Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Логаритми

🔭 В началото на XVII век астрономите прекарват месеци в умножаване на огромни числа на ръка – за да пресметнат орбитите на планетите. През 1614 г. шотландецът Джон Непер публикува таблици на нов вид числа – логаритми, – с които умножението се превръща в събиране, а делението – в изваждане. Кеплер ги използва веднага при съставянето на своите таблици за движението на планетите. На Лаплас се приписва думата, че логаритмите, съкращавайки труда, „удвоили живота на астрономите“.

1. Какво е логаритъм?

🤔 Загадка: На каква степен трябва да повдигнем 2, за да получим 8? Лесно – на 3. А за да получим 10? Между 3 и 4 – но точно колко? Отговорът има име: log⁡210≈3,32\log _2 10 \approx 3{,}32. Логаритъмът е неизвестният показател.

О

Логаритъм

Логаритъм от числото bb при основа aa (a>0, a≠1, b>0a > 0,\ a \ne 1,\ b > 0) е показателят, на който трябва да повдигнем aa, за да получим bb: log⁡ab=c  ⟺  ac=b\log _a b = c \iff a^c = b. Например log⁡28=3\log _2 8 = 3, защото 23=82^3 = 8; log⁡3(19)=−2\log _3 \left(\frac{1}{9}\right) = -2, защото 3−2=193^{-2} = \frac{1}{9}. Основно тъждество: alog⁡ab=ba^{\log _a b} = b.

📏 Логаритъмът е показател

На тази линийка всяко умножение по a е една и съща стъпка надясно. log_a b казва колко стъпки има от 1 до b.

2⁻²0,25· 22⁻¹0,5· 22⁰1· 22¹2· 22²4· 22³8· 22⁴16

b = 2^3 ≈ 8   ⇔   log₂ 8 = 3

b = 2³ е точна степен на 2 – логаритъмът е цяло число.

Логаритмуването е обратното действие на степенуването – както изваждането е обратно на събирането. Ако степените ти трябва да се припомнят, виж урока Степени и корени.

2. Свойства на логаритмите

Т

Основни свойства

За a>0, a≠1a > 0,\ a \ne 1 и x, y>0x,\ y > 0: log⁡a(xy)=log⁡ax+log⁡aylog⁡a(xy)=log⁡ax−log⁡aylog⁡a(xn)=n⋅log⁡ax\begin{aligned} \log _a (xy) &= \log _a x + \log _a y \\ \log _a \left(\frac{x}{y}\right) &= \log _a x - \log _a y \\ \log _a (x^n) &= n \cdot \log _a x \end{aligned} Особени стойности: log⁡a1=0,log⁡aa=1\log _a 1 = 0, \quad \log _a a = 1 Смяна на основата: за всяко c>0, c≠1c > 0,\ c \ne 1 log⁡ab=log⁡cblog⁡ca\log _a b = \frac{\log _c b}{\log _c a} Всички тези свойства следват директно от правилата за степени, например от am⋅an=am+na^m \cdot a^n = a^{m+n}.
Доказателство на свойствата
  1. Означаваме u=log⁡axu = \log _a x и v=log⁡ayv = \log _a y. По дефиниция x=aux = a^u и y=avy = a^v. Всяко свойство на логаритмите е свойство на степените, „прочетено отзад напред“.
  2. Произведение: xy=au⋅av=au+vxy = a^u \cdot a^v = a^{u+v}, следователно log⁡a(xy)=u+v=log⁡ax+log⁡ay\log _a (xy) = u + v = \log _a x + \log _a y.
  3. Частно: xy=auav=au−v\frac{x}{y} = \frac{a^u}{a^v} = a^{u-v}, следователно log⁡axy=u−v\log _a \frac{x}{y} = u - v.
  4. Степен: xn=(au)n=anux^n = (a^u)^n = a^{nu}, следователно log⁡a(xn)=nu=nlog⁡ax\log _a (x^n) = nu = n \log _a x.
  5. Особени стойности: a0=1a^0 = 1 и a1=aa^1 = a, затова log⁡a1=0\log _a 1 = 0 и log⁡aa=1\log _a a = 1. Основното тъждество alog⁡ab=ba^{\log _a b} = b е самата дефиниция: log⁡ab\log _a b е показателят, който дава bb.
  6. Смяна на основата: логаритмуваме основното тъждество b=alog⁡abb = a^{\log _a b} при основа cc и прилагаме свойството за степен: log⁡cb=log⁡ab⋅log⁡ca\log _c b = \log _a b \cdot \log _c a Тъй като a≠1a \ne 1, имаме log⁡ca≠0\log _c a \ne 0 и можем да разделим: log⁡ab=log⁡cblog⁡ca\log _a b = \frac{\log _c b}{\log _c a}.

∎

Първото свойство превръща умножението в събиране – а събирането е много по-лесно. На него се крепи логаритмичната линийка. На обикновената линийка числото nn стои на разстояние nn от началото и като долепим две отсечки, дължините им се събират: 2+3=52 + 3 = 5. На логаритмичната линийка числото nn е написано на разстояние lg⁡n\lg n от началото (цялата скала е от 1 до 10, защото lg⁡1=0\lg 1 = 0 и lg⁡10=1\lg 10 = 1). Затова деленията не са равномерни: 2 е на 30% от дължината, 3 – на 48%, а 6 – на 78%.

Сега долепяме отсечка с дължина lg⁡2≈0,301\lg 2 \approx 0{,}301 до отсечка с дължина lg⁡3≈0,477\lg 3 \approx 0{,}477. Общата дължина е 0,301+0,477=0,778=lg⁡60{,}301 + 0{,}477 = 0{,}778 = \lg 6, така че краят ѝ попада точно на числото 6. Събрахме дължините – а прочетохме произведението 2⋅3=62 \cdot 3 = 6. На практика линийката има две еднакви скали: долната е неподвижна, а горната се плъзга по нея. Опитай в лабораторията.

📐 Логаритмична линийка

Числото n е написано на разстояние lg n от началото на скалата. Като долепим две дължини, логаритмите се събират – а числата се умножават. Така инженерите са смятали до 70-те години на XX век.

1234567891012345678910горна (подвижна)долна (неподвижна)
  1. Плъзгаме горната скала, докато началото ѝ 1 застане над x = 2 на долната. Така отмерваме отсечка с дължина lg 2 (в синьо).
  2. Намираме y = 3 на горната скала. Към първата отсечка се долепя втора с дължина lg 3 (в розово).
  3. Точно под y на долната скала четем 6 (зелената пунктирна линия).

lg 2 + lg 3 = 0,301 + 0,477 = 0,778 = lg 6

Отчитаме 6 на долната скала: 2 · 3 = 6

Пример

Да пресметнем lg⁡4+lg⁡25\lg 4 + \lg 25 и log⁡212−log⁡23\log _2 12 - \log _2 3.

  1. lg⁡4+lg⁡25=lg⁡(4⋅25)=lg⁡100=2\lg 4 + \lg 25 = \lg (4 \cdot 25) = \lg 100 = 2
  2. log⁡212−log⁡23=log⁡2(12:3)=log⁡24=2\log _2 12 - \log _2 3 = \log _2 (12 : 3) = \log _2 4 = 2

Пример

Да пресметнем log⁡48\log _4 8.

  1. Смяна на основата: log⁡48=log⁡28log⁡24=32\log _4 8 = \frac{\log _2 8}{\log _2 4} = \frac{3}{2}
  2. Проверка: 432=(4)3=23=84^{\frac{3}{2}} = \left(\sqrt{4}\right)^3 = 2^3 = 8 ✓

3. Десетичен и натурален логаритъм

Два логаритъма имат специални означения. Десетичният lg⁡x=log⁡10x\lg x = \log _{10} x е удобен, защото системата ни е десетична: lg⁡1000=3\lg 1000 = 3, а броят на цифрите на число NN е цялата част на lg⁡N\lg N плюс 1. Натуралният ln⁡x=log⁡ex\ln x = \log _e x има за основа числото e≈2,71828e \approx 2{,}71828 – то се появява навсякъде, където нещо расте „непрекъснато“: в , в разпада на вещества, в растежа на . На калкулатора са бутоните log и ln; всеки друг логаритъм се пресмята със смяна на основата: log⁡210=lg⁡10/lg⁡2≈3,32\log _2 10 = \lg 10 / \lg 2 \approx 3{,}32.

Защо броят на цифрите е [lg⁡N]+1[\lg N] + 1?
  1. Естественото число NN има kk цифри точно когато 10k−1≤N<10k10^{k-1} \le N < 10^k. Например четирицифрените числа са от 1000=1031000 = 10^3 до 9999<1049999 < 10^4.
  2. Функцията lg⁡\lg е растяща, затова неравенствата се запазват: k−1≤lg⁡N<kk - 1 \le \lg N < k.
  3. Значи цялата част на lg⁡N\lg N е k−1k - 1 и k=[lg⁡N]+1k = [\lg N] + 1. Например lg⁡2026≈3,31\lg 2026 \approx 3{,}31, [lg⁡2026]=3[\lg 2026] = 3 – числото има 4 цифри.

∎

4. Логаритмичната функция

Т

Свойства на y=log⁡axy = \log _a x

Дефинирана е за x>0x > 0, приема всички реални стойности и графиката ѝ минава през (1;0)(1; 0). При a>1a > 1 е растяща, при 0<a<10 < a < 1 – намаляваща. Тя е обратна на показателната функция y=axy = a^x, затова графиките им са симетрични спрямо правата y=xy = x.
−2−112345−2−1123450xyPQy = 2ˣy = log₂ xy = x

2^1,5 = 2,828   ⇔   log2 2,828 = 1,5

a > 1: и двете функции растат; логаритъмът расте много бавно. Логаритмичната графика винаги минава през (1; 0) и е дефинирана само за x > 0.

💡 Точката P(t; aᵗ) е на показателната функция, а огледалната ѝ Q(aᵗ; t) – на логаритмичната. Двете функции са обратни една на друга: всяка „отменя“ другата.

Доказателство на свойствата на логаритмичната функция
  1. Дефинирана е за x>0x > 0, защото ac>0a^c > 0 за всяко cc – отрицателно число или 0 не е степен на aa. Приема всяка стойност cc: тя се получава при x=acx = a^c. Минава през (1; 0)(1;\ 0), защото log⁡a1=0\log _a 1 = 0.
  2. Растяща при a>1a > 1: нека 0<x<y0 < x < y. Ако допуснем, че log⁡ax≥log⁡ay\log _a x \ge \log _a y, то (показателната функция при a>1a > 1 е растяща) alog⁡ax≥alog⁡aya^{\log _a x} \ge a^{\log _a y}, т.е. x≥yx \ge y – противоречие. При 0<a<10 < a < 1 показателната функция намалява и същото разсъждение показва, че и логаритмичната намалява.
  3. Симетрия: точката (p; q)(p;\ q) е от графиката на y=ax  ⟺  q=ap  ⟺  p=log⁡aq  ⟺  y = a^x \iff q = a^p \iff p = \log _a q \iff точката (q; p)(q;\ p) е от графиката на y=log⁡axy = \log _a x.
  4. Точките (p; q)(p;\ q) и (q; p)(q;\ p) са симетрични спрямо правата y=xy = x: средата им (p+q2; p+q2)\left(\frac{p+q}{2};\ \frac{p+q}{2}\right) лежи на нея, а отсечката между тях е перпендикулярна на нея (наклонът ѝ е −1-1). Затова двете графики са огледални една на друга.

∎

5. Показателни и логаритмични уравнения

Пример

Да решим уравнението 3x=203^x = 20.

  1. Логаритмуваме двете страни: x⋅lg⁡3=lg⁡20x \cdot \lg 3 = \lg 20
  2. x=lg⁡20/lg⁡3≈1,3010/0,4771x = \lg 20 / \lg 3 \approx 1{,}3010 / 0{,}4771
  3. x≈2,727x \approx 2{,}727 (проверка: 32,727≈203^{2{,}727} \approx 20 ✓)

Пример

Да решим уравнението log⁡2(x−1)+log⁡2(x+1)=3\log _2 (x - 1) + \log _2 (x + 1) = 3.

  1. Допустими стойности: x−1>0x - 1 > 0 и x+1>0⇒x>1x + 1 > 0 \Rightarrow x > 1
  2. log⁡2((x−1)(x+1))=3⇒x2−1=23=8\log _2 ((x - 1)(x + 1)) = 3 \Rightarrow x^2 - 1 = 2^3 = 8
  3. x2=9⇒x=3x^2 = 9 \Rightarrow x = 3 или x=−3x = -3
  4. x=−3x = -3 не е допустимо ⇒ отговор x=3x = 3

6. Тренажор

Пресметни логаритъма без калкулатор. Дробните отговори въвеждай като 3/2.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

log₃ 18 − log₃ 2 = ?

7. Логаритмите около нас

Логаритмичните скали „свиват“ огромни диапазони в удобни числа: киселинността (), силата на звука (), земетресенията (скалата на Рихтер) и яркостта на звездите ( – виж урока за звездите). Всяка стъпка по такава скала означава умножение, не събиране.

0 / 6

🧪 pH

Киселинността се мери с pH=−lg⁡[H+]\mathrm{pH} = -\lg [\mathrm{H}^+], където [H+][\mathrm{H}^+] е концентрацията на водородни йони (в mol/l). Каква е pH на разтвор с [H+]=0,001 mol/l[\mathrm{H}^+] = 0{,}001\ \mathrm{mol/l}?

🔊 Децибели

Силата на звука в децибели е L=10⋅lg⁡(II0)L = 10 \cdot \lg \left(\frac{I}{I_0}\right). С колко децибела се увеличава тя, ако интензитетът на звука нарасне 1000 пъти?

⭐ Звездни величини

В астрономията разлика от 5 звездни величини отговаря на 100 пъти разлика в яркостта. Колко пъти звезда от 1-ва величина е по-ярка от звезда от 6-та?

🏦 Удвояване на вложение

След колко години вложение при 7% годишна сложна лихва ще се удвои? (Решете 1,07t=21{,}07^t = 2.)

🌋 Земетресения

По скалата на Рихтер всяка единица отговаря на 10 пъти по-голяма амплитуда на трептенията. Колко пъти е по-голяма амплитудата при земетресение 7 спрямо земетресение 5?

🔢 Колко цифри?

Колко цифри има числото 21002^{100}? (lg⁡2≈0,30103\lg 2 \approx 0{,}30103)

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

8. ⚠️ Чести грешки

Логаритъм от сбор

✗ lg⁡(2+5)=lg⁡2+lg⁡5\displaystyle \lg (2 + 5) = \lg 2 + \lg 5

✓ lg⁡2+lg⁡5=lg⁡(2⋅5)=1\displaystyle \lg 2 + \lg 5 = \lg (2 \cdot 5) = 1

Логаритъм от произведение

✗ log⁡(xy)=log⁡x⋅log⁡y\displaystyle \log (xy) = \log x \cdot \log y

✓ log⁡(xy)=log⁡x+log⁡y\displaystyle \log (xy) = \log x + \log y

Квадрат на логаритъм

✗ (lg⁡x)2=2lg⁡x\displaystyle (\lg x)^2 = 2 \lg x

✓ lg⁡(x2)=2lg⁡x\displaystyle \lg (x^2) = 2 \lg x, а (lg⁡x)2\displaystyle (\lg x)^2 е друго

Частно на логаритми

✗ lg⁡8/lg⁡2=lg⁡4\displaystyle \lg 8 / \lg 2 = \lg 4

✓ lg⁡8/lg⁡2=log⁡28=3\displaystyle \lg 8 / \lg 2 = \log _2 8 = 3

Логаритъм от неположително число

✗ lg⁡(−10)=−1\displaystyle \lg (-10) = -1

✓ не е дефиниран – трябва b>0\displaystyle b > 0

Без проверка на допустимите стойности

✗ log⁡2(x−1)+log⁡2(x+1)=3⇒x=±3\displaystyle \log _2(x - 1) + \log _2(x + 1) = 3 \Rightarrow x = \pm 3

✓ x=−3\displaystyle x = -3 отпада ⇒ само x=3\displaystyle x = 3

9. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

На колко е равно log⁡28\displaystyle \log _2 8?

10. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

11. Обобщение

  • ✓ log⁡ab=c  ⟺  ac=b\log _a b = c \iff a^c = b (a>0, a≠1, b>0a > 0,\ a \ne 1,\ b > 0)
  • ✓ log⁡(xy)=log⁡x+log⁡y\log (xy) = \log x + \log y; log⁡(xy)=log⁡x−log⁡y\log \left(\frac{x}{y}\right) = \log x - \log y; log⁡xn=nlog⁡x\log x^n = n \log x
  • ✓ Смяна на основата: log⁡ab=lg⁡b/lg⁡a\log _a b = \lg b / \lg a
  • ✓ Свойствата на логаритмите са свойствата на степените, „прочетени отзад напред“
  • ✓ lg – основа 10, ln – основа e≈2,718e \approx 2{,}718
  • ✓ y=log⁡axy = \log _a x е обратна на y=axy = a^x; графиките са симетрични спрямо y=xy = x
  • ✓ В уравненията проверяваме допустимите стойности
  • ✓ Логаритмичните скали: pH, децибели, Рихтер, звездни величини

💡 Интересен факт

Логаритмичната линийка, изобретена малко след таблиците на Непер (около 1620–1630 г.), е била основният инструмент на инженерите повече от три века. С нея са проектирани мостове, самолети и ракети – включително по програмата „Аполо“. Изместват я джобните калкулатори едва през 70-те години на XX век.