Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Комплексни числа

🧩 През 1545 г. Джероламо Кардано публикува формула за корените на кубичните уравнения. Но се случва нещо странно: при уравнението x3=15x+4x^3 = 15x + 4, което очевидно има корен x=4x = 4, формулата изисква от −121-121. Около 1572 г. Рафаел Бомбели се осмелява да смята с такива „невъзможни“ корени като с обикновени числа – и накрая те се съкращават и дават точно 4. Декарт по-късно ги нарича подигравателно „въображаеми“ (имагинерни). Днес без тях няма квантова механика, електротехника и обработка на звук.

1. Имагинерната единица

🤔 Загадка: Уравнението x2=−1x^2 = -1 няма реален корен – квадратът на всяко е неотрицателен. Какво ще стане, ако просто измислим число с i2=−1i^2 = -1 и смятаме с него по обичайните правила?

О

Комплексно число

Числото ii с i2=−1i^2 = -1 се нарича имагинерна единица. Комплексно число е число от вида z=a+biz = a + bi, където aa и bb са реални: a=Re⁡za = \operatorname{Re} z е реалната част, b=Im⁡zb = \operatorname{Im} z – имагинерната. Две комплексни числа са равни, когато реалните и имагинерните им части са равни. Реалните числа са комплексните с b=0b = 0.

Сега −9=3i\sqrt{-9} = 3i, защото (3i)2=9i2=−9(3i)^2 = 9i^2 = -9. Степените на ii се повтарят през четири: i1=i, i2=−1, i3=−i, i4=1, i5=i,…i^1 = i,\ i^2 = -1,\ i^3 = -i,\ i^4 = 1,\ i^5 = i, \ldots Затова ini^n зависи само от остатъка на nn при деление на 4.

2. Действия с комплексни числа

Т

Събиране, изваждане и умножение

Смятаме като с многочлени на ii и заместваме i2=−1i^2 = -1: (a+bi)±(c+di)=(a±c)+(b±d)i(a + bi) \pm (c + di) = (a \pm c) + (b \pm d)i; (a+bi)(c+di)=(ac−bd)+(ad+bc)i(a + bi)(c + di) = (ac - bd) + (ad + bc)i.
О

Спрегнато число и деление

Спрегнатото на z=a+biz = a + bi е zˉ=a−bi\bar{z} = a - bi. Тогава z⋅zˉ=a2+b2z \cdot \bar{z} = a^2 + b^2 е реално число. За да разделим, умножаваме числителя и знаменателя по спрегнатото на знаменателя: a+bic+di=(a+bi)(c−di)c2+d2\frac{a + bi}{c + di} = \frac{(a + bi)(c - di)}{c^2 + d^2}.
Доказателство
  1. Умножение: разкриваме скобите като при многочлени и заместваме i2=−1i^2 = -1: (a+bi)(c+di)=ac+adi+bci+bdi2(a + bi)(c + di) = ac + adi + bci + bdi^2 =(ac−bd)+(ad+bc)i= (ac - bd) + (ad + bc)i
  2. Спрегнато: по формулата (p+q)(p−q)=p2−q2(p + q)(p - q) = p^2 - q^2 имаме (a+bi)(a−bi)=a2−b2i2=a2+b2(a + bi)(a - bi) = a^2 - b^2i^2 = a^2 + b^2 – реално и при z≠0z \ne 0 положително число.
  3. Деление: умножаваме числителя и знаменателя по c−dic - di. Знаменателят става реалното число c2+d2≠0c^2 + d^2 \ne 0 и можем просто да разделим реалната и имагинерната част на него.
  4. Степени на ii: ако n=4k+mn = 4k + m, то in=(i4)k⋅im=1k⋅im=imi^n = (i^4)^k \cdot i^m = 1^k \cdot i^m = i^m – остава само остатъкът mm.

∎

Пример

Да пресметнем (2+3i)(4−i)(2 + 3i)(4 - i) и 5+5i1+2i\frac{5 + 5i}{1 + 2i}.

  1. (2+3i)(4−i)=8−2i+12i−3i2=8+10i+3=11+10i(2 + 3i)(4 - i) = 8 - 2i + 12i - 3i^2 = 8 + 10i + 3 = 11 + 10i
  2. 5+5i1+2i=(5+5i)(1−2i)12+22=5−10i+5i−10i25\frac{5 + 5i}{1 + 2i} = \frac{(5 + 5i)(1 - 2i)}{1^2 + 2^2} = \frac{5 - 10i + 5i - 10i^2}{5}
  3. =15−5i5=3−i= \frac{15 - 5i}{5} = 3 - i (проверка: (3−i)(1+2i)=3+6i−i−2i2=5+5i(3 - i)(1 + 2i) = 3 + 6i - i - 2i^2 = 5 + 5i ✓)

3. Комплексната равнина

В началото на XIX век Арган и Гаус предлагат да изобразим a+bia + bi като точката (a; b)(a;\ b) в равнината – хоризонталната ос е реалната, вертикалната – имагинерната. Изведнъж „въображаемите“ числа получават съвсем реална геометрия: събирането е събиране на вектори (виж Вектори), а модулът е разстоянието до нулата.

О

Модул

Модулът на z=a+biz = a + bi е ∣z∣=a2+b2|z| = \sqrt{a^2 + b^2} – разстоянието от точката (a; b)(a;\ b) до началото (по Питагоровата теорема). В сила е ∣z∣2=zzˉ|z|^2 = z\bar{z} и ∣zw∣=∣z∣⋅∣w∣|zw| = |z| \cdot |w|.
Доказателство на свойствата на модула
  1. ∣z∣2=a2+b2=zzˉ|z|^2 = a^2 + b^2 = z\bar{z} – видяхме го в т. 2.
  2. Спрегнатото на произведение е произведение на спрегнатите: по формулата за умножение zw‾=(ac−bd)−(ad+bc)i\overline{zw} = (ac - bd) - (ad + bc)i, а zˉ⋅wˉ=(a−bi)(c−di)=(ac−bd)−(ad+bc)i\bar{z} \cdot \bar{w} = (a - bi)(c - di) = (ac - bd) - (ad + bc)i – същото.
  3. Тогава ∣zw∣2=zw⋅zw‾=zzˉ⋅wwˉ=∣z∣2⋅∣w∣2|zw|^2 = zw \cdot \overline{zw} = z\bar{z} \cdot w\bar{w} = |z|^2 \cdot |w|^2 и тъй като модулите са неотрицателни, ∣zw∣=∣z∣⋅∣w∣|zw| = |z| \cdot |w|.

∎

−6−4−2246−4−2240xy
z =2 + iw =1 + 2iz + w =3 + 3i

|z| = 2,24 – разстоянието от z до 0.

💡 Влачи точките z и w. Реалната част е по хоризонталната ос (x), имагинерната – по вертикалната (y). Сборът е като при векторите (успоредник), а при умножение модулите се умножават и ъглите се събират.

4. Тригонометричен вид и формула на Моавър

Т

Тригонометричен вид

Всяко z≠0z \ne 0 се записва като z=r(cos⁡φ+isin⁡φ)z = r(\cos \varphi + i\sin \varphi), където r=∣z∣r = |z|, а φ\varphi е ъгълът между положителната реална полуос и вектора към zz (аргумент). При умножение модулите се умножават, а аргументите се събират: z1z2=r1r2(cos⁡(φ1+φ2)+isin⁡(φ1+φ2))z_1 z_2 = r_1 r_2\left(\cos(\varphi_1 + \varphi_2) + i\sin(\varphi_1 + \varphi_2)\right).

Затова умножението по i=cos⁡90∘+isin⁡90∘i = \cos 90^{\circ} + i\sin 90^{\circ} е завъртане на 90°. Като повтаряме умножението, получаваме формулата на Моавър: zn=rn(cos⁡nφ+isin⁡nφ)z^n = r^n(\cos n\varphi + i\sin n\varphi). Свързахме алгебрата с тригонометрията.

Доказателство: умножение в тригонометричен вид и формула на Моавър
  1. Съществуване: точката (a; b)(a;\ b) е на разстояние r=∣z∣r = |z| от началото. По дефиницията на косинус и синус чрез окръжност a=rcos⁡φa = r\cos \varphi и b=rsin⁡φb = r\sin \varphi, следователно z=r(cos⁡φ+isin⁡φ)z = r(\cos \varphi + i\sin \varphi).
  2. Умножение: разкриваме скобите в (cos⁡φ1+isin⁡φ1)(cos⁡φ2+isin⁡φ2)(\cos \varphi_1 + i\sin \varphi_1)(\cos \varphi_2 + i\sin \varphi_2): (cos⁡φ1cos⁡φ2−sin⁡φ1sin⁡φ2)(\cos \varphi_1 \cos \varphi_2 - \sin \varphi_1 \sin \varphi_2) +i(sin⁡φ1cos⁡φ2+cos⁡φ1sin⁡φ2)+ i(\sin \varphi_1 \cos \varphi_2 + \cos \varphi_1 \sin \varphi_2)
  3. Използваме формулите за косинус и синус от сбор (адиционните формули от тригонометрията): cos⁡(α+β)=cos⁡αcos⁡β−sin⁡αsin⁡β\cos(\alpha + \beta) = \cos \alpha \cos \beta - \sin \alpha \sin \beta sin⁡(α+β)=sin⁡αcos⁡β+cos⁡αsin⁡β\sin(\alpha + \beta) = \sin \alpha \cos \beta + \cos \alpha \sin \beta Реалната част отгоре е cos⁡(φ1+φ2)\cos(\varphi_1 + \varphi_2), а имагинерната – sin⁡(φ1+φ2)\sin(\varphi_1 + \varphi_2), т.е. произведението е cos⁡(φ1+φ2)+isin⁡(φ1+φ2)\cos(\varphi_1 + \varphi_2) + i\sin(\varphi_1 + \varphi_2). Като добавим и множителите r1r2r_1 r_2, получаваме z1z2=r1r2(cos⁡(φ1+φ2)+isin⁡(φ1+φ2))z_1 z_2 = r_1 r_2\left(\cos(\varphi_1 + \varphi_2) + i\sin(\varphi_1 + \varphi_2)\right).
  4. Моавър – по индукция: при n=1n = 1 е вярно. Ако zn=rn(cos⁡nφ+isin⁡nφ)z^n = r^n(\cos n\varphi + i\sin n\varphi), то zn+1=zn⋅zz^{n+1} = z^n \cdot z, модулите се умножават до rn+1r^{n+1}, а аргументите се събират до (n+1)φ(n + 1)\varphi.

∎

−2−112−2−1120xyzz⁶
z =0,95 + 0,55i|z⁶| = rⁿ =1,772ъгъл nφ =180°

zⁿ = 1,77(cos 180° + i sin 180°) ≈ −1,77

💡 Всяко умножение по z завърта с ъгъл φ и разтяга r пъти. При r = 1 степените обикалят по единичната окръжност, при r > 1 се отдалечават по спирала, при r < 1 – се навиват към нулата.

Пример

Да пресметнем (1+i)8(1 + i)^8.

  1. ∣1+i∣=2|1 + i| = \sqrt{2}, аргументът е 45∘45^{\circ}: 1+i=2(cos⁡45∘+isin⁡45∘)1 + i = \sqrt{2}(\cos 45^{\circ} + i\sin 45^{\circ})
  2. (1+i)8=(2)8(cos⁡360∘+isin⁡360∘)=16⋅1=16(1 + i)^8 = (\sqrt{2})^8(\cos 360^{\circ} + i\sin 360^{\circ}) = 16 \cdot 1 = 16
  3. Без формулата: (1+i)2=2i(1 + i)^2 = 2i, (2i)4=16i4=16(2i)^4 = 16i^4 = 16 ✓

5. Уравнения и корени от единицата

с отрицателна вече имат корени (виж Квадратни уравнения): x1,2=−b±i−D2ax_{1,2} = \frac{-b \pm i\sqrt{-D}}{2a}. Двата корена са спрегнати. Нещо повече – Гаус доказва (1799), че всяко алгебрично уравнение от степен nn има точно nn комплексни корена (броени с кратностите). Това е основната теорема на алгебрата: с комплексните числа никое уравнение не остава без решение.

Пример

Да решим x2+2x+5=0x^2 + 2x + 5 = 0.

  1. D=4−20=−16D = 4 - 20 = -16, D=4i\sqrt{D} = 4i
  2. x1,2=−2±4i2=−1±2ix_{1,2} = \frac{-2 \pm 4i}{2} = -1 \pm 2i
  3. Проверка: (−1+2i)2+2(−1+2i)+5=(1−4i−4)−2+4i+5=0(-1 + 2i)^2 + 2(-1 + 2i) + 5 = (1 - 4i - 4) - 2 + 4i + 5 = 0 ✓
Т

Корени от единицата

Уравнението zn=1z^n = 1 има nn корена εk=cos⁡360∘kn+isin⁡360∘kn\varepsilon_k = \cos \frac{360^{\circ} k}{n} + i\sin \frac{360^{\circ} k}{n}, k=0,1,…,n−1k = 0, 1, \ldots, n - 1. Те са върховете на правилен nn-ъгълник, вписан в единичната окръжност, и сборът им е 0.
Доказателство
  1. Числата εk\varepsilon_k са корени: по Моавър εkn=cos⁡(360∘k)+isin⁡(360∘k)=1\varepsilon_k^n = \cos(360^{\circ} k) + i\sin(360^{\circ} k) = 1. Ъглите 360∘kn\frac{360^{\circ} k}{n} при k=0,…,n−1k = 0, \ldots, n - 1 са различни и между 0∘0^{\circ} и 360∘360^{\circ}, затова числата са nn различни.
  2. Други корени няма: ако zn=1z^n = 1, то ∣z∣n=1|z|^n = 1, значи ∣z∣=1|z| = 1 и z=cos⁡φ+isin⁡φz = \cos \varphi + i\sin \varphi. Тогава cos⁡nφ+isin⁡nφ=1\cos n\varphi + i\sin n\varphi = 1, т.е. nφn\varphi е кратно на 360∘360^{\circ} – точно ъглите по-горе.
  3. Всички са на разстояние 1 от началото, а ъгълът между съседни е 360∘n\frac{360^{\circ}}{n} – върхове на правилен nn-ъгълник.
  4. Сбор: при n≥2n \ge 2 и ε=ε1≠1\varepsilon = \varepsilon_1 \ne 1 по Моавър εk=εk\varepsilon_k = \varepsilon^k. По формулата за сбор на геометрична прогресия (тя се извежда по същия начин и за комплексни числа) 1+ε+…+εn−1=εn−1ε−1=1−1ε−1=01 + \varepsilon + \ldots + \varepsilon^{n-1} = \frac{\varepsilon^n - 1}{\varepsilon - 1} = \frac{1 - 1}{\varepsilon - 1} = 0

∎

−110xyε₀ε₁ε₂ε₃ε₄ε₅
ъгъл между корените60°ε₁ ≈0,5 + 0,87iсбор на корените0

Реални корени са само 1 и −1, останалите 4 са по двойки спрегнати.

💡 Уравнението zⁿ = 1 има точно n комплексни корена. Те имат модул 1 и ъгли 0°, 360°/n, 2·360°/n, … – затова лежат на единичната окръжност на равни разстояния.

6. Тренажор

Пресметни исканата част. Дробните отговори въвеждай като 3/5, отрицателните – с минус.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
−4−2i1+i\frac{-4 - 2i}{1 + i}

Имагинерната част е:

7. Комплексните числа около нас

Където има въртене или трептене, има комплексни числа: в , в звука и музиката (разлагането на сигнал на ), в радиото и Wi-Fi, в компютърната графика. в квантовата механика е записано директно с ii.

0 / 6

⚡ Импеданс

В електротехниката съпротивлението на верига с бобина се записва като комплексно число Z=R+iXZ = R + iX. При R=3 ΩR = 3\ \Omega и X=4 ΩX = 4\ \Omega колко е големината ∣Z∣|Z| и какъв ток тече при напрежение 10 V (I=U∣Z∣I = \frac{U}{|Z|})?

🔌 Последователно свързване

Два елемента с импеданси Z1=2+3iZ_1 = 2 + 3i и Z2=4−11iZ_2 = 4 - 11i (в омове) са свързани последователно – импедансите се събират. Колко е ∣Z1+Z2∣|Z_1 + Z_2|?

🤖 Робот завива

Робот е в точката (3; 4)(3;\ 4) спрямо началото. Завъртането на 90° около началото обратно на часовниковата стрелка е умножение по ii. Къде ще е роботът след завъртането?

📐 Завъртане на 60°

Точката (2; 0)(2;\ 0) се завърта на 60° около началото. Намерете новите ѝ координати, като умножите по cos⁡60∘+isin⁡60∘\cos 60^{\circ} + i\sin 60^{\circ}.

🔊 Сбор на трептения

Две трептения с еднаква честота и амплитуди 3 и 4, изместени на четвърт период (90°), се събират. Физиците ги представят като комплексни числа 33 и 4i4i. Каква е амплитудата на сбора?

🌀 Фрактал на Манделброт

Фракталът на Манделброт се строи с правилото zn+1=zn2+cz_{n+1} = z_n^2 + c, z0=0z_0 = 0. Пресметнете z3z_3 при c=ic = i (въведете реалната и имагинерната част).

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

8. ⚠️ Чести грешки

Квадратът на i\displaystyle i

✗ i2=1\displaystyle i^2 = 1

✓ i2=−1\displaystyle i^2 = -1

Корен от произведение

✗ −4⋅−9=36=6\displaystyle \sqrt{-4} \cdot \sqrt{-9} = \sqrt{36} = 6

✓ 2i⋅3i=6i2=−6\displaystyle 2i \cdot 3i = 6i^2 = -6

Модул

✗ ∣3+4i∣=3+4=7\displaystyle |3 + 4i| = 3 + 4 = 7

✓ ∣3+4i∣=9+16=5\displaystyle |3 + 4i| = \sqrt{9 + 16} = 5

Спрегнато число

✗ 3+4i‾=−3−4i\displaystyle \overline{3 + 4i} = -3 - 4i

✓ 3+4i‾=3−4i\displaystyle \overline{3 + 4i} = 3 - 4i

Квадрат на сбор

✗ (a+bi)2=a2+b2\displaystyle (a + bi)^2 = a^2 + b^2

✓ (a+bi)2=a2−b2+2abi\displaystyle (a + bi)^2 = a^2 - b^2 + 2abi

Деление поотделно

✗ a+bic+di=ac+bdi\displaystyle \frac{a + bi}{c + di} = \frac{a}{c} + \frac{b}{d}i

✓ умножаваме по спрегнатото c−di\displaystyle c - di

9. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

На колко е равно i2\displaystyle i^2?

10. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

11. Обобщение

  • ✓ i2=−1i^2 = -1; z=a+biz = a + bi, Re⁡z=a\operatorname{Re} z = a, Im⁡z=b\operatorname{Im} z = b; степените на ii се повтарят през 4
  • ✓ (a+bi)(c+di)=(ac−bd)+(ad+bc)i(a + bi)(c + di) = (ac - bd) + (ad + bc)i; делим, като умножим по спрегнатото zˉ=a−bi\bar{z} = a - bi
  • ✓ ∣z∣=a2+b2|z| = \sqrt{a^2 + b^2} – разстоянието до 0 в комплексната равнина
  • ✓ z=r(cos⁡φ+isin⁡φ)z = r(\cos \varphi + i\sin \varphi); при умножение модулите се умножават, ъглите се събират
  • ✓ Моавър: zn=rn(cos⁡nφ+isin⁡nφ)z^n = r^n(\cos n\varphi + i\sin n\varphi); корените на zn=1z^n = 1 са върхове на правилен nn-ъгълник
  • ✓ Правилото „модулите се умножават, ъглите се събират“ следва от формулите за косинус и синус от сбор
  • ✓ Всяко уравнение от степен nn има nn комплексни корена (основна теорема на алгебрата)

💡 Интересен факт

Ойлер открива, че eiφ=cos⁡φ+isin⁡φe^{i\varphi} = \cos \varphi + i\sin \varphi. При φ=π\varphi = \pi се получава eiπ+1=0e^{i\pi} + 1 = 0 – равенство, което свързва петте най-важни числа в математиката: 00, 11, π\pi, ee и ii. В анкети сред математици то често е избирано за „най-красивата формула“. Символа ii за имагинерната единица също въвежда Ойлер.