Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Прогресии

🧒 Разказва се, че учител в Германия искал да заеме класа за дълго и поръчал да съберат всички числа от 1 до 100. След минута малкият Карл Фридрих Гаус донесъл плочката си с един-единствен отговор: 5050. Той забелязал, че 1+100, 2+99, 3+98…1 + 100,\ 2 + 99,\ 3 + 98\ldots винаги дават 101, а такива двойки са 50. Историята е разказвана в много варианти и вероятно е украсена, но идеята е съвсем истинска – и работи за всяка аритметична прогресия.

1. Редици

🤔 Загадка: Кое е следващото число: 2, 5, 8, 11, …? А в 2, 6, 18, 54, …? В първата редица прибавяме по 3 (→ 14), във втората умножаваме по 3 (→ 162). Двата най-прости начина да „продължим“ редица – и двата вида прогресии.

О

Числова редица

Числова редица е безкрайна наредена последователност от числа a1,a2,a3,…a_1, a_2, a_3, \ldots; ana_n се нарича nn-ти член. Редицата може да е зададена с формула за общия член (например an=2n+1a_n = 2n + 1) или рекурентно – чрез предишните членове (например a1=1, an+1=2ana_1 = 1,\ a_{n+1} = 2a_n).

2. Аритметична прогресия

О

Аритметична прогресия

Редица, в която всеки член (от втория нататък) се получава от предишния чрез прибавяне на едно и също число dd (разлика): an+1=an+da_{n+1} = a_n + d. Общ член: an=a1+(n−1)da_n = a_1 + (n - 1)d. Всеки член е средно аритметично на съседите си: an=an−1+an+12a_n = \frac{a_{n-1} + a_{n+1}}{2}.
Доказателство: общ член и средно аритметично
  1. От a1a_1 до ana_n правим n−1n - 1 стъпки и на всяка прибавяме dd: a2=a1+da_2 = a_1 + d, a3=a1+2da_3 = a_1 + 2d, … , an=a1+(n−1)da_n = a_1 + (n - 1)d. (Строго погледнато – по индукция: ако an=a1+(n−1)da_n = a_1 + (n - 1)d, то an+1=an+d=a1+nda_{n+1} = a_n + d = a_1 + nd.)
  2. Съседите на ana_n са an−1=an−da_{n-1} = a_n - d и an+1=an+da_{n+1} = a_n + d. Сборът им е 2an2a_n – разликите се унищожават, затова an=an−1+an+12a_n = \frac{a_{n-1} + a_{n+1}}{2}.
  3. Обратно: ако всеки член е средно аритметично на съседите си, то an+1−an=an−an−1a_{n+1} - a_n = a_n - a_{n-1} – разликата между съседни членове е постоянна и редицата е аритметична прогресия.

∎

📶 Членовете на прогресията

При аритметичната прогресия всеки следващ член се получава с прибавяне на d, при геометричната – с умножение по q. Сравни как растат стълбовете.

2a₁5a₂8a₃11a₄14a₅17a₆20a₇23a₈

aₙ = a₁ + (n − 1)d ⇒ a8 = 2 + 7 · 3 = 23

Sₙ = n(a₁ + aₙ)/2 = 8 · (2 + 23)/2 = 100

Т

Сбор на първите nn члена

Sn=n(a1+an)2=n(2a1+(n−1)d)2S_n = \frac{n(a_1 + a_n)}{2} = \frac{n(2a_1 + (n - 1)d)}{2}. Частен случай: 1+2+…+n=n(n+1)21 + 2 + \ldots + n = \frac{n(n + 1)}{2}.
Доказателство (идеята на Гаус)
  1. Записваме сбора два пъти – веднъж отпред назад и веднъж отзад напред: Sn=a1+a2+…+an−1+anS_n = a_1 + a_2 + \ldots + a_{n-1} + a_n Sn=an+an−1+…+a2+a1S_n = a_n + a_{n-1} + \ldots + a_2 + a_1
  2. Събираме двете равенства по колони. Във всяка колона сборът е един и същ: когато се придвижим с една колона надясно, горното число нараства с dd, а долното намалява с dd. Значи всяка колона дава a1+ana_1 + a_n.
  3. Колоните са nn, затова 2Sn=n(a1+an)2S_n = n(a_1 + a_n) и Sn=n(a1+an)2S_n = \frac{n(a_1 + a_n)}{2}. Като заместим an=a1+(n−1)da_n = a_1 + (n - 1)d, получаваме и втората формула Sn=n(2a1+(n−1)d)2S_n = \frac{n(2a_1 + (n - 1)d)}{2}.
  4. При a1=1a_1 = 1 и d=1d = 1 имаме an=na_n = n и 1+2+…+n=n(n+1)21 + 2 + \ldots + n = \frac{n(n + 1)}{2}.

∎

🧱 Трикът на Гаус

Всеки член е стълб от квадратчета. Обърни второ копие на „стълбичката“ отгоре – двете заедно образуват правоъгълник n × (a₁ + aₙ).

1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 = 21

2S = n · (a₁ + aₙ) = 6 · (1 + 6) = 42 ⇒ S = 21

Във всяка колона зеленото и жълтото заедно са a₁ + aₙ = 7 квадратчета – колоните са еднакво високи.

Пример

В аритметична прогресия a3=7a_3 = 7 и a8=22a_8 = 22. Намерете a1a_1, dd и S10S_{10}.

  1. a8−a3=5d⇒22−7=5d⇒d=3a_8 - a_3 = 5d \Rightarrow 22 - 7 = 5d \Rightarrow d = 3
  2. a1=a3−2d=7−6=1a_1 = a_3 - 2d = 7 - 6 = 1
  3. a10=1+9⋅3=28a_{10} = 1 + 9 \cdot 3 = 28
  4. S10=10⋅1+282=145S_{10} = 10 \cdot \frac{1 + 28}{2} = 145

3. Геометрична прогресия

О

Геометрична прогресия

Редица с ненулеви членове, в която всеки член (от втория нататък) се получава от предишния чрез умножение по едно и също число q≠0q \ne 0 (частно): an+1=an⋅qa_{n+1} = a_n \cdot q. Общ член: an=a1⋅qn−1a_n = a_1 \cdot q^{n-1}. При положителни членове всеки е средно геометрично на съседите си: an2=an−1⋅an+1a_n^2 = a_{n-1} \cdot a_{n+1}.
Доказателство: общ член и средно геометрично
  1. От a1a_1 до ana_n умножаваме n−1n - 1 пъти по qq: an=a1⋅qn−1a_n = a_1 \cdot q^{n-1}.
  2. Съседите на ana_n са an−1=anqa_{n-1} = \frac{a_n}{q} и an+1=anqa_{n+1} = a_n q. Произведението им е an2a_n^2 – множителят qq се съкращава. При положителни членове това означава an=an−1⋅an+1a_n = \sqrt{a_{n-1} \cdot a_{n+1}}.

∎

Т

Сбор на първите nn члена

При q≠1q \ne 1: Sn=a1(qn−1)q−1S_n = \frac{a_1(q^n - 1)}{q - 1}. При q=1q = 1 всички членове са равни и Sn=n⋅a1S_n = n \cdot a_1.
Доказателство на формулата за сбора

Да изведем формулата за Sn=a1+a1q+…+a1qn−1S_n = a_1 + a_1q + \ldots + a_1q^{n-1}.

  1. Записваме Sn=a1+a1q+a1q2+…+a1qn−1S_n = a_1 + a_1q + a_1q^2 + \ldots + a_1q^{n-1} и умножаваме по qq: qSn=a1q+a1q2+…+a1qn−1+a1qnqS_n = a_1q + a_1q^2 + \ldots + a_1q^{n-1} + a_1q^n
  2. Изваждаме първото равенство от второто. Всички членове от a1qa_1q до a1qn−1a_1q^{n-1} присъстват и в двата сбора и се унищожават: qSn−Sn=a1qn−a1qS_n - S_n = a_1q^n - a_1.
  3. Sn(q−1)=a1(qn−1)S_n(q - 1) = a_1(q^n - 1). При q≠1q \ne 1 делим на q−1≠0q - 1 \ne 0: Sn=a1(qn−1)q−1S_n = \frac{a_1(q^n - 1)}{q - 1}. При q=1q = 1 не можем да делим – но тогава всички nn члена са равни на a1a_1 и Sn=na1S_n = n a_1.

∎

от урока Дроби и проценти е геометрична прогресия с q=1+r100q = 1 + \frac{r}{100}, а удвояването на и разпадът на вещества – също.

4. Безкрайна намаляваща геометрична прогресия

Т

Сбор на безкрайна геометрична прогресия

Ако ∣q∣<1|q| < 1, частичните сборове SnS_n се приближават неограничено до числото S=a11−qS = \frac{a_1}{1 - q} – наричаме го сбор на безкрайната прогресия. При ∣q∣≥1|q| \ge 1 такъв сбор няма.
Доказателство
  1. Записваме формулата за SnS_n така: Sn=a1(1−qn)1−q=a11−q−a11−q⋅qnS_n = \frac{a_1(1 - q^n)}{1 - q} = \frac{a_1}{1 - q} - \frac{a_1}{1 - q} \cdot q^n Остава да покажем, че при ∣q∣<1|q| < 1 степента qnq^n става колкото искаме близо до 0.
  2. При q=0q = 0 това е ясно. При 0<∣q∣<10 < |q| < 1 записваме 1∣q∣=1+h\frac{1}{|q|} = 1 + h, където h>0h > 0. Когато разкрием скобите в (1+h)n(1 + h)^n, всички събираеми са положителни, а сред тях са 11 и nhnh. Затова (1+h)n>nh(1 + h)^n > nh и ∣q∣n=1(1+h)n<1nh|q|^n = \frac{1}{(1 + h)^n} < \frac{1}{nh}
  3. Дясната страна става колкото искаме малка при достатъчно голямо nn, следователно qn→0q^n \to 0 и Sn→a11−qS_n \to \frac{a_1}{1 - q}.
  4. При ∣q∣≥1|q| \ge 1 имаме ∣an∣=∣a1∣⋅∣q∣n−1≥∣a1∣>0|a_n| = |a_1| \cdot |q|^{n-1} \ge |a_1| > 0. Всяка следваща стъпка променя SnS_n поне с ∣a1∣|a_1|, така че частичните сборове не могат да се „успокоят“ около едно число – сбор няма.

∎

♾️ Безкраен сбор с краен резултат

1 + q + q² + q³ + … При |q| < 1 всеки следващ член е все по-малък и сборът никога не надминава 1/(1 − q).

S₄ = 1,875граница 2

S4 = (1 − q^4)/(1 − q) = 1,875   →   S = 1/(1 − q) = 2

Остава до границата: 0,125 = q^4/(1 − q). Квадратът има лице 2 и всеки член запълва половината от още празното място.

Пример

Парадоксът на Зенон: Ахил тича 10 пъти по-бързо от костенурката, която е 100 m пред него. Докато той стигне мястото ѝ, тя е изминала още 10 m; докато измине и тях – още 1 m… Ще я настигне ли?

  1. Пътят на Ахил до срещата е 100+10+1+0,1+…100 + 10 + 1 + 0{,}1 + \ldots – безкрайна геометрична прогресия с a1=100, q=110a_1 = 100,\ q = \frac{1}{10}
  2. S=1001−110=10009≈111,1 mS = \frac{100}{1 - \frac{1}{10}} = \frac{1000}{9} \approx 111{,}1\ \mathrm{m}
  3. Безкрайно много етапа, но краен път – Ахил настига костенурката след около 111 m

Пример

Да запишем 0,(27)=0,272727…0{,}(27) = 0{,}272727\ldots като обикновена дроб.

  1. 0,(27)=0,27+0,0027+0,000027+…0{,}(27) = 0{,}27 + 0{,}0027 + 0{,}000027 + \ldots – прогресия с a1=27100a_1 = \frac{27}{100} и q=1100q = \frac{1}{100}
  2. S=271001−1100=2710099100=2799S = \frac{\frac{27}{100}}{1 - \frac{1}{100}} = \frac{\frac{27}{100}}{\frac{99}{100}} = \frac{27}{99}
  3. =311= \frac{3}{11}

5. Тренажор

Определи вида на прогресията от първите три члена и пресметни.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0

Геометрична прогресия: −1; 2; −4; … Намери a4.

6. Задачи от живота

0 / 6

🎭 Амфитеатър

Първият ред на амфитеатър има 20 места, а всеки следващ – с 2 повече. Колко места има общо в 25 реда?

🪨 Свободно падане

Тяло, пуснато да пада свободно, изминава 5 m през първата секунда, а през всяка следваща – с 10 m повече. Колко метра изминава за 6 секунди?

🐷 Касичка

През януари слагаш в касичката 10 €, а всеки следващ месец – с 5 € повече от предишния. Колко ще събереш за една година?

⚽ Отскачаща топка

Топка, пусната от 4 m, след всеки удар в земята отскача до 34\frac{3}{4} от предишната височина. До каква височина се издига след третия удар?

📣 Слух

Един човек разказва новина на трима души. На следващия ден всеки от тях я разказва на трима нови и т.н. Колко души общо знаят новината след 5 дни (заедно с първия)?

⚽ Целият път на топката

Същата топка (пусната от 4 m, отскачаща до 34\frac{3}{4} от височината) подскача безкрайно много пъти. Какъв път изминава общо?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

7. ⚠️ Чести грешки

n\displaystyle n вместо n−1\displaystyle n - 1

✗ an=a1+n⋅d\displaystyle a_n = a_1 + n \cdot d

✓ an=a1+(n−1)d\displaystyle a_n = a_1 + (n - 1)d

Брой на членовете

✗ числата от 10 до 20 са 10

✓ те са 20−10+1=11\displaystyle 20 - 10 + 1 = 11

Знак на частното

✗ 2, −6, 18, …⇒q=3\displaystyle 2,\ -6,\ 18,\ \ldots \Rightarrow q = 3

✓ q=−6:2=−3\displaystyle q = -6 : 2 = -3

Безкраен сбор при ∣q∣≥1\displaystyle |q| \ge 1

✗ 1+2+4+…=11−2=−1\displaystyle 1 + 2 + 4 + \ldots = \frac{1}{1 - 2} = -1

✓ сборът не съществува – членовете растат

Показател в общия член

✗ an=a1⋅qn\displaystyle a_n = a_1 \cdot q^n

✓ an=a1⋅qn−1\displaystyle a_n = a_1 \cdot q^{n-1}

0,(9) е по-малко от 1

✗ 0,999…<1\displaystyle 0{,}999\ldots < 1

✓ 0,(9)=0,91−0,1=1\displaystyle 0{,}(9) = \frac{0{,}9}{1 - 0{,}1} = 1

8. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Каква е разликата d\displaystyle d на прогресията 3, 7, 11, 15, …?

9. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

10. Обобщение

  • ✓ Аритметична: an=a1+(n−1)da_n = a_1 + (n - 1)d; Sn=n(a1+an)2S_n = \frac{n(a_1 + a_n)}{2}
  • ✓ Геометрична: an=a1qn−1a_n = a_1q^{n-1}; Sn=a1(qn−1)q−1S_n = \frac{a_1(q^n - 1)}{q - 1}
  • ✓ / геометрично на съседите
  • ✓ Сборът на аритметична прогресия – като го запишем два пъти (отпред и отзад); на геометрична – като пресметнем qSn−SnqS_n - S_n
  • ✓ Безкрайна при ∣q∣<1|q| < 1: S=a11−qS = \frac{a_1}{1 - q}
  • ✓ Сложна лихва, удвояване и разпад са геометрични прогресии
  • ✓ Периодичните дроби са сборове на безкрайни геометрични прогресии

💡 Интересен факт

Парадоксите на Зенон от Елея (V век пр.н.е.) – за Ахил и костенурката, за стрелата, която „никога не стига целта“ – озадачавали философите повече от две хиляди години. Математическият отговор се изяснява напълно едва с понятието граница (XVII–XIX век): безкрайно много все по-малки разстояния могат да имат краен сбор.