Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Подобни триъгълници

🔺 Според античните автори Талес от Милет (VI век пр.н.е.) измерил височината на Великата , без да се качва на нея. Забил пръчка в пясъка и изчакал момента, в който сянката на пръчката е толкова дълга, колкото самата пръчка. Тогава и сянката на пирамидата (мерена от центъра на основата) е равна на височината ѝ. Хитрината работи по всяко време на деня – стига да знаеш, че триъгълниците „предмет – сянка“ са подобни. Днес със същата идея измерваме дървета, сгради, разстояния до кораби и дори до звездите.

1. Пропорционални отсечки и мащаб

🤔 Загадка: Снимка 10×15 cm10 \times 15\ \mathrm{cm} е увеличена до 20×30 cm20 \times 30\ \mathrm{cm}. Колко пъти е по-голяма новата снимка? Ако си казал „два пъти“ – погледни пак: в нея се побират точно четири стари снимки. Защо – ще разберем в раздел 5.

О

Отношение и пропорционални отсечки

Отношение на две отсечки е отношението на дължините им, измерени с една и съща мярка, например AB:CD=6:4=3:2AB : CD = 6 : 4 = 3 : 2. Отсечките aa, bb и cc, dd са пропорционални, ако a:b=c:da : b = c : d. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните: a⋅d=b⋅ca \cdot d = b \cdot c.

Картите, чертежите и макетите са умалени копия: всички дължини са умножени по едно и също число – мащаба. Мащаб 1:25 0001 : 25\,000 означава, че 1 cm1\ \mathrm{cm} на картата е 25 000 cm=250 m25\,000\ \mathrm{cm} = 250\ \mathrm{m} в действителност.

2. Теорема на Талес за пропорционалните отсечки

Т

Теорема на Талес

Ако успоредни прави пресичат двете рамена на ъгъл, те отсичат върху тях пропорционални отсечки. В триъгълник: ако M∈ABM \in AB, N∈ACN \in AC и MN∥BCMN \parallel BC, то AMMB=ANNC\frac{AM}{MB} = \frac{AN}{NC} и AMAB=ANAC=MNBC\frac{AM}{AB} = \frac{AN}{AC} = \frac{MN}{BC}. Вярно е и обратното: ако AMMB=ANNC\frac{AM}{MB} = \frac{AN}{NC}, то MN∥BCMN \parallel BC.
Доказателство на теоремата на Талес (чрез лица)
  1. Триъгълниците MNBMNB и MNCMNC имат обща основа MNMN, а върховете им BB и CC лежат на права, успоредна на MNMN. Затова височините им към MNMN са равни и SMNB=SMNCS_{MNB} = S_{MNC}.
  2. Триъгълниците AMNAMN и MNBMNB имат общ връх NN, а основите им AMAM и MBMB лежат на една права – височината от NN е обща. Лицата им се отнасят като основите: SAMNSMNB=AMMB\frac{S_{AMN}}{S_{MNB}} = \frac{AM}{MB}. По същия начин SAMNSMNC=ANNC\frac{S_{AMN}}{S_{MNC}} = \frac{AN}{NC}.
  3. Десните страни имат равни знаменатели (стъпка 1), следователно AMMB=ANNC\frac{AM}{MB} = \frac{AN}{NC}.
  4. Като прибавим 1 към обратните отношения: ABAM=1+MBAM=1+NCAN=ACAN\frac{AB}{AM} = 1 + \frac{MB}{AM} = 1 + \frac{NC}{AN} = \frac{AC}{AN}, т.е. AMAB=ANAC\frac{AM}{AB} = \frac{AN}{AC}.
  5. За MNMN: през NN прекарваме права, успоредна на ABAB, която пресича BCBC в точка KK. Четириъгълникът BMNKBMNK е успоредник, затова MN=BKMN = BK. Прилагаме вече доказаното за ъгъла при CC: CKCB=CNCA\frac{CK}{CB} = \frac{CN}{CA}, откъдето BKBC=1−CNCA=ANAC\frac{BK}{BC} = 1 - \frac{CN}{CA} = \frac{AN}{AC}.
  6. Обратното твърдение: през MM прекарваме права, успоредна на BCBC; нека тя пресича ACAC в N1N_1. По правата теорема AN1N1C=AMMB=ANNC\frac{AN_1}{N_1C} = \frac{AM}{MB} = \frac{AN}{NC}. Само една точка дели ACAC в дадено отношение, затова N1=NN_1 = N и MN∥BCMN \parallel BC.

∎

Частен случай е (MM и NN са среди на страните): тя е успоредна на BCBC и е равна на половината от нея. За нея вече стана дума в урока Триъгълник.

ABCMN
AM =5,6MB =8,3AN =6,5NC =9,8MN =7,2BC =18

AM/AB = 0,4   AN/AC = 0,4   MN/BC = 0,4

AM/MB = 0,67 = AN/NC = 0,67

Внимание: MN/BC е равно на AM/AB, а не на AM/MB!

💡 Влачи върховете и местѝ правата MN. Докато MN ∥ BC, трите отношения AM/AB, AN/AC и MN/BC остават равни – а триъгълникът AMN е умалено копие на ABC.

Пример

В триъгълник ABCABC правата MN∥BCMN \parallel BC (M∈ABM \in AB, N∈ACN \in AC). AM=3, MB=6, AN=4AM = 3,\ MB = 6,\ AN = 4 и BC=12BC = 12. Намерете NCNC и MNMN.

  1. По теоремата на Талес: AMMB=ANNC⇒36=4NC⇒NC=8\frac{AM}{MB} = \frac{AN}{NC} \Rightarrow \frac{3}{6} = \frac{4}{NC} \Rightarrow NC = 8
  2. AB=3+6=9AB = 3 + 6 = 9, затова MNBC=AMAB=39=13\frac{MN}{BC} = \frac{AM}{AB} = \frac{3}{9} = \frac{1}{3}
  3. MN=123=4MN = \frac{12}{3} = 4

3. Подобни триъгълници

О

Подобни триъгълници

Триъгълниците ABCABC и A1B1C1A_1B_1C_1 са подобни (ΔABC∼ΔA1B1C1\Delta ABC \sim \Delta A_1B_1C_1), ако съответните им ъгли са равни (∠A=∠A1, ∠B=∠B1, ∠C=∠C1\angle A = \angle A_1,\ \angle B = \angle B_1,\ \angle C = \angle C_1) и съответните им страни са пропорционални: A1B1AB=B1C1BC=C1A1CA=k\frac{A_1B_1}{AB} = \frac{B_1C_1}{BC} = \frac{C_1A_1}{CA} = k. Числото kk се нарича коефициент на подобие.

Подобните триъгълници имат еднаква форма, но могат да са с различна големина. При k=1k = 1 те са еднакви. Редът на буквите в записа е важен: ΔABC∼ΔA1B1C1\Delta ABC \sim \Delta A_1B_1C_1 казва кой връх на кой съответства – и така кои страни да сравняваме.

4. Признаци за подобие

Не е нужно да проверяваме и трите ъгъла, и трите отношения – достатъчно е едно от следните условия:

I. ЪЪ

Два ъгъла на единия триъгълник са равни на два ъгъла на другия (третите тогава също са равни).

II. СЪС

Две страни на единия са пропорционални на две страни на другия и ъглите между тях са равни.

III. ССС

Трите страни на единия са пропорционални на трите страни на другия.

Пример

Да проверим дали триъгълниците със страни 4, 6, 8 и 6, 9, 12 са подобни.

  1. Подреждаме страните по големина и делим съответните: 64=1,5\frac{6}{4} = 1{,}5; 96=1,5\frac{9}{6} = 1{,}5; 128=1,5\frac{12}{8} = 1{,}5
  2. Трите отношения са равни ⇒\Rightarrow подобни са по признак ССС с k=1,5k = 1{,}5

Пример

Диагоналите на трапец ABCDABCD (AB∥CDAB \parallel CD) се пресичат в точка OO. AB=12, CD=4, AC=10AB = 12,\ CD = 4,\ AC = 10. Намерете AOAO и OCOC.

  1. ∠OAB=∠OCD\angle OAB = \angle OCD (кръстни ъгли при AB∥CDAB \parallel CD) и ∠AOB=∠COD\angle AOB = \angle COD (връхни ъгли)
  2. По признак ЪЪ: ΔAOB∼ΔCOD\Delta AOB \sim \Delta COD с k=ABCD=3k = \frac{AB}{CD} = 3
  3. AO=3⋅OCAO = 3 \cdot OC и AO+OC=10⇒4⋅OC=10⇒OC=2,5AO + OC = 10 \Rightarrow 4 \cdot OC = 10 \Rightarrow OC = 2{,}5; AO=7,5AO = 7{,}5

5. Периметри и лица на подобни фигури

Т

Отношение на периметрите и лицата

Ако два триъгълника са подобни с коефициент kk, то отношението на периметрите им е kk, отношението на съответните им височини, медиани и ъглополовящи също е kk, а отношението на лицата им е k2k^2. Същото важи за всякакви подобни фигури: при подобие с коефициент kk лицата се умножават по k2k^2, а обемите на подобни тела – по k3k^3.
Доказателство
  1. Периметри: всяка страна на втория триъгълник е kk пъти по-голяма от съответната, затова и сборът им е kk пъти по-голям: P1=ka+kb+kc=kPP_1 = ka + kb + kc = kP.
  2. Височини: нека AHAH и A1H1A_1H_1 са съответните височини. Правоъгълните триъгълници ABHABH и A1B1H1A_1B_1H_1 имат равни остри ъгли при BB и B1B_1, следователно са подобни (ЪЪ) и A1H1AH=A1B1AB=k\frac{A_1H_1}{AH} = \frac{A_1B_1}{AB} = k. Аналогично (с подходящи подобни триъгълници) се доказва и за медианите и ъглополовящите.
  3. Лица: S1=12⋅B1C1⋅A1H1S_1 = \frac{1}{2} \cdot B_1C_1 \cdot A_1H_1 =12⋅ka⋅kha=k2⋅S= \frac{1}{2} \cdot ka \cdot kh_a = k^2 \cdot S
  4. Всеки многоъгълник се разрязва на триъгълници, а при подобие всеки от тях се променя с k2k^2 – значи и сборът. За криви фигури (например кръг) това следва, като ги приближаваме с многоъгълници. Обемите (с k3k^3) са в урока „Стереометрия“.

∎

Това е отговорът на загадката от началото: снимката е увеличена с k=2k = 2, затова лицето ѝ е 22=42^2 = 4 пъти по-голямо. Един начин да получим подобен триъгълник е хомотетията – „увеличаване“ от точка OO. Пробвай:

A′B′C′ABCO
a, b, c =3,2; 3,6; 4,1a′, b′, c′ =6,3; 7,2; 8,2

P′ : P = 21,8 : 10,9 = 2 = |k|

S′ : S = 22 : 5,5 = 4 = k²

💡 Всяка точка P се изпраща в P′ върху правата OP, като OP′ = |k| · OP. Влачи центъра O и върховете; промени k (при k < 0 копието е от другата страна на O, „обърнато“).

6. Подобие в правоъгълния триъгълник

Нека CHCH е височината към ABAB на правоъгълния триъгълник ABCABC, а p=AHp = AH и q=HBq = HB са проекциите на b=ACb = AC и a=BCa = BC върху хипотенузата. Височината разделя триъгълника на два малки, които са подобни на целия (имат общ остър ъгъл и прав ъгъл).

Т

Метрични зависимости (теореми на Евклид)

В правоъгълен триъгълник с хипотенуза cc, катети aa и bb, височина hh към хипотенузата и проекции pp и qq на катетите bb и aa върху нея: h2=p⋅qh^2 = p \cdot q; a2=c⋅qa^2 = c \cdot q; b2=c⋅pb^2 = c \cdot p. Освен това a⋅b=c⋅ha \cdot b = c \cdot h (двата начина за удвоеното лице).
Доказателство на метричните зависимости
  1. Триъгълниците ACHACH и ABCABC имат общ ъгъл при AA и по един прав ъгъл (∠AHC=∠ACB=90∘\angle AHC = \angle ACB = 90^\circ), значи са подобни (ЪЪ). Срещу равните ъгли стоят съответни страни: ACAB=AHAC⇒b2=c⋅p\frac{AC}{AB} = \frac{AH}{AC} \Rightarrow b^2 = c \cdot p
  2. По същия начин ΔBCH∼ΔBAC\Delta BCH \sim \Delta BAC (общ ъгъл при BB): BCBA=BHBC\frac{BC}{BA} = \frac{BH}{BC}, т.е. a2=c⋅qa^2 = c \cdot q.
  3. Двата малки триъгълника също са подобни: ∠ACH=90∘−∠A=∠B\angle ACH = 90^\circ - \angle A = \angle B, затова ΔACH∼ΔCBH\Delta ACH \sim \Delta CBH и AHCH=CHHB\frac{AH}{CH} = \frac{CH}{HB}, т.е. h2=p⋅qh^2 = p \cdot q.
  4. a⋅b=c⋅ha \cdot b = c \cdot h: двата израза са удвоеното лице – веднъж с катетите, веднъж с хипотенузата и височината към нея.
  5. Следствие – Питагоровата теорема: като съберем a2=cqa^2 = cq и b2=cpb^2 = cp, получаваме a2+b2=c(p+q)=c⋅c=c2a^2 + b^2 = c(p + q) = c \cdot c = c^2.

∎

p = 13,5q = 4,5h = 7,8ABHC

h² = p · q:   7,79² = 60,75 и 13,5 · 4,5 = 60,75

ΔAHC ~ ΔCHB (ЪЪ) ⇒ AH/CH = CH/HB

Сбор: a² + b² = c · q + c · p = c(p + q) = c² – това е доказателство на Питагоровата теорема!

💡 Точката C се движи по полуокръжност с диаметър AB – затова ъгълът при C винаги е прав (Талес). Височината CH разделя триъгълника на два, подобни на него и помежду си.

Пример

Катетите на правоъгълен триъгълник са 6 cm и 8 cm. Намерете височината към хипотенузата и отсечките, на които тя я дели.

  1. c=62+82=10 cmc = \sqrt{6^2 + 8^2} = 10\ \mathrm{cm}
  2. h=a⋅b/c=4810=4,8 cmh = a \cdot b / c = \frac{48}{10} = 4{,}8\ \mathrm{cm}
  3. Проекция на катета 66: 62=10⋅x⇒x=3,6 cm6^2 = 10 \cdot x \Rightarrow x = 3{,}6\ \mathrm{cm}
  4. Проекция на катета 88: 82=10⋅y⇒y=6,4 cm8^2 = 10 \cdot y \Rightarrow y = 6{,}4\ \mathrm{cm}
  5. Проверка: 3,6⋅6,4=23,04=4,823{,}6 \cdot 6{,}4 = 23{,}04 = 4{,}8^2 ✓

7. Задачи от живота

Когато нещо е твърде високо, далечно или голямо за директно измерване, търсим два подобни триъгълника: един малък, който можем да измерим, и един голям, в който е неизвестното.

0 / 6

🌳 Сянката на дървото

Човек с ръст 1,80 m хвърля сянка 1,20 m. В същия момент сянката на дърво е 8 m. Колко е високо дървото?

🗺️ Карта

Мащабът на туристическа карта е 1:25 0001 : 25\,000. Разстоянието между две хижи на картата е 6 cm. Колко километра е то в действителност?

🪞 Огледало

Огледало лежи на земята на 6 m от сграда. Човек застава на 1,5 m от огледалото и вижда в него върха на сградата. Очите му са на височина 1,6 m. Колко е висока сградата?

🍕 Пица

Голяма пица има диаметър 30 cm, а малка – 20 cm. Колко пъти голямата пица е по-голяма от малката (по лице)?

📽️ Проектор

Проектор на 3 m от стената дава картина, широка 1,2 m. На какво разстояние трябва да се постави, за да е картината широка 2 m?

🏠 Макет

Макет на къща е в мащаб 1:501 : 50. Покривът на макета има площ 0,08 m20{,}08\ \mathrm{m}^2. Колко квадратни метра керемиди са нужни за истинския покрив?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

8. Тренажор

Талес, подобни триъгълници, периметри и лица, правоъгълен триъгълник – въведи отговора като число (напр. 7,5 или 15/2).

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
△ABC∼△A1B1C1, AB=12, BC=6, A1B1=8\triangle ABC \sim \triangle A_1B_1C_1,\ AB = 12,\ BC = 6,\ A_1B_1 = 8

B1C1=?B_1C_1 = ?

9. ⚠️ Чести грешки

Сбъркано съответствие на върховете

✗ ΔABC∼ΔMNP⇒ABNP=BCMN\displaystyle \Delta ABC \sim \Delta MNP \Rightarrow \frac{AB}{NP} = \frac{BC}{MN}

✓ ABMN=BCNP=CAPM\displaystyle \frac{AB}{MN} = \frac{BC}{NP} = \frac{CA}{PM}

Лицата като периметрите

✗ k=3⇒S1=3S\displaystyle k = 3 \Rightarrow S_1 = 3S

✓ S1=k2⋅S=9S\displaystyle S_1 = k^2 \cdot S = 9S

Отсечката MN\displaystyle MN при Талес

✗ MN∥BC⇒MNBC=AMMB\displaystyle MN \parallel BC \Rightarrow \frac{MN}{BC} = \frac{AM}{MB}

✓ MNBC=AMAB\displaystyle \frac{MN}{BC} = \frac{AM}{AB}

„Признак“ ССЪ

✗ две пропорционални страни и ъгъл срещу едната ⇒ подобни

✓ не е признак (както и при еднаквост)

Мащаб на площ

✗ 1:25 000⇒1 cm2↔25 000 cm2\displaystyle 1 : 25\,000 \Rightarrow 1\ \mathrm{cm}^2 \leftrightarrow 25\,000\ \mathrm{cm}^2

✓ 1 cm2↔250 m⋅250 m=62 500 m2\displaystyle 1\ \mathrm{cm}^2 \leftrightarrow 250\ \mathrm{m} \cdot 250\ \mathrm{m} = 62\,500\ \mathrm{m}^2

Подобни ⇔ еднакви

✗ подобните триъгълници имат равни страни

✓ само при k=1\displaystyle k = 1

10. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

Триъгълник A1B1C1\displaystyle A_1B_1C_1 е подобен на ABC\displaystyle ABC с коефициент k=3\displaystyle k = 3 (A1B1=3⋅AB\displaystyle A_1B_1 = 3 \cdot AB). Ако AB=4 cm\displaystyle AB = 4\ \mathrm{cm}, колко е A1B1\displaystyle A_1B_1?

11. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

12. Обобщение

  • ✓ Талес: успоредни прави отсичат пропорционални отсечки; MN∥BC⇒AMAB=ANAC=MNBCMN \parallel BC \Rightarrow \frac{AM}{AB} = \frac{AN}{AC} = \frac{MN}{BC}
  • ✓ Подобни триъгълници: равни ъгли и пропорционални страни с коефициент kk
  • ✓ Признаци: ЪЪ, СЪС, ССС (ССЪ не е признак)
  • ✓ Периметри, височини, – отношение kk; лица – k2k^2; обеми – k3k^3
  • ✓ Правоъгълен триъгълник: h2=pq, a2=cq, b2=cp, ab=chh^2 = pq,\ a^2 = cq,\ b^2 = cp,\ ab = ch
  • ✓ Талес се доказва с лица на триъгълници; метричните зависимости и Питагор – с подобни триъгълници; лицата растат с k2k^2, защото и основата, и височината растат с kk
  • ✓ Измерване на недостъпни разстояния: търсим два подобни триъгълника

💡 Интересен факт

Листът А4 е 297×210 mm297 \times 210\ \mathrm{mm}, а 297:210≈1,414≈2297 : 210 \approx 1{,}414 \approx \sqrt{2}. Това не е случайно: ако го разрежеш наполовина, получаваш лист А5, който е подобен на А4. Лицето е намаляло 2 пъти, значи коефициентът на подобие е 12\frac{1}{\sqrt{2}} – точно колкото трябва, за да остане отношението на страните 2\sqrt{2}. Затова копирната машина намалява А4 до А5 с бутона „71%“ (12≈0,707\frac{1}{\sqrt{2}} \approx 0{,}707).