Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Граници и непрекъснатост

👻 През 1734 г. ирландският епископ Джордж Бъркли издава книгата „Анализаторът“ – нападка срещу новия анализ на Нютон и Лайбниц. Математиците делят на „безкрайно малки“ величини, а после ги изхвърлят като нула. Как може едно и също число веднъж да не е нула, а веднага след това да е? Бъркли ги нарича подигравателно „призраци на изчезнали величини“. Изчисленията са верни, но никой не може да обясни защо. Отговорът идва чак през XIX век: Огюстен Коши (1821 г.), а после Карл Вайерщрас заменят „безкрайно малките“ с точното понятие граница. С него анализът най-сетне стъпва на здрава основа.

1. Граница на редица

🤔 Загадка: Членовете на 0,9; 0,99; 0,999; …0{,}9;\ 0{,}99;\ 0{,}999;\ \ldots никога не стават равни на 1. Защо тогава казваме, че 0,999…=10{,}999\ldots = 1?

Членовете на an=1na_n = \frac{1}{n} намаляват: 1; 12; 13; …1;\ \frac{1}{2};\ \frac{1}{3};\ \ldots Никой не е нула, но се приближават до нулата колкото искаме. Същото видяхме при безкрайната намаляваща геометрична прогресия: qn→0q^n \to 0 при ∣q∣<1|q| < 1, а сборът ѝ е крайно число. Как да кажем точно какво значи „приближават се колкото искаме“? Отговорът е с две гръцки букви – ε\varepsilon (епсилон) за точността и номер NN, от който нататък тя е постигната.

О

Граница на редица

Числото LL е граница на редицата ana_n, ако за всяко ε>0\varepsilon > 0 съществува номер NN, такъв че ∣an−L∣<ε|a_n - L| < \varepsilon за всяко n≥Nn \ge N. Пишем lim⁡n→∞an=L\lim_{n \to \infty} a_n = L или an→La_n \to L и казваме, че редицата е сходяща. Редица, която няма граница, е разходяща.

С думи: каквато и тясна ивица (L−ε; L+ε)(L - \varepsilon;\ L + \varepsilon) да начертаем около LL, от някой номер нататък всички членове са в нея. Първите членове може да са далеч – важно е какво става „накрая“.

1L + εL − ε110203040nN = 6
ε =0,2граница L =1N =6

От 6-ия член нататък всички членове са в ивицата – колкото и тясна да я направиш, такова N има.

💡 Зелените точки са в ивицата (L − ε; L + ε), червените – извън нея. Намаляй ε: N расте, но винаги съществува. Точно това означава, че редицата клони към L. Отделни членове може да са извън ивицата – важното е, че от някой номер нататък всички са вътре.

Пример

Да докажем, че lim⁡n→∞n+1n=1\lim_{n \to \infty} \frac{n + 1}{n} = 1, и да намерим NN при ε=0,05\varepsilon = 0{,}05.

  1. ∣n+1n−1∣=1n\left|\frac{n + 1}{n} - 1\right| = \frac{1}{n}
  2. 1n<ε  ⟺  n>1ε\frac{1}{n} < \varepsilon \iff n > \frac{1}{\varepsilon}. Така за всяко ε\varepsilon има подходящо NN – границата е 1.
  3. При ε=0,05\varepsilon = 0{,}05: n>20n > 20, т.е. N=21N = 21.

Сега загадката: 0,999…0{,}999\ldots не е член на редицата, а нейната граница. Разликата 1−0,99…9=10−n1 - 0{,}99\ldots9 = 10^{-n} клони към 0, затова безкрайната десетична дроб 0,999…0{,}999\ldots е точно 1.

2. Граница на функция

При функциите питаме: към какво клонят стойностите f(x)f(x), когато xx се приближава до числото aa? Самата стойност f(a)f(a) не ни интересува – тя може да е друга или изобщо да не съществува.

О

Граница на функция

Числото LL е граница на f(x)f(x) при x→ax \to a, ако за всяко ε>0\varepsilon > 0 има δ>0\delta > 0, такова че ∣f(x)−L∣<ε|f(x) - L| < \varepsilon за всяко x≠ax \ne a от дефиниционната област с ∣x−a∣<δ|x - a| < \delta. Пишем lim⁡x→af(x)=L\lim_{x \to a} f(x) = L.

Понякога отляво и отдясно картината е различна. Граница отляво lim⁡x→a−f(x)\lim_{x \to a^-} f(x) гледа само x<ax < a, а граница отдясно lim⁡x→a+f(x)\lim_{x \to a^+} f(x) – само x>ax > a. Граница при x→ax \to a има точно когато двете едностранни граници съществуват и са равни.

−112345−11230xyx = 2
f(2 − h) =1,5f(2 + h) =2,5f(2) =2
граница отляво2граница отдясно2

Отляво и отдясно стойностите клонят към 2 и f(2) = 2. Границата съвпада със стойността – функцията е непрекъсната в точката.

💡 Намалявай h: синята точка идва отляво (x = 2 − h), розовата – отдясно (x = 2 + h). Границата е числото, към което клонят стойностите им; стойността f(2) в самата точка не влияе на границата.

Можем да питаме и какво става при x→+∞x \to +\infty или x→−∞x \to -\infty: например lim⁡x→∞1x=0\lim_{x \to \infty} \frac{1}{x} = 0. А когато стойностите растат неограничено, пишем lim⁡x→0+1x=+∞\lim_{x \to 0^+} \frac{1}{x} = +\infty – това не е число, а кратък запис, че граница (като число) няма, но стойностите надминават всяко число.

3. Пресмятане на граници

Т

Аритметика на границите

Ако lim⁡x→af(x)=A\lim_{x \to a} f(x) = A и lim⁡x→ag(x)=B\lim_{x \to a} g(x) = B (крайни числа), то lim⁡(f±g)=A±B\lim (f \pm g) = A \pm B, lim⁡(f⋅g)=A⋅B\lim (f \cdot g) = A \cdot B и lim⁡fg=AB\lim \frac{f}{g} = \frac{A}{B} при B≠0B \ne 0. Същото важи за редици и при x→∞x \to \infty.
Доказателство (сбор) и идея (произведение и частно)
  1. Сбор: нека ε>0\varepsilon > 0. Тъй като f→Af \to A, има δ1\delta_1, при което ∣f(x)−A∣<ε2|f(x) - A| < \frac{\varepsilon}{2}; тъй като g→Bg \to B, има δ2\delta_2, при което ∣g(x)−B∣<ε2|g(x) - B| < \frac{\varepsilon}{2}. При ∣x−a∣<δ=min⁡(δ1,δ2)|x - a| < \delta = \min(\delta_1, \delta_2) и двете са изпълнени.
  2. Тогава по неравенството ∣p+q∣≤∣p∣+∣q∣|p + q| \le |p| + |q|: ∣(f+g)−(A+B)∣≤∣f−A∣+∣g−B∣|(f + g) - (A + B)| \le |f - A| + |g - B| <ε2+ε2=ε< \frac{\varepsilon}{2} + \frac{\varepsilon}{2} = \varepsilon Разликата се доказва по същия начин.
  3. Произведение (идея): записваме fg−AB=f⋅(g−B)+B⋅(f−A)fg - AB = f \cdot (g - B) + B \cdot (f - A) Близо до aa стойностите на ff са близо до AA, следователно ограничени, а g−Bg - B и f−Af - A стават колкото искаме малки. Значи и двете събираеми клонят към 0.
  4. Частно (идея): достатъчно е да покажем, че 1g→1B\frac{1}{g} \to \frac{1}{B}. Имаме 1g−1B=B−ggB\frac{1}{g} - \frac{1}{B} = \frac{B - g}{gB}; числителят клони към 0, а знаменателят е близо до B2>0B^2 > 0 и не става малък.

∎

Затова при многочлените и повечето познати функции границата се намира просто със заместване: lim⁡x→2(x2+3x)=4+6=10\lim_{x \to 2} (x^2 + 3x) = 4 + 6 = 10. Трудното започва, когато заместването дава израз без смисъл – една от неопределеностите 00\frac{0}{0}, ∞∞\frac{\infty}{\infty}, ∞−∞\infty - \infty, 0⋅∞0 \cdot \infty, 1∞1^\infty. Те могат да имат всякаква стойност – трябва да преобразуваме израза.

Пример

Разлагане: lim⁡x→2x2−5x+6x−2\lim_{x \to 2} \frac{x^2 - 5x + 6}{x - 2}.

  1. Заместването дава 00\frac{0}{0}.
  2. x2−5x+6=(x−2)(x−3)x^2 - 5x + 6 = (x - 2)(x - 3); съкращаваме с x−2x - 2 (при x≠2x \ne 2 то не е нула).
  3. lim⁡x→2(x−3)=−1\lim_{x \to 2} (x - 3) = -1

Пример

Спрегнат израз: lim⁡x→0x+4−2x\lim_{x \to 0} \frac{\sqrt{x + 4} - 2}{x}.

  1. Умножаваме числителя и знаменателя по x+4+2\sqrt{x + 4} + 2:
  2. (x+4)−4x(x+4+2)=1x+4+2\frac{(x + 4) - 4}{x(\sqrt{x + 4} + 2)} = \frac{1}{\sqrt{x + 4} + 2}
  3. При x→0x \to 0 получаваме 12+2=14\frac{1}{2 + 2} = \frac{1}{4}.
Т

Рационална функция при x → ∞

При x→∞x \to \infty решават старшите членове. Ако степените на числителя и знаменателя са равни, границата е отношението на старшите коефициенти; ако степента на знаменателя е по-голяма – границата е 0; ако е по-малка – стойностите растат неограничено.

Пример

lim⁡x→∞4x2−x+72x2+5\lim_{x \to \infty} \frac{4x^2 - x + 7}{2x^2 + 5}

  1. Делим на x2x^2: 4−1x+7x22+5x2\frac{4 - \frac{1}{x} + \frac{7}{x^2}}{2 + \frac{5}{x^2}}
  2. Дробите с xx в знаменателя клонят към 0, остава 42=2\frac{4}{2} = 2.
Доказателство на правилото за рационалните функции
  1. Нека числителят е apxp+…+a0a_p x^p + \ldots + a_0, а знаменателят bqxq+…+b0b_q x^q + \ldots + b_0, с ap≠0a_p \ne 0 и bq≠0b_q \ne 0. Делим числителя и знаменателя на xqx^q.
  2. Знаменателят става bq+bq−1x+…+b0xqb_q + \frac{b_{q-1}}{x} + \ldots + \frac{b_0}{x^q}. Всички дроби клонят към 0 (защото 1x→0\frac{1}{x} \to 0, а по аритметиката на границите и 1xk→0\frac{1}{x^k} \to 0), затова знаменателят клони към bq≠0b_q \ne 0.
  3. Ако p=qp = q, числителят клони към apa_p и границата е apbq\frac{a_p}{b_q}.
  4. Ако p<qp < q, всеки член на числителя след делението има xx в знаменателя – числителят клони към 0 и границата е 0.
  5. Ако p>qp > q, в числителя остава apxp−qa_p x^{p-q} плюс членове, които са малки в сравнение с него, затова стойностите растат неограничено по модул.

∎

4. Две забележителни граници

Т

Теорема за „двамата полицаи“

Ако g(x)≤f(x)≤h(x)g(x) \le f(x) \le h(x) около aa и lim⁡g=lim⁡h=L\lim g = \lim h = L, то и lim⁡f=L\lim f = L. Функцията ff е „притисната“ между двете и няма къде да избяга.
Доказателство
  1. Нека ε>0\varepsilon > 0. Тъй като g→Lg \to L и h→Lh \to L, има δ>0\delta > 0 (по-малкото от двете), такова че при 0<∣x−a∣<δ0 < |x - a| < \delta: L−ε<g(x)L - \varepsilon < g(x) h(x)<L+εh(x) < L + \varepsilon
  2. Ако δ\delta е избрано и достатъчно малко, за да важи g≤f≤hg \le f \le h, получаваме веригата L−ε<g(x)≤f(x)≤h(x)<L+ε,L - \varepsilon < g(x) \le f(x) \le h(x) < L + \varepsilon, т.е. ∣f(x)−L∣<ε|f(x) - L| < \varepsilon. Това е точно дефиницията на lim⁡f=L\lim f = L.

∎

Т

Първа забележителна граница

lim⁡x→0sin⁡xx=1\lim_{x \to 0} \frac{\sin x}{x} = 1, когато xx е в радиани. Затова при малки ъгли sin⁡x≈x\sin x \approx x.
Доказателство
  1. Нека 0<x<π20 < x < \frac{\pi}{2}. В единичната окръжност с център OO взимаме точките A(1; 0)A(1;\ 0) и P(cos⁡x; sin⁡x)P(\cos x;\ \sin x), а TT е пресечната точка на лъча OPOP с допирателната в AA; тогава AT=tg⁡xAT = \operatorname{tg} x.
  2. Триъгълникът OAPOAP се съдържа в сектора OAPOAP, а секторът – в триъгълника OATOAT. Сравняваме лицата им (лицето на сектор с ъгъл xx радиана в единичен кръг е x2\frac{x}{2}): sin⁡x2<x2<tg⁡x2\frac{\sin x}{2} < \frac{x}{2} < \frac{\operatorname{tg} x}{2}
  3. Делим sin⁡x<x<tg⁡x\sin x < x < \operatorname{tg} x на sin⁡x>0\sin x > 0 и обръщаме дробите: cos⁡x<sin⁡xx<1\cos x < \frac{\sin x}{x} < 1
  4. Функциите cos⁡x\cos x и sin⁡xx\frac{\sin x}{x} са четни, затова същото неравенство важи и за −π2<x<0-\frac{\pi}{2} < x < 0.
  5. При x→0x \to 0 имаме cos⁡x→1\cos x \to 1, и по теоремата за двамата полицаи sin⁡xx→1\frac{\sin x}{x} \to 1.

∎

Ако ъгълът е в градуси, границата е π180\frac{\pi}{180} – една от причините математиците да предпочитат радианите.

Т

Втора забележителна граница

Редицата (1+1n)n\left(1 + \frac{1}{n}\right)^n е растяща и ограничена (всичките ѝ членове са по-малки от 3), затова има граница. Тази граница е числото e≈2,71828e \approx 2{,}71828: lim⁡n→∞(1+1n)n=e\lim_{n \to \infty} \left(1 + \frac{1}{n}\right)^n = e.
Защо редицата е растяща и ограничена?
  1. По бинома на Нютон (1+1n)n=∑k=0n(nk)1nk\left(1 + \frac{1}{n}\right)^n = \sum_{k=0}^{n} \binom{n}{k} \frac{1}{n^k} Събираемото с номер kk е 1k!⋅nn⋅n−1n⋯n−k+1n\frac{1}{k!} \cdot \frac{n}{n} \cdot \frac{n - 1}{n} \cdots \frac{n - k + 1}{n} =1k!⋅1⋅(1−1n)⋯(1−k−1n)= \frac{1}{k!} \cdot 1 \cdot \left(1 - \frac{1}{n}\right) \cdots \left(1 - \frac{k - 1}{n}\right)
  2. Растяща: когато nn се увеличи, всеки множител 1−jn1 - \frac{j}{n} нараства, значи всяко събираемо нараства, а освен това се появява и ново положително събираемо.
  3. Ограничена: всеки множител 1−jn1 - \frac{j}{n} е по-малък от 1, затова сборът е най-много 1+1+12!+13!+…+1n!1 + 1 + \frac{1}{2!} + \frac{1}{3!} + \ldots + \frac{1}{n!}. А k!≥2k−1k! \ge 2^{k-1}, така че (1+1n)n≤1+1+12+14+…\left(1 + \frac{1}{n}\right)^n \le 1 + 1 + \frac{1}{2} + \frac{1}{4} + \ldots <1+2=3< 1 + 2 = 3
  4. Последната стъпка не е пресмятане, а свойство на реалните числа (пълнота): всяка растяща и ограничена отгоре редица има граница. Тази граница наричаме ee.

∎

nn(1+1n)n\left(1 + \frac{1}{n}\right)^n
1122
222,252{,}25
10102,5937…2{,}5937…
1001002,7048…2{,}7048…
100010002,7169…2{,}7169…
10610^62,718280…2{,}718280…

Тук се крие неопределеността 1∞1^\infty: основата клони към 1, но степента расте. Резултатът не е 1, а ee. През 1683 г. Якоб Бернули стига до тази граница, като пита колко пари носи лихва, начислявана все по-често (виж задачата за по-долу). По-общо (1+kn)n→ek\left(1 + \frac{k}{n}\right)^n \to e^k. Числото ee е основата на натуралния логаритъм.

Пример

lim⁡x→0sin⁡3xx\lim_{x \to 0} \frac{\sin 3x}{x}

  1. sin⁡3xx=3⋅sin⁡3x3x\frac{\sin 3x}{x} = 3 \cdot \frac{\sin 3x}{3x}
  2. При x→0x \to 0 и 3x→03x \to 0, затова границата е 3⋅1=33 \cdot 1 = 3.

5. Асимптоти

С границите описваме и как изглежда графиката „далеч“ и около точките, където функцията не е дефинирана. вече срещнахме в графиките на функции; сега можем да ги намираме точно.

О

Видове асимптоти

Правата x=ax = a е вертикална асимптота, ако f(x)→±∞f(x) \to \pm\infty при x→a−x \to a^- или x→a+x \to a^+. Правата y=by = b е хоризонтална асимптота, ако lim⁡x→±∞f(x)=b\lim_{x \to \pm\infty} f(x) = b. Правата y=kx+ny = kx + n е наклонена асимптота, ако f(x)−(kx+n)→0f(x) - (kx + n) \to 0 при x→±∞x \to \pm\infty.

Пример

Да намерим асимптотите на y=2x+1x−3y = \frac{2x + 1}{x - 3}.

  1. Знаменателят е 0 при x=3x = 3, а числителят там е 7≠07 \ne 0 – вертикална асимптота x=3x = 3.
  2. При x→±∞x \to \pm\infty: 2x+1x−3→21=2\frac{2x + 1}{x - 3} \to \frac{2}{1} = 2 – хоризонтална асимптота y=2y = 2.

Пример

Наклонена асимптота на y=x2+1xy = \frac{x^2 + 1}{x}.

  1. x2+1x=x+1x\frac{x^2 + 1}{x} = x + \frac{1}{x}
  2. При x→±∞x \to \pm\infty 1x→0\frac{1}{x} \to 0, т.е. графиката се доближава до правата y=xy = x.
  3. Когато степента на числителя е с единица по-голяма, делим многочлените – цялата част е наклонената асимптота.
Как се намират kk и nn в общия случай?
  1. Нека y=kx+ny = kx + n е наклонена асимптота при x→+∞x \to +\infty, т.е. f(x)−kx−n→0f(x) - kx - n \to 0.
  2. Делим на xx: f(x)x−k−nx→0\frac{f(x)}{x} - k - \frac{n}{x} \to 0, а nx→0\frac{n}{x} \to 0. Следователно k=lim⁡x→∞f(x)xk = \lim_{x \to \infty} \frac{f(x)}{x}
  3. След като знаем kk, от самото условие n=lim⁡x→∞(f(x)−kx)n = \lim_{x \to \infty} \left(f(x) - kx\right) Обратно: ако двете граници съществуват (крайни), правата y=kx+ny = kx + n е асимптота. Пример: за f(x)=x2+1xf(x) = \frac{x^2 + 1}{x} получаваме k=1k = 1 и n=lim⁡1x=0n = \lim \frac{1}{x} = 0.

∎

6. Непрекъснатост

Интуитивно функцията е непрекъсната, ако графиката ѝ може да се начертае, без да вдигаме молива. Точно го казваме с граница.

О

Непрекъсната функция

Функцията ff е непрекъсната в точката aa, ако f(a)f(a) е дефинирана и lim⁡x→af(x)=f(a)\lim_{x \to a} f(x) = f(a). Тя е непрекъсната в интервал, ако е непрекъсната във всяка негова точка.

Многочлените, sin⁡x\sin x, cos⁡x\cos x, exe^x, ln⁡x\ln x, x\sqrt{x} и частните на непрекъснати функции (където не е нула) са непрекъснати в дефиниционните си области. Точка, в която условието не е изпълнено, е точка на прекъсване. В лабораторията видя трите основни вида:

  • отстранимо прекъсване – границата съществува, но f(a)f(a) е друго число или не е дефинирано (например x2−4x−2\frac{x^2 - 4}{x - 2} при x=2x = 2);
  • скок – двете едностранни граници са крайни, но различни;
  • безкрайно прекъсване – поне едната едностранна граница е ±∞\pm\infty (вертикална асимптота).

Пример

При кое aa функцията f(x)={x2+a,x<13x−1,x≥1f(x) = \begin{cases} x^2 + a, & x < 1 \\ 3x - 1, & x \ge 1 \end{cases} е непрекъсната?

  1. Всяка от двете формули е непрекъсната; остава точката x=1x = 1.
  2. Отляво: lim⁡x→1−(x2+a)=1+a\lim_{x \to 1^-} (x^2 + a) = 1 + a; отдясно и f(1)=3−1=2f(1) = 3 - 1 = 2.
  3. 1+a=2⇒a=11 + a = 2 \Rightarrow a = 1

7. Теорема за междинните стойности

Т

Теорема на Болцано

Ако ff е непрекъсната в затворения интервал [a; b][a;\ b] и f(a)f(a) и f(b)f(b) имат различни знаци, то има поне едно c∈(a; b)c \in (a;\ b), за което f(c)=0f(c) = 0. По-общо: непрекъснатата функция приема всяка стойност между f(a)f(a) и f(b)f(b).

Бернард Болцано доказва теоремата през 1817 г. Тя изглежда очевидна – за да стигнеш от под водата над водата, трябва да минеш през повърхността. Но без непрекъснатост не е вярна: 1x\frac{1}{x} е −1-1 при x=−1x = -1 и 11 при x=1x = 1, а нула не става никъде. Теоремата дава и прост начин за намиране на корени – метода на разполовяването.

11,52xab
стъпка0интервал[1; 2]среда c =1,5f(c) =0,875

Дължината на интервала е 1 – коренът е в него. Всяка стъпка я намалява два пъти.

💡 В краищата на жълтия интервал функцията има различни знаци (синьо – отрицателна, червено – положителна). Щом е непрекъсната, тя минава през нула някъде между тях. Пресмятаме f в средата c и запазваме тази половина, в чиито краища знаците пак са различни. След 10 стъпки интервалът е над 1000 пъти по-къс.

Идея на доказателството (разполовяване)
  1. Нека f(a)<0<f(b)f(a) < 0 < f(b). Взимаме средата mm на интервала. Ако f(m)=0f(m) = 0 – готово. Иначе избираме тази половина, в чиито краища ff отново има различни знаци: отляво отрицателна стойност, отдясно – положителна.
  2. Повтаряме. Получаваме вложени интервали [an; bn][a_n;\ b_n] с дължина b−a2n\frac{b - a}{2^n}, при които винаги f(an)<0<f(bn)f(a_n) < 0 < f(b_n).
  3. Левите краища ana_n растат и са ограничени от bb, затова (по пълнотата на реалните числа) клонят към някакво cc. Десните краища bnb_n се различават от тях с b−a2n→0\frac{b - a}{2^n} \to 0, затова също клонят към cc.
  4. От непрекъснатостта f(an)→f(c)f(a_n) \to f(c) и f(bn)→f(c)f(b_n) \to f(c). Но f(an)<0f(a_n) < 0, значи f(c)≤0f(c) \le 0; f(bn)>0f(b_n) > 0, значи f(c)≥0f(c) \ge 0. Следователно f(c)=0f(c) = 0.

∎

Пример

Да докажем, че x3−3x+1=0x^3 - 3x + 1 = 0 има три реални корена.

  1. f(x)=x3−3x+1f(x) = x^3 - 3x + 1 е непрекъсната; f(−2)=−1f(-2) = -1, f(0)=1f(0) = 1, f(1)=−1f(1) = -1, f(2)=3f(2) = 3.
  2. Знакът се сменя в (−2; 0)(-2;\ 0), (0; 1)(0;\ 1) и (1; 2)(1;\ 2) – във всеки от тях има корен.
  3. Уравнение от трета степен има най-много 3 корена, значи са точно три (приближено −1,88-1{,}88; 0,3470{,}347; 1,531{,}53).

Следващата стъпка е производната – тя също е граница: на наклона на , когато двете точки се слеят.

8. Тренажор

Намери границата, асимптотата или параметъра. Дробните отговори въвеждай като 3/2.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
y=2x−3x−2y = \frac{2x - 3}{x - 2}

Вертикална асимптота: x=?x = ?

9. Границите около нас

Границата отговаря на въпроса „какво става в дългосрочен план“ – към каква температура изстива чаят, каква цена се установява при масово производство, колко най-много може да донесе лихвата. А методът на разполовяването работи в калкулаторите и компютрите, когато уравнението не може да се реши с формула.

0 / 6

🏭 Средна цена на брой

Работилница плаща 2000 € за машина и по 5 € материали за всеки брой. Колко струва средно един брой при 100 броя? Към какво клони средната цена при много голямо производство?

💶 Сложна лихва

Банка дава 6% годишна лихва. Колко ще имаш след една година от 1000 €, ако лихвата се начислява веднъж годишно, всеки месец и „непрекъснато“ (на все по-малки части)?

💊 Концентрация на лекарство

При продължително вливане концентрацията на лекарство в кръвта е C(t)=8tt+2C(t) = \frac{8t}{t + 2} mg/l, където tt е в часове. Каква концентрация се установява след дълго време? След колко часа тя е 6 mg/l?

☕ Изстиващ чай

Температурата на чай в стая е T(t)=20+70⋅0,9tT(t) = 20 + 70 \cdot 0{,}9^t градуса, където tt е в минути. Колко е била в началото и към каква температура клони?

🔎 Колко стъпки на разполовяване?

Корен на уравнение е в интервала [1; 2][1;\ 2]. Колко стъпки на метода на разполовяването са нужни, за да намерим интервал с дължина не повече от 0,001?

🎯 Колко близо?

Редицата an=2n+1na_n = \frac{2n + 1}{n} клони към 2. От кой номер нататък членовете ѝ се различават от 2 с по-малко от 0,01?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

10. ⚠️ Чести грешки

00\displaystyle \frac{0}{0} е 0 или 1

✗ lim⁡x→2x2−4x−2=1\displaystyle \lim_{x \to 2} \frac{x^2 - 4}{x - 2} = 1

✓ неопределеност: разложи – границата е 4\displaystyle 4

∞−∞=0\displaystyle \infty - \infty = 0

✗ n2+n−n→0\displaystyle \sqrt{n^2 + n} - n \to 0

✓ спрегнат израз: →12\displaystyle \to \frac{1}{2}

1∞=1\displaystyle 1^\infty = 1

✗ (1+1n)n→1\displaystyle \left(1 + \frac{1}{n}\right)^n \to 1

✓ (1+1n)n→e\displaystyle \left(1 + \frac{1}{n}\right)^n \to e

Границата е стойността

✗ lim⁡x→af(x)=f(a)\displaystyle \lim_{x \to a} f(x) = f(a) винаги

✓ само ако f\displaystyle f е непрекъсната в a\displaystyle a

Ъгли в градуси

✗ sin⁡xx→1\displaystyle \frac{\sin x}{x} \to 1 за x\displaystyle x в градуси

✓ само за радиани

Старшите членове

✗ 3x2+1x3→3\displaystyle \frac{3x^2 + 1}{x^3} \to 3

✓ знаменателят е от по-висока степен: →0\displaystyle \to 0

11. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

На колко е равно lim⁡n→∞1n\displaystyle \lim_{n \to \infty} \frac{1}{n}?

12. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

13. Обобщение

  • ✓ an→La_n \to L: за всяко ε>0\varepsilon > 0 от някой номер NN нататък ∣an−L∣<ε|a_n - L| < \varepsilon
  • ✓ lim⁡x→af(x)\lim_{x \to a} f(x) не зависи от f(a)f(a); съществува, когато лявата и дясната граница са равни
  • ✓ Неопределености 00\frac{0}{0}, ∞∞\frac{\infty}{\infty}, ∞−∞\infty - \infty, 1∞1^\infty: разлагане, спрегнат израз, деление на старшата степен
  • ✓ lim⁡x→0sin⁡xx=1\lim_{x \to 0} \frac{\sin x}{x} = 1 (), lim⁡n→∞(1+1n)n=e\lim_{n \to \infty} \left(1 + \frac{1}{n}\right)^n = e
  • ✓ Доказателствата: аритметиката на границите – с ε\varepsilon; sin⁡xx→1\frac{\sin x}{x} \to 1 – със сравняване на лица и „полицаите“; ee – растяща и ограничена редица; Болцано – с разполовяване
  • ✓ Асимптоти: вертикална (знаменателят е 0), хоризонтална (граница при x→±∞x \to \pm\infty), наклонена (деление на многочлени)
  • ✓ Непрекъснатост: lim⁡x→af(x)=f(a)\lim_{x \to a} f(x) = f(a); прекъсвания – отстранимо, скок, безкрайно
  • ✓ Болцано: непрекъсната функция с различни знаци в краищата има корен – намираме го с разполовяване

💡 Интересен факт

Дълго време математиците смятали, че всяка непрекъсната функция има поне в повечето точки – графиката ѝ трябва да е „гладка“ почти навсякъде. През 1872 г. Карл Вайерщрас представя функция, която е непрекъсната навсякъде, но няма производна в нито една точка: графиката ѝ е „назъбена“ при всяко увеличение, като брегова линия. Мнозина я смятали за чудовище, а днес подобни криви описват фракталите, движението на прашинки във вода и колебанията на борсата.