Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Графики на функции

📈 Около 1350 г. френският учен и епископ Никола Орем има странна идея: да нарисува как се променя скоростта на тяло с времето. Хоризонтално нанася времето, вертикално – скоростта, и получава фигура, чието лице е изминатият път. Това е една от първите графики в историята – три века преди Декарт и координатната система. Днес графиките са навсякъде: температурата за седмицата, курсът на валутата, пулсът на кардиомонитора. Който умее да ги чете, вижда с един поглед това, което таблицата крие.

1. Какво е графика на функция?

О

Графика на функция

Графиката на функцията y=f(x)y = f(x) е множеството от всички точки (x;f(x))(x; f(x)) в координатната система, където xx е от дефиниционната област. Дефиниционната област DD са допустимите стойности на xx (например под корен не може да има отрицателно число, а знаменател не може да е 0), а множеството от стойности са всички yy, които функцията приема.

Как само с един поглед да разбереш дали дадена крива е графика на функция? Прекарай мислено вертикална линия и я плъзни отляво надясно. Ако някъде тя пресече кривата в две или повече точки, на едно xx съответстват няколко yy – значи това не е функция.

−5−4−3−2−112345−4−3−2−112340xy

При x = 1: 2 точки – y = 2,83; −2,83

✗ Това НЕ е графика на функция.

💡 Плъзгай вертикалната права. Ако поне веднъж тя пресече кривата в две или повече точки, на едно x отговарят няколко y – кривата не е графика на функция.

Пример

Намери дефиниционната област на y=x−2y = \sqrt{x - 2} и на y=1x+3y = \frac{1}{x + 3}.

  1. Под корена: x−2≥0⇒x≥2x - 2 \ge 0 \Rightarrow x \ge 2, т.е. D=[2; +∞)D = [2;\ +\infty)
  2. Знаменателят: x+3≠0⇒x≠−3x + 3 \ne 0 \Rightarrow x \ne -3, т.е. D=(−∞; −3)∪(−3; +∞)D = (-\infty ;\ -3) \cup (-3;\ +\infty)

2. Четене на графика

От графиката се четат основните свойства на функцията:

Нули

абсцисите на точките, в които графиката пресича оста Ox (f(x)=0f(x) = 0)

Знак

f(x)>0f(x) > 0 там, където графиката е над оста Ox, и f(x)<0f(x) < 0 – под нея

Растене и намаляване

растяща – графиката „се изкачва“ отляво надясно; намаляваща – „слиза“

Най-голяма и най-малка стойност

най-високата и най-ниската точка на графиката

5101520−55100xy8:1823:42
в10:00T =3 °Cв моментазатопля се ↗

Нулите са моментите, в които T = 0 °C: около 8:18 и 23:42 – там графиката пресича оста.

💡 Графиката показва температурата през едно денонощие (x – часът, y – °C). Избери свойство и виж къде се вижда на графиката.

3. Основни функции

Тези шест графики са „азбуката“ – повечето функции, които ще срещнеш, се получават от тях с преместване, отразяване или разтягане. Струва си да ги разпознаваш от пръв поглед.

xy

Линейна

y = x

D: ℝ · права през началото

xy

Квадратна

y = x²

D: ℝ · парабола, симетрична спрямо Oy

xy

Кубична

y = x³

D: ℝ · симетрична спрямо началото

xy

Модул

y = |x|

D: ℝ · „V“ с връх в началото

xy

Корен

y = √x

D: x ≥ 0 · съществува само за x ≥ 0

xy

Хипербола

y = 1/x

D: x ≠ 0 · два клона, не пресича осите

4. Преместване и отразяване

y=f(x)+ky = f(x) + k

нагоре с kk (надолу при k<0k < 0)

y=f(x−h)y = f(x - h)

надясно с hh (наляво при h<0h < 0)

y=−f(x)y = -f(x)

отразяване спрямо оста Ox

y=f(−x)y = f(-x)

отразяване спрямо оста Oy

y=a⋅f(x)y = a \cdot f(x)

разтягане по вертикала (свиване при ∣a∣<1|a| < 1)

y=f(b⋅x)y = f(b \cdot x)

свиване по хоризонтала bb пъти (разтягане при ∣b∣<1|b| < 1)

Т

Защо „x−hx - h“ мести надясно?

Графиката на y=f(x−h)y = f(x - h) стига до дадена височина точно hh единици по-късно от графиката на ff: за да е x−h=0x - h = 0, трябва x=hx = h. Затова минусът в скобите мести графиката надясно, а плюсът – наляво. Промяната извън функцията (+k+ k) действа направо върху yy и мести графиката нагоре или надолу.
−6−4−2246−4−2240xy

y = (x − 2)² − 1

преместване надясно с 2 и надолу с 1

💡 Сивата пунктирна графика е изходната функция, синята – преобразуваната. Забележи: „x − h“ мести графиката надясно, макар че вътре има минус.

Пример

Как се получава графиката на y=(x−2)2−3y = (x - 2)^2 - 3 от графиката на y=x2y = x^2?

  1. Изходната функция е f(x)=x2f(x) = x^2, а търсената е f(x−2)−3f(x - 2) - 3.
  2. „x−2x - 2“ в скобите мести параболата надясно с 2.
  3. „−3- 3“ накрая я мести надолу с 3.
  4. Върхът отива от (0;0)(0; 0) в (2;−3)(2; -3), формата не се променя.

5. Разтягане, свиване и симетрия

Освен да местим графиката, можем да я разтягаме. Множител пред функцията действа върху yy, а множител пред xx – върху xx, но „наобратно“.

О

Четни и нечетни функции

Функцията ff е четна, ако f(−x)=f(x)f(-x) = f(x) за всяко xx от дефиниционната област – графиката ѝ е симетрична спрямо оста Oy (x2x^2, ∣x∣|x|, cos⁡x\cos x). Функцията е нечетна, ако f(−x)=−f(x)f(-x) = -f(x) – графиката е симетрична спрямо началото (xx, x3x^3, 1x\frac{1}{x}, sin⁡x\sin x). Дефиниционната област трябва да е симетрична спрямо 0.
−6−4−2246−4−2240xy

y = 2 · sin(x)

разтягане 2 пъти по вертикала

y = sin x е нечетна – f(−x) = −f(x), графиката е симетрична спрямо началото

💡 Множителят пред функцията (a) действа по вертикала, а множителят пред x (b) – по хоризонтала, но „наобратно“: при b = 2 графиката се свива два пъти.

6. Графично решаване на уравнения

Решенията на уравнението f(x)=g(x)f(x) = g(x) са абсцисите на пресечните точки на двете графики. Понякога така се вижда отговорът, който алгебрично е трудно да намерим – а винаги се вижда колко са решенията.

Пример

Колко решения има уравнението ∣x∣=2−x2|x| = 2 - x^2?

  1. Чертаем y=∣x∣y = |x| („V“) и y=2−x2y = 2 - x^2 (парабола „шапка“ с връх (0;2)(0; 2)).
  2. Графиките се пресичат в две точки, симетрични спрямо Oy.
  3. При x≥0x \ge 0: x=2−x2⇒x2+x−2=0⇒x=1x = 2 - x^2 \Rightarrow x^2 + x - 2 = 0 \Rightarrow x = 1. Симетрично: x=−1x = -1.
  4. Отговор: две решения, x=±1x = \pm 1.

Начертай няколко функции едновременно и сравни графиките им. Опитай например с x2x^2 и x+2x + 2 – пресечните точки са решенията на x2=x+2x^2 = x + 2.

y =
y =

Може: + − * / ^ ( ), sin, cos, tan, sqrt, abs, log, exp, pi

−8−6−4−22468−6−4−22460xy

💡 Пиши формули в полетата или избери готова функция. Окото скрива графиката, без да я изтрива.

7. Тренажор

Премествания, разтягания, четни и нечетни функции и пресечни точки на графики. Дробните отговори въвеждай като 3/2.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
f(3)=8f(3) = 8

Функцията ff е нечетна. f(−3)=?f(-3) = ?

8. ⚠️ Чести грешки

Посоката при f(x−h)\displaystyle f(x - h)

✗ y=(x+3)2\displaystyle y = (x + 3)^2 е преместена надясно с 3

✓ наляво с 3: x+3=x−(−3)\displaystyle x + 3 = x - (-3)

Множителят пред x\displaystyle x

✗ y=sin⁡(2x)\displaystyle y = \sin (2x) е разтегната 2 пъти

✓ свита 2 пъти – периодът става два пъти по-къс

Забравена дефиниционна област

✗ y=x−1\displaystyle y = \sqrt{x - 1} е дефинирана за всяко x\displaystyle x

✓ само за x≥1\displaystyle x \ge 1

„Всяка крива е функция“

✗ окръжността е графика на функция

✓ вертикалата я пресича в две точки – не е

9. 🎯 Бърз тест

1 / 7
✓ 0

Как се получава графиката на y=x2+3\displaystyle y = x^2 + 3 от графиката на y=x2\displaystyle y = x^2?

10. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая; отговорите – в произволен ред.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

11. Обобщение

  • ✓ Графиката е множеството от точки (x; f(x)); вертикалата я пресича най-много в една точка
  • ✓ : под корен ≥0\ge 0, ≠0\ne 0
  • ✓ От графиката четем нули, знак, растене/намаляване, най-голяма и най-малка стойност
  • ✓ f(x−h)+kf(x - h) + k – преместване; −f(x), f(−x)-f(x),\ f(-x) – отразяване; a⋅f(x), f(bx)a\cdot f(x),\ f(bx) – разтягане и свиване
  • ✓ Четна: f(−x)=f(x)f(-x) = f(x), симетрия спрямо Oy; нечетна: f(−x)=−f(x)f(-x) = -f(x), симетрия спрямо началото
  • ✓ Решенията на f(x)=g(x)f(x) = g(x) са абсцисите на пресечните точки на графиките

💡 Интересен факт

Една от най-известните графики в историята е картата на Шарл Жозеф Минар (1869 г.) за похода на Наполеон към Москва през 1812 г. Дебелината на лентата показва броя на войниците – от 422 000 при тръгването до около 10 000 при завръщането, а под нея е графиката на температурата при отстъплението, падаща до −30 градуса по скалата на Реомюр (около −37 °C). Само с една рисунка Минар разказва цялата трагедия – затова тя и днес се показва като пример за това колко силна може да бъде една графика.