказали, че се движим, преди да има космически кораби?

1. Въртене около оста

Земята се върти около въображаема ос, минаваща през северния и южния географски полюс, от запад на изток – обратно на часовниковата стрелка, ако гледаме от Северния полюс. Затова Слънцето и звездите изгряват на изток и залязват на запад.

Характеристики:

  • Период спрямо звездите: 23h 56m 04s23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}}\,04^{\mathrm{s}} (звездно денонощие)
  • Ъглова скорост: 15° на час – еднаква за всички точки
  • Линейна скорост на екватора: около 1670 km/h1670\ \mathrm{km/h} (465 m/s465\ \mathrm{m/s})
  • Следствия: смяна на ден и нощ, видимо денонощно движение на небето, сплескване на Земята при полюсите
Т

Линейна скорост на въртене

Точка на географска ширина φ\varphi описва окръжност с радиус R⋅cos⁡φR\cdot \cos \varphi около земната ос. Затова линейната ѝ скорост е v=2πR⋅cos⁡φ/Tv = 2\pi R\cdot \cos \varphi / T, където T=23h 56mT = 23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}} е звездното денонощие. На екватора v≈465 m/sv \approx 465\ \mathrm{m/s}, а на полюсите v=0v = 0.

Пример

С каква скорост се движи София (φ=42,7∘\varphi = 42{,}7^\circ) заради въртенето на Земята?

  1. Скоростта на екватора е v0=2πR/T=2π⋅6378 km/23,93 h≈1674 km/h≈465 m/sv_0 = 2\pi R / T = 2\pi \cdot 6378\ \mathrm{km} / 23{,}93\ \mathrm{h} \approx 1674\ \mathrm{km/h} \approx 465\ \mathrm{m/s}.
  2. Радиусът на успоредника на София е R⋅cos⁡42,7∘≈0,735⋅RR\cdot \cos 42{,}7^\circ \approx 0{,}735\cdot R.
  3. v=v0⋅cos⁡φ≈465⋅0,735≈342 m/s≈1230 km/hv = v_0 \cdot \cos \varphi \approx 465 \cdot 0{,}735 \approx 342\ \mathrm{m/s} \approx 1230\ \mathrm{km/h} – по-бързо от звука!

2. Как знаем, че Земята се върти?

Видимото движение на небето може да се обясни и с въртене на небето около неподвижна Земя. Има обаче опити, при които въртенето се вижда, без изобщо да поглеждаме към небето.

Махалото на Фуко

Поглед отгоре. Махалото се люлее в неподвижна равнина, а подът се върти заедно със Земята под него.

С
Изминало време
0h 00m
Пълен оборот на равнината
31h 47m

T = 23h 56m / sin φ

🕰️ Махалото на Фуко

През 1851 г. Леон Фуко окачва 67-метрово в Пантеона в Париж. Равнината на люлеене бавно се завърта – всъщност се върти подът под нея. На полюса оборотът е за 23h 56m23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}}, а на екватора въртене няма.

🌀 Силата на Кориолис

Движещите се тела във въртяща се система се отклоняват – в северното полукълбо надясно. Затова циклоните тук се въртят обратно на часовниковата стрелка, а пасатите духат от североизток.

🥏 Сплескването

Въртенето „издува“ Земята при екватора: екваториалният радиус е 6378 km, а полярният – 6357 km. Затова на полюса тежим с около 0,5% повече, отколкото на екватора.

3. Звездно и слънчево денонощие

Ако Земята се завърта за 23h 56m23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}}, откъде идват нашите 24 часа? Проследете една обиколка стъпка по стъпка:

Звездно срещу слънчево денонощие

Червената стрелка е меридианът на наблюдател – пладне е, когато сочи към Слънцето.

Слънце★далечна звезда
Завъртане спрямо звездите
0°
Изминат път по орбитата
0.0°
Остава до пладне
0°

След един пълен оборот (360°) звездата отново е в меридиана, но Земята междувременно се е преместила по орбитата и Слънцето „изостава“. В действителност за едно денонощие Земята изминава ~1° от орбитата си, а за да се завърти с още 1°, ѝ трябват ~4 минути. Затова слънчевото денонощие (24h) е по-дълго от звездното (23h 56m 04s).

Т

Връзка между звездното и слънчевото денонощие

За една година Земята прави спрямо звездите с един оборот повече, отколкото спрямо Слънцето: 366,26 звездни срещу 365,26 слънчеви денонощия. Следователно T⊙=T⋆⋅366,26/365,26T_{\odot} = T_{\star} \cdot 366{,}26 / 365{,}26, а разликата е около 3m 56s3^{\mathrm{m}}\,56^{\mathrm{s}}.

4. Обикаляне около Слънцето

Земята обикаля около Слънцето по почти кръгова , в същата посока, в която се върти около оста си – обратно на часовниковата стрелка, гледано от север.

Характеристики на орбитата:

  • Звездна година (спрямо звездите): 365,2564 денонощия
  • Тропична година (между две пролетни равноденствия): 365,2422 денонощия – по нея се прави календарът
  • Средно разстояние: 149,6 млн. km = 1 (AU)
  • Перихелий: 147,1 млн. km (≈3\approx 3 януари), скорост 30,3 km/s30{,}3\ \mathrm{km/s}
  • Афелий: 152,1 млн. km (≈4\approx 4 юли), скорост 29,3 km/s29{,}3\ \mathrm{km/s}
  • Ексцентрицитет: e=0,0167e = 0{,}0167 – разликата в разстоянието е само 3%

🔍 Доказателства за обикалянето

  • Аберация на светлината (Брадли, 1727): звездите описват годишно малки елипси с размер до 20,5″, защото Земята се движи напреко на лъчите им.
  • Годишен паралакс (Бесел, 1838): близките звезди се изместват на фона на далечните, защото ги гледаме от различни точки на орбитата.
  • Доплеров ефект: на звездите близо до се изместват периодично с година период.

5. Наклон на земната ос и сезони

Земната ос сключва ъгъл ε=23∘26′≈23,4∘\varepsilon = 23^\circ26' \approx 23{,}4^\circ с перпендикуляра към равнината на орбитата и сочи винаги в една и съща посока в пространството – към Полярната звезда. Затова през годината ту северното, ту южното полукълбо е обърнато към Слънцето.

Лаборатория „Сезони“

Движете датата и вижте как наклонът на оста – а не разстоянието – променя деня и височината на Слънцето.

Орбитата, погледната отгоре и отстрани

януфевмарапрмайюниюлиавгсепоктноедекОста сочи винаги в една посока (към Полярната звезда)

Земята отблизо: Слънцето е вляво

N
Деклинация на Слънцето
+23.4°
Продължителност на деня
15h 09m
Височина по пладне
70.7°
Разстояние до Слънцето
152.0 млн. km
Енергия на 1 m² по пладне (∝ sin h)94%

Как се чете дясната картинка: жълтата част от успоредника на наблюдателя е на дневната страна, а синята – на нощната. Делът на жълтата част от целия кръг е точно делът на деня от денонощието. Плъзнете „Местно време“, за да видите как наблюдателят минава от ден в нощ.

⚠️ Честа грешка

Сезоните НЕ се дължат на промяната в разстоянието до Слънцето. Земята е най-близо до него в началото на януари – посред зимата в северното полукълбо. Ако разстоянието беше причината, сезоните в двете полукълба щяха да съвпадат, а те са обратни.

Сезоните се дължат на височината на Слънцето (под какъв ъгъл падат лъчите) и на продължителността на деня.

Четирите важни момента (за София, φ=42,7∘\varphi = 42{,}7^\circ)

МоментДатаδ⊙\delta_{\odot}hh по пладнеДен
Пролетно равноденствие≈20\approx 20 март0∘0^\circ47,3∘47{,}3^\circ≈12h\approx 12^{\mathrm{h}}
Лятно слънцестоене≈21\approx 21 юни+23,4∘+23{,}4^\circ70,7∘70{,}7^\circ15h 08m15^{\mathrm{h}}\,08^{\mathrm{m}}
Есенно равноденствие≈22\approx 22 септември0∘0^\circ47,3∘47{,}3^\circ≈12h\approx 12^{\mathrm{h}}
Зимно слънцестоене≈21\approx 21 декември−23,4∘-23{,}4^\circ23,9∘23{,}9^\circ8h 51m8^{\mathrm{h}}\,51^{\mathrm{m}}

Продължителността е геометрична – без атмосферната рефракция и размера на слънчевия диск, които удължават деня с около 10–15 минути.

Т

Продължителност на деня

Слънцето изгрява и залязва при часов ъгъл t0t_0, за който cos⁡t0=−tg⁡φ⋅tg⁡δ⊙\cos t_0 = -\tg \varphi \cdot \tg \delta_{\odot}. Продължителността на деня е 2t02t_0 (в часове: 2t0/15∘2t_0 / 15^\circ). Ако −tg⁡φ⋅tg⁡δ⊙<−1-\tg \varphi \cdot \tg \delta_{\odot} < -1, Слънцето не залязва (полярен ден), а ако е >1> 1 – не изгрява (полярна нощ).

🌴 Тропици (φ=±23,4∘\varphi = \pm 23{,}4^\circ)

Най-далечните ширини, на които Слънцето може да е в по пладне. На Тропика на Рака това става на 21 юни.

🧊 Полярни кръгове (φ=±66,6∘\varphi = \pm 66{,}6^\circ)

90∘−23,4∘=66,6∘90^\circ - 23{,}4^\circ = 66{,}6^\circ. Отвъд тях поне веднъж годишно има полярен ден и полярна нощ. Изберете „Северен полярен кръг“ в лабораторията и сравнете юни с декември!

🤓 Знаете ли, че…

Лятното полугодие в северното полукълбо (от 20 март до 22 септември) е с около 7 дни по-дълго от зимното. Причината е, че през юли Земята е най-далеч от Слънцето и се движи най-бавно по орбитата си (II закон на Кеплер).

6. Прецесия

Земната ос не е съвсем неподвижна: като ос на наклонен пумпал тя описва конус с период около 25 800 години. Причината е привличането на Слънцето и Луната върху екваториалната „издутина“ на Земята.

Следствия от прецесията:

  • описва кръг с радиус 23,4° сред звездите. Около 2800 г. пр.н.е. полярна е била Тубан (α Дракон), а след около 12 000 години полюсът ще е близо до Вега.
  • ♈ се измества по еклиптиката на запад с около 50″ годишно – затова каталозите посочват епоха (J2000.0).
  • Тропичната година е с около 20 минути по-къса от звездната.
  • Пролетната точка вече не е в съзвездието Овен, а в Риби – знаците на зодиака не съответстват на съзвездията.

7. 🎯 Бърз тест

1 / 5
✓ 0

Коя е основната причина за сезоните?

8. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

9. Обобщение

  • ✓ Земята се върти от запад на изток за 23h 56m 04s23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}}\,04^{\mathrm{s}} (звездно денонощие); слънчевото е 24h24^{\mathrm{h}}
  • ✓ Линейна скорост на въртене: v=2πR⋅cos⁡φ/Tv = 2\pi R\cdot \cos \varphi / T
  • ✓ Въртенето се доказва с махалото на Фуко: T=23h 56m/sin⁡φT = 23^{\mathrm{h}}\,56^{\mathrm{m}} / \sin \varphi
  • ✓ Земята обикаля Слънцето за една година с ~30 km/s30\ \mathrm{km/s}; най-близо е през януари
  • ✓ Наклонът на оста (23,4°) – не разстоянието – причинява сезоните
  • ✓ По пладне h=90∘−φ+δ⊙h = 90^\circ - \varphi + \delta_{\odot}; денят: cos⁡t0=−tg⁡φ⋅tg⁡δ⊙\cos t_0 = -\tg \varphi \cdot \tg \delta_{\odot}
  • ✓ Прецесията завърта оста за ~25 800 години

💡Интересен факт

Земята бавно забавя въртенето си заради приливното с Луната – денонощието се удължава с около 2 милисекунди на век. Преди 400 милиона години денонощието е траело около 22 часа, а годината е имала ~400 дни. Знаем го от годишните и дневните пръстени на растеж при древни корали!