Графики на функции
📈 Около 1350 г. френският учен и епископ Никола Орем има странна идея: да нарисува как се променя скоростта на тяло с времето. Хоризонтално нанася времето, вертикално – скоростта, и получава фигура, чието лице е изминатият път. Това е една от първите графики в историята – три века преди Декарт и координатната система. Днес графиките са навсякъде: температурата за седмицата, курсът на валутата, пулсът на кардиомонитора. Който умее да ги чете, вижда с един поглед това, което таблицата крие.
1. Какво е графика на функция?
Графика на функция
Как само с един поглед да разбереш дали дадена крива е графика на функция? Прекарай мислено вертикална линия и я плъзни отляво надясно. Ако някъде тя пресече кривата в две или повече точки, на едно съответстват няколко – значи това не е функция.
При x = 1: 2 точки – y = 2,83; −2,83
✗ Това НЕ е графика на функция.
💡 Плъзгай вертикалната права. Ако поне веднъж тя пресече кривата в две или повече точки, на едно x отговарят няколко y – кривата не е графика на функция.
Пример
Намери дефиниционната област на и на .
- Под корена: , т.е.
- Знаменателят: , т.е.
2. Четене на графика
От графиката се четат основните свойства на функцията:
Нули
абсцисите на точките, в които графиката пресича оста Ox ()
Знак
там, където графиката е над оста Ox, и – под нея
Растене и намаляване
растяща – графиката „се изкачва“ отляво надясно; намаляваща – „слиза“
Най-голяма и най-малка стойност
най-високата и най-ниската точка на графиката
Нулите са моментите, в които T = 0 °C: около 8:18 и 23:42 – там графиката пресича оста.
💡 Графиката показва температурата през едно денонощие (x – часът, y – °C). Избери свойство и виж къде се вижда на графиката.
3. Основни функции
Тези шест графики са „азбуката“ – повечето функции, които ще срещнеш, се получават от тях с преместване, отразяване или разтягане. Струва си да ги разпознаваш от пръв поглед.
Линейна
y = x
D: ℝ · права през началото
Квадратна
y = x²
D: ℝ · парабола, симетрична спрямо Oy
Кубична
y = x³
D: ℝ · симетрична спрямо началото
Модул
y = |x|
D: ℝ · „V“ с връх в началото
Корен
y = √x
D: x ≥ 0 · съществува само за x ≥ 0
Хипербола
y = 1/x
D: x ≠ 0 · два клона, не пресича осите
4. Преместване и отразяване
нагоре с (надолу при )
надясно с (наляво при )
отразяване спрямо оста Ox
отразяване спрямо оста Oy
разтягане по вертикала (свиване при )
свиване по хоризонтала пъти (разтягане при )
Защо „“ мести надясно?
y = (x − 2)² − 1
преместване надясно с 2 и надолу с 1
💡 Сивата пунктирна графика е изходната функция, синята – преобразуваната. Забележи: „x − h“ мести графиката надясно, макар че вътре има минус.
Пример
Как се получава графиката на от графиката на ?
- Изходната функция е , а търсената е .
- „“ в скобите мести параболата надясно с 2.
- „“ накрая я мести надолу с 3.
- Върхът отива от в , формата не се променя.
5. Разтягане, свиване и симетрия
Освен да местим графиката, можем да я разтягаме. Множител пред функцията действа върху , а множител пред – върху , но „наобратно“.
Четни и нечетни функции
y = 2 · sin(x)
разтягане 2 пъти по вертикала
y = sin x е нечетна – f(−x) = −f(x), графиката е симетрична спрямо началото
💡 Множителят пред функцията (a) действа по вертикала, а множителят пред x (b) – по хоризонтала, но „наобратно“: при b = 2 графиката се свива два пъти.
6. Графично решаване на уравнения
Решенията на уравнението са абсцисите на пресечните точки на двете графики. Понякога така се вижда отговорът, който алгебрично е трудно да намерим – а винаги се вижда колко са решенията.
Пример
Колко решения има уравнението ?
- Чертаем („V“) и (парабола „шапка“ с връх ).
- Графиките се пресичат в две точки, симетрични спрямо Oy.
- При : . Симетрично: .
- Отговор: две решения, .
Начертай няколко функции едновременно и сравни графиките им. Опитай например с и – пресечните точки са решенията на .
Може: + − * / ^ ( ), sin, cos, tan, sqrt, abs, log, exp, pi
💡 Пиши формули в полетата или избери готова функция. Окото скрива графиката, без да я изтрива.
7. Тренажор
Премествания, разтягания, четни и нечетни функции и пресечни точки на графики. Дробните отговори въвеждай като 3/2.
Функцията е нечетна.
8. ⚠️ Чести грешки
Посоката при
✗ е преместена надясно с 3
✓ наляво с 3:
Множителят пред
✗ е разтегната 2 пъти
✓ свита 2 пъти – периодът става два пъти по-къс
Забравена дефиниционна област
✗ е дефинирана за всяко
✓ само за
„Всяка крива е функция“
✗ окръжността е графика на функция
✓ вертикалата я пресича в две точки – не е
9. 🎯 Бърз тест
Как се получава графиката на от графиката на ?
10. 📝 Задачи за упражнение
Ниво А· Областен кръг
Ниво В· Национален кръг
Ниво С· Международна олимпиада
11. Обобщение
- ✓ Графиката е множеството от точки (x; f(x)); вертикалата я пресича най-много в една точка
- ✓ : под корен ,
- ✓ От графиката четем нули, знак, растене/намаляване, най-голяма и най-малка стойност
- ✓ – преместване; – отразяване; – разтягане и свиване
- ✓ Четна: , симетрия спрямо Oy; нечетна: , симетрия спрямо началото
- ✓ Решенията на са абсцисите на пресечните точки на графиките
💡 Интересен факт
Една от най-известните графики в историята е картата на Шарл Жозеф Минар (1869 г.) за похода на Наполеон към Москва през 1812 г. Дебелината на лентата показва броя на войниците – от 422 000 при тръгването до около 10 000 при завръщането, а под нея е графиката на температурата при отстъплението, падаща до −30 градуса по скалата на Реомюр (около −37 °C). Само с една рисунка Минар разказва цялата трагедия – затова тя и днес се показва като пример за това колко силна може да бъде една графика.