Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Интеграли

🏛️ Около 250 г. пр.н.е. Архимед иска да намери лицето на фигура, ограничена от и права. Формула няма, затова той запълва фигурата с триъгълници – един голям, после два по-малки, после четири още по-малки… – и доказва, че лицето е точно 43\frac{4}{3} от лицето на първия триъгълник. Почти две хиляди години по-късно Нютон и Лайбниц откриват, че такива „безкрайни сборове“ се пресмятат лесно с обратното действие на . Лайбниц ги означава със знака ∫\int – разтеглено S, от латинското summa, сбор.

1. Лицето под крива

🤔 Загадка: Лицето на правоъгълник е дължина по ширина, на триъгълник – половината от основата по височината. А колко е лицето под параболата y=x2y = x^2 от 0 до 2? Тя е крива и никоя от познатите формули не става.

Идеята е да разделим интервала [a; b][a;\ b] на nn тесни ивици с ширина Δx=b−an\Delta x = \frac{b - a}{n} и всяка да заменим с правоъгълник с височина стойността на функцията в някоя точка xix_i от ивицата. Сборът f(x1)Δx+f(x2)Δx+…+f(xn)Δxf(x_1)\Delta x + f(x_2)\Delta x + \ldots + f(x_n)\Delta x (сума на Риман) е приближение на лицето – толкова по-добро, колкото по-тесни са ивиците.

121230xy
сбор =1,75точно =8/3 ≈ 2,667грешка0,917

Ширина на всеки правоъгълник: Δx = 0,5

💡 Увеличавай броя на правоъгълниците n. Сборът от лицата им се приближава до точното лице под кривата – това е определеният интеграл.

2. Определен интеграл

О

Определен интеграл

Границата на сумите на Риман при n→∞n \to \infty (ширината на ивиците клони към 0) се нарича определен интеграл на ff от aa до bb: ∫abf(x) dx=lim⁡n→∞∑i=1nf(xi) Δx\int_a^b f(x)\,dx = \lim_{n \to \infty} \sum_{i=1}^{n} f(x_i)\,\Delta x. За непрекъсната функция тази граница съществува и не зависи от това как избираме точките xix_i.

Когато f(x)≥0f(x) \ge 0, интегралът е лицето под графиката. Записът е взет директно от сумата: ∑\sum става ∫\int, а Δx\Delta x – dxdx, „безкрайно тясна“ ивица.

Пресмятане по определение: лицето под y=x2y = x^2 от 0 до 2
  1. Делим [0; 2][0;\ 2] на nn ивици с ширина Δx=2n\Delta x = \frac{2}{n} и вземаме десните краища xi=2inx_i = \frac{2i}{n}. Сумата на Риман е ∑i=1n(2in)2⋅2n=8n3(12+22+…+n2)\sum_{i=1}^{n} \left(\frac{2i}{n}\right)^2 \cdot \frac{2}{n} = \frac{8}{n^3}\left(1^2 + 2^2 + \ldots + n^2\right)
  2. Сборът на квадратите е 12+22+…+n2=n(n+1)(2n+1)61^2 + 2^2 + \ldots + n^2 = \frac{n(n + 1)(2n + 1)}{6} (доказва се по индукция). Тогава сумата е 8n3⋅n(n+1)(2n+1)6\frac{8}{n^3} \cdot \frac{n(n + 1)(2n + 1)}{6} =43(1+1n)(2+1n)= \frac{4}{3}\left(1 + \frac{1}{n}\right)\left(2 + \frac{1}{n}\right)
  3. При n→∞n \to \infty дробите 1n\frac{1}{n} клонят към 0 и сумата клони към 43⋅1⋅2=83\frac{4}{3} \cdot 1 \cdot 2 = \frac{8}{3}. Това е отговорът на загадката – но пресмятането е трудоемко. В т. 4 ще го получим за един ред.

∎

Т

Свойства

∫ab(f+g) dx=∫abf dx+∫abg dx\int_a^b (f + g)\,dx = \int_a^b f\,dx + \int_a^b g\,dx; ∫abcf dx=c∫abf dx\int_a^b c f\,dx = c\int_a^b f\,dx; ∫abf dx+∫bcf dx=∫acf dx\int_a^b f\,dx + \int_b^c f\,dx = \int_a^c f\,dx; ∫aaf dx=0\int_a^a f\,dx = 0; ∫baf dx=−∫abf dx\int_b^a f\,dx = -\int_a^b f\,dx.
Доказателство на свойствата
  1. Всяко свойство е вярно за сумите на Риман, а значи и за границите им. Сумата за f+gf + g е ∑(f(xi)+g(xi))Δx=∑f(xi)Δx+∑g(xi)Δx\sum (f(x_i) + g(x_i))\Delta x = \sum f(x_i)\Delta x + \sum g(x_i)\Delta x, а константата cc се изнася пред сумата.
  2. Адитивност: ако разделим [a; c][a;\ c] така, че bb да е граница между ивици, сумата за [a; c][a;\ c] е сбор от сумите за [a; b][a;\ b] и [b; c][b;\ c] – лицето на две долепени фигури е сборът от лицата им.
  3. При a=ba = b ширината Δx=b−an\Delta x = \frac{b - a}{n} е 0, затова всяка сума е 0. При обърнати граници Δx=a−bn\Delta x = \frac{a - b}{n} сменя знака си и интегралът също.

∎

3. Примитивна функция

О

Примитивна функция и неопределен интеграл

Функцията FF е примитивна на ff, ако F′(x)=f(x)F'(x) = f(x). Например x2x^2 е примитивна на 2x2x – но такива са и x2+1x^2 + 1, x2−7x^2 - 7… Всички примитивни се различават с константа и ги записваме като неопределен интеграл: ∫f(x) dx=F(x)+C\int f(x)\,dx = F(x) + C.

Интегрирането е обратно на диференцирането, затова таблицата се получава, като прочетем наобратно таблицата на производните (виж Производни). Всеки резултат можем да проверим, като го диференцираме.

функциянеопределен интеграл
xn (n≠−1)x^n\ (n \ne -1)xn+1n+1+C\frac{x^{n+1}}{n+1} + C
1x\frac{1}{x}ln⁡∣x∣+C\ln |x| + C
exe^xex+Ce^x + C
axa^xaxln⁡a+C\frac{a^x}{\ln a} + C
sin⁡x\sin x−cos⁡x+C-\cos x + C
cos⁡x\cos xsin⁡x+C\sin x + C
1cos⁡2x\frac{1}{\cos^2 x}tg⁡x+C\tg x + C
Защо всички примитивни се различават с константа?
  1. Ако FF е примитивна, то (F+C)′=F′+0=f(F + C)' = F' + 0 = f – значи и F+CF + C е примитивна.
  2. Обратно, ако FF и GG са примитивни на ff в интервал, то (G−F)′=f−f=0(G - F)' = f - f = 0. Функция с нулева производна в интервал е константа (следствие от теоремата на Лагранж, виж урока „Производни“), затова G=F+CG = F + C.
  3. Пример – ∫1x dx=ln⁡∣x∣+C\int \frac{1}{x}\,dx = \ln |x| + C: при x>0x > 0 това е (ln⁡x)′=1x(\ln x)' = \frac{1}{x}, а при x<0x < 0 по верижното правило (ln⁡(−x))′=1−x⋅(−1)=1x(\ln(-x))' = \frac{1}{-x} \cdot (-1) = \frac{1}{x}.

∎

Пример

Да намерим ∫(6x2−4x+3) dx\int (6x^2 - 4x + 3)\,dx.

  1. Интегрираме всяко събираемо: ∫6x2 dx=2x3\int 6x^2\,dx = 2x^3, ∫4x dx=2x2\int 4x\,dx = 2x^2, ∫3 dx=3x\int 3\,dx = 3x
  2. ∫(6x2−4x+3) dx=2x3−2x2+3x+C\int (6x^2 - 4x + 3)\,dx = 2x^3 - 2x^2 + 3x + C
  3. Проверка: (2x3−2x2+3x+C)′=6x2−4x+3(2x^3 - 2x^2 + 3x + C)' = 6x^2 - 4x + 3 ✓

4. Формула на Нютон–Лайбниц

Да означим с A(x)A(x) лицето под ff от фиксирана точка до xx. Когато преместим xx с малко hh, лицето нараства с ивица, почти правоъгълник с височина f(x)f(x): A(x+h)−A(x)≈f(x)⋅hA(x + h) - A(x) \approx f(x) \cdot h. Делим на hh и при h→0h \to 0 получаваме A′(x)=f(x)A'(x) = f(x) – лицето е примитивна функция!

f(t) = t − 1

1231230xy

A(x) = x²/2 − x

1231230xy

A(1,5) = −0,38  ·  f(1,5) = 0,5

f(x) > 0: добавяме лице над оста – A(x) расте със скорост f(x).

💡 A(x) е лицето под f от 0 до x (под оста – с минус). Жълтата отсечка е височината f(x) – с нея лицето расте при всяка малка стъпка. Затова A′(x) = f(x).

Т

Основна теорема на анализа

Ако ff е непрекъсната в [a; b][a;\ b] и FF е нейна примитивна, то ∫abf(x) dx=F(b)−F(a)\int_a^b f(x)\,dx = F(b) - F(a). Записваме кратко [F(x)]ab\left[F(x)\right]_a^b.
Доказателство на основната теорема
  1. Нека A(x)=∫axf(t) dtA(x) = \int_a^x f(t)\,dt. По адитивността A(x+h)−A(x)=∫xx+hf(t) dtA(x + h) - A(x) = \int_x^{x + h} f(t)\,dt – това е ивицата с ширина hh (нека h>0h > 0).
  2. Ако mm и MM са най-малката и най-голямата стойност на ff в [x; x+h][x;\ x + h], ивицата е между правоъгълници с височини mm и MM: m⋅h≤A(x+h)−A(x)≤M⋅hm \cdot h \le A(x + h) - A(x) \le M \cdot h
  3. Делим на hh: m≤A(x+h)−A(x)h≤Mm \le \frac{A(x + h) - A(x)}{h} \le M. Понеже ff е непрекъсната, при h→0h \to 0 и mm, и MM клонят към f(x)f(x). По теоремата за двамата полицаи A′(x)=f(x)A'(x) = f(x) – лицето е примитивна функция на ff.
  4. Значи AA и FF са примитивни на една и съща функция и A(x)=F(x)+CA(x) = F(x) + C. При x=ax = a имаме A(a)=0A(a) = 0, откъдето C=−F(a)C = -F(a).
  5. При x=bx = b: ∫abf(x) dx=A(b)=F(b)−F(a)\int_a^b f(x)\,dx = A(b) = F(b) - F(a).

∎

Пример

Да пресметнем лицето под y=x2y = x^2 от 0 до 2 – отговора на загадката.

  1. Примитивна: F(x)=x33F(x) = \frac{x^3}{3}
  2. ∫02x2 dx=83−0=83≈2,67\int_0^2 x^2\,dx = \frac{8}{3} - 0 = \frac{8}{3} \approx 2{,}67
  3. Точно към това число клонят сумите в първата лаборатория.

Пример

Да пресметнем ∫0πsin⁡x dx\int_0^{\pi} \sin x\,dx.

  1. ∫0πsin⁡x dx=[−cos⁡x]0π\int_0^{\pi} \sin x\,dx = \left[-\cos x\right]_0^{\pi}
  2. =−cos⁡π+cos⁡0=1+1=2= -\cos \pi + \cos 0 = 1 + 1 = 2
  3. Една „арка“ на синусоидата има лице точно 2.

5. Лица на фигури

Интегралът брои лицето под оста OxOx с минус. Затова, за да намерим лицето на фигура, разделяме интервала там, където функцията сменя знака, и събираме абсолютните стойности. Лицето между две криви, при f(x)≥g(x)f(x) \ge g(x), е ∫ab(f(x)−g(x))dx\int_a^b \left(f(x) - g(x)\right) dx.

Защо лицето между криви е ∫(f−g) dx\int (f - g)\,dx?
  1. Ако и двете криви са над оста OxOx, фигурата между тях е лицето под ff минус лицето под gg: ∫abf dx−∫abg dx=∫ab(f−g) dx\int_a^b f\,dx - \int_a^b g\,dx = \int_a^b (f - g)\,dx.
  2. Ако някоя крива слиза под оста, преместваме двете нагоре с едно и също число cc, така че да са над оста. Фигурата между тях само се премества, а разликата (f+c)−(g+c)=f−g(f + c) - (g + c) = f - g не се променя – значи формулата е вярна винаги, щом f≥gf \ge g.

∎

−11−110xy
над оста2,109под оста2,109∫ₐᵇ f(x) dx =0лице =4,219

Двете части се изваждат: интегралът е по-малък от лицето на фигурата.

💡 Премести границите a и b. Зелената част се брои с плюс, червената – с минус. Интегралът може да е нула, а фигурата пак да има лице.

Пример

Да намерим лицето между y=xy = x и y=x2y = x^2.

  1. Пресечни точки: x=x2⇒x=0x = x^2 \Rightarrow x = 0 или x=1x = 1; между тях x≥x2x \ge x^2
  2. S=∫01(x−x2) dx=[x22−x33]01=12−13=16S = \int_0^1 (x - x^2)\,dx = \left[\frac{x^2}{2} - \frac{x^3}{3}\right]_0^1 = \frac{1}{2} - \frac{1}{3} = \frac{1}{6}

Пример

Да проверим резултата на Архимед за параболата y=4−x2y = 4 - x^2 и оста OxOx.

  1. Пресечни точки: x=±2x = \pm 2; S=∫−22(4−x2) dx=[4x−x33]−22=323S = \int_{-2}^{2} (4 - x^2)\,dx = \left[4x - \frac{x^3}{3}\right]_{-2}^{2} = \frac{32}{3}
  2. Вписаният триъгълник с върхове (−2; 0)(-2;\ 0), (2; 0)(2;\ 0) и (0; 4)(0;\ 4) има лице 4⋅42=8\frac{4 \cdot 4}{2} = 8
  3. 323:8=43\frac{32}{3} : 8 = \frac{4}{3} – точно както е доказал Архимед ✓

6. Обеми на ротационни тела

Т

Обем на ротационно тяло

Когато графиката на y=f(x)y = f(x), a≤x≤ba \le x \le b, се завърти около оста OxOx, всеки тесен слой е цилиндър с радиус f(x)f(x) и височина dxdx. Сборът от обемите им дава V=π∫abf(x)2 dxV = \pi \int_a^b f(x)^2\,dx.

Пример

Да изведем обема на кълбо с радиус RR – въртим полуокръжността y=R2−x2y = \sqrt{R^2 - x^2}.

  1. V=π∫−RR(R2−x2) dx=π[R2x−x33]−RRV = \pi \int_{-R}^{R} (R^2 - x^2)\,dx = \pi \left[R^2 x - \frac{x^3}{3}\right]_{-R}^{R}
  2. =π(2R33+2R33)=43πR3= \pi \left(\frac{2R^3}{3} + \frac{2R^3}{3}\right) = \frac{4}{3}\pi R^3

Така се получават всички формули за обем от Стереометрия – Архимед е намерил обема на кълбото по сходен начин, с „нарязване“ на тънки слоеве.

7. Тренажор

Намери примитивната и пресметни интеграла. Дробните отговори въвеждай като 8/3.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
∫−33(x3+3) dx\int_{-3}^{3} (x^3 + 3)\,dx

=?= ?

8. Интегралите около нас

Щом знаем скоростта, с която нещо се променя, интегралът дава колко се е променило общо: пътят от скоростта, количеството вода от дебита, работата от силата. Със същата идея астрономите пресмятат масата на звезда или галактика, като „събират“ тънки слоеве.

0 / 6

🚗 Път от скоростта

Кола тръгва от място и скоростта ѝ нараства по закона v(t)=3tv(t) = 3t (в m/s). Какъв път изминава за първите 8 секунди?

🛢️ Изтичане от резервоар

От резервоар изтича вода със скорост r(t)=20−2tr(t) = 20 - 2t литра в минута, докато спре (след 10 минути). Колко литра са изтекли?

🍦 Обем на фунийка

Конусът се получава при въртене на отсечката y=34xy = \frac{3}{4}x, 0≤x≤40 \le x \le 4 около оста OxOx. Пресметнете обема му с интеграл (в cm³).

🌉 Арка на мост

Отворът под арка е ограничен от параболата y=4−x24y = 4 - \frac{x^2}{4} и оста OxOx (в метри). Колко квадратни метра е лицето на отвора?

🏹 Опъване на пружина

За да разтегнем пружина на xx метра, е нужна сила F=200xF = 200x нютона. Каква работа извършваме, като я разтегнем с 10 cm?

⏱️ Средна скорост

Скоростта на тяло е v(t)=t2v(t) = t^2 m/s. Каква е средната му скорост за първите 3 секунди?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

9. ⚠️ Чести грешки

Забравена константа

✗ ∫2x dx=x2\displaystyle \int 2x\,dx = x^2

✓ ∫2x dx=x2+C\displaystyle \int 2x\,dx = x^2 + C

Делим на старата степен

✗ ∫x3 dx=x43+C\displaystyle \int x^3\,dx = \frac{x^4}{3} + C

✓ ∫x3 dx=x44+C\displaystyle \int x^3\,dx = \frac{x^4}{4} + C

Интеграл от 1x\displaystyle \frac{1}{x}

✗ ∫1x dx=x00+C\displaystyle \int \frac{1}{x}\,dx = \frac{x^0}{0} + C

✓ ∫1x dx=ln⁡∣x∣+C\displaystyle \int \frac{1}{x}\,dx = \ln |x| + C

Интеграл от произведение

✗ ∫fg dx=∫f dx⋅∫g dx\displaystyle \int fg\,dx = \int f\,dx \cdot \int g\,dx

✓ няма такова правило – разкриваме скобите или търсим друг метод

Обърнати граници

✗ ∫abf dx=F(a)−F(b)\displaystyle \int_a^b f\,dx = F(a) - F(b)

✓ ∫abf dx=F(b)−F(a)\displaystyle \int_a^b f\,dx = F(b) - F(a)

Интеграл вместо лице

✗ лицето под x3\displaystyle x^3 от −1\displaystyle -1 до 1\displaystyle 1 е 0\displaystyle 0

✓ лицето е 14+14=12\displaystyle \frac{1}{4} + \frac{1}{4} = \frac{1}{2}, интегралът е 0\displaystyle 0

10. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

На колко е равно ∫x3 dx\displaystyle \int x^3\,dx?

11. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

12. Обобщение

  • ✓ Определеният интеграл е граница на сумите на Риман: ∫abf(x) dx=lim⁡∑f(xi) Δx\int_a^b f(x)\,dx = \lim \sum f(x_i)\,\Delta x
  • ✓ F′=f⇒∫f(x) dx=F(x)+CF' = f \Rightarrow \int f(x)\,dx = F(x) + C
  • ✓ ∫xn dx=xn+1n+1+C\int x^n\,dx = \frac{x^{n+1}}{n+1} + C, ∫1x dx=ln⁡∣x∣+C\int \frac{1}{x}\,dx = \ln |x| + C, ∫ex dx=ex+C\int e^x\,dx = e^x + C
  • ✓ Нютон–Лайбниц се доказва, като видим, че лицето A(x)A(x) е примитивна функция: A′(x)=f(x)A'(x) = f(x)
  • ✓ Нютон–Лайбниц: ∫abf(x) dx=F(b)−F(a)\int_a^b f(x)\,dx = F(b) - F(a)
  • ✓ Под оста интегралът е отрицателен – за лице събираме абсолютните стойности на частите
  • ✓ Лице между криви: ∫ab(f−g) dx\int_a^b (f - g)\,dx; обем на : π∫abf2 dx\pi \int_a^b f^2\,dx

💡 Интересен факт

Съчинението на Архимед „Методът“, в което той обяснява как „нарязва“ фигурите на безкрайно тънки ивици, е смятано за изгубено векове наред. През 1906 г. датският филолог Йохан Хайберг го открива в Константинопол – под текста на средновековен молитвеник: през XIII век пергаментът е изстърган и използван наново. Този палимпсест е продаден на търг през 1998 г. за над 2 милиона долара.