Какво да наблюдавам тази вечер
🔭 Кои планети се виждат, кога става тъмно, каква е Луната и кога е следващото затъмнение – всичко на тази страница се изчислява направо в браузъра ви, със същите закони, които учим в уроците: законите на Кеплер, движението на Луната и въртенето на Земята.
Накратко за нощта 4 срещу 5 ноември
- Слънцето залязва в 17:15; истински тъмно е от 18:51 до 05:29.
- 🌘 Намаляващ сърп, 19% осветена. Тъмно небе без Луна: 18:54–02:54.
- 🪐 Видими планети: Венера (сутрин преди изгрев, от 06:14), Марс (сутрин преди изгрев, от 00:29), Юпитер (сутрин преди изгрев, от 00:54), Сатурн (от здрача до 03:44 – по-голямата част от нощта).
- ☄️ Активен метеорен поток: Ориониди – максимум на 21 октомври.
Небето над София
Картата показва цялото небе: центърът е точката над главата ви (зенитът), кръгът – хоризонтът. Дръжте я над себе си с буквата „С“ към север – тогава изтокът е отляво, както го виждате, когато гледате нагоре. Жълтата пунктирна линия е еклиптиката: край нея се движат Слънцето, Луната и планетите.
Нощта час по час
Кога се стъмва и кога над хоризонта има Луна и планети. Планетите са отбелязани, когато са поне 5° над хоризонта. Кликнете върху лентата, за да видите небето в този час.
Луната
💡 Най-интересна за наблюдение с бинокъл е Луната около първа и последна четвърт: тогава край границата между светлината и сянката (терминатора) кратерите хвърлят дълги сенки. При пълнолуние сенките изчезват и повърхността изглежда плоска.
Планетите
Звездната величина показва яркостта: колкото по-малко е числото, толкова по-ярък е обектът. Най-ярките звезди са около 0, а най-слабите, видими с просто око в града – около 3–4.
Не се вижда – твърде близо до Слънцето и се губи в светлината на здрача.
Залязва в 17:11. Изгрява в 07:02. На 1° от Слънцето.
Сутрин преди изгрев, от 06:14.
Най-високо: в 06:34, на 9° над хоризонта, в посока югоизток.
Залязва в 16:09. Изгрява в 05:40. На 18° от Слънцето.
💡 Най-ярката точка на небето след Луната. В телескоп се виждат фазите ѝ – като на малка Луна.
Сутрин преди изгрев, от 00:29.
Най-високо: в 06:34, на 63° над хоризонта, в посока юг.
Залязва в 14:11. Изгрява в 23:58. На 82° от Слънцето.
💡 Познава се по червеникавия цвят. Най-ярък е при противостояние – веднъж на около 2 години и 2 месеца.
Сутрин преди изгрев, от 00:54.
Най-високо: в 06:34, на 60° над хоризонта, в посока юг.
Залязва в 14:17. Изгрява в 00:23. На 78° от Слънцето.
💡 С бинокъл се виждат до четирите Галилееви спътника – малки точки в редица до планетата.
От здрача до 03:44 – по-голямата част от нощта.
Най-високо: в 22:09, на 48° над хоризонта, в посока юг.
Изгрява в 16:01. Залязва в 04:14. На 147° от Слънцето.
💡 Пръстените се виждат дори в малък телескоп с увеличение около 30 пъти.
Метеорни потоци
Големите потоци през следващите 12 месеца. ZHR е броят метеори в час при идеални условия – с радиант в зенита и много тъмно небе; в действителност се виждат по-малко. Условията са изчислени за нощта на максимума от София.
Затъмнения през следващите 10 години
Само тези, които се виждат от София – поне отчасти. Слънчевите затъмнения са изчислени точно за избраното място: фазата се променя с няколко процента между различните градове в България.
Изчислявам…
⚠️ Никога не гледайте Слънцето – дори частично затъмнено – без сертифициран слънчев филтър (ISO 12312-2). Слънчевите очила, опушеното стъкло и рентгеновите снимки не пазят очите. Лунните затъмнения са напълно безопасни.
Как е изчислено: позицията на Луната – по теорията в „Astronomical Algorithms“ на Жан Миюс, планетите – по кеплеровите елементи на JPL (NASA). Сверени с ефемеридите DE421 на JPL, позициите на Слънцето и Луната са точни до около половин дъгова минута, а на планетите – до няколко минути. Изгревите, залезите и затъменията са точни до около минута. Часовете са в българско време; реалният хоризонт (планини, сгради) може да скрие обекти ниско над него.