Сайтът все още се разработва и може да има грешки и неточности. Ако забележиш такава, пиши ни на ninelibera@gmail.com.

Отражение и пречупване

👁️ Дълго време мнозина са смятали, че виждаме, защото от очите ни излизат лъчи, които „опипват“ предметите. В началото на XI век арабският учен Ибн ал-Хайсам (на Запад – Алхазен) обръща въпроса: светлината идва от предметите и влиза в окото. В своята „Книга за оптиката“ той описва опити с тъмна стая с малък отвор – камера обскура – и изучава как светлината се отразява и пречупва. Според разказите голяма част от книгата е написана, докато е бил под домашен арест в Кайро. Заради опитите си той често е наричан един от първите истински експериментатори.

1. Светлината се разпространява праволинейно

В еднородна среда светлината върви по прави линии. Тънък сноп светлина наричаме лъч. Затова предметите хвърлят резки сенки, а при слънчевите и сянката на Луната или Земята има точна форма (виж Слънчеви затъмнения). Светлината е (виж Променлив ток и ЕМ вълни) и във вакуум се движи с c≈3⋅108 m/sc \approx 3 \cdot 10^8\ \mathrm{m/s}. Когато срещне граница между две среди, част от нея се отразява, а част преминава и се пречупва – както всяка вълна (виж Вълни).

2. Отражение. Плоско огледало

Т

Закон за отражението

Падащият лъч, отразеният лъч и нормалата към повърхността в точката на падане лежат в една равнина, а ъгълът на отражение е равен на ъгъла на падане: α′=α\alpha' = \alpha. И двата ъгъла се мерят от нормалата – правата, перпендикулярна на повърхността.

Гладките повърхности (огледало, спокойна вода) отразяват успоредните лъчи успоредно – това е огледално отражение. Грапавите (хартия, стена) ги разпръскват във всички посоки – дифузно отражение. Благодарение на него виждаме повечето предмети от всяко място в стаята.

Т

Образ в плоско огледало

Образът е мним (лъчите само изглеждат, че идват иззад огледалото), със същия размер като предмета, прав, но с разменени ляво и дясно. Той е толкова далеч зад огледалото, колкото е предметът пред него.
огледалообразпредметоко
падащ ъгъл22,5°отразен ъгъл22,5°предмет–огледало6,5 mобраз–огледало6,5 m

Окото вижда предмета в посоката на образа – лъчът сякаш идва иззад огледалото.

💡 Премести синята точка (предмета) и зелената (окото). Ъглите се мерят от нормалата – пунктира, перпендикулярен на огледалото. 20 px на чертежа са 1 m.

Пример

Стоиш на 1,5 m пред огледало и пристъпваш 0,5 m към него. На какво разстояние от теб е образът ти преди и след това?

  1. Преди: образът е на 1,5 m зад огледалото, значи на 1,5+1,5=3 m1{,}5 + 1{,}5 = 3\ \mathrm{m} от теб.
  2. След: до огледалото има 1 m, а до образа – 1+1=2 m1 + 1 = 2\ \mathrm{m}.
  3. Ти си се преместил с 0,5 m, а разстоянието до образа е намаляло с 1 m – двойно.

3. Сферични огледала

Вдлъбнатото (вбрано) огледало събира успоредните на оста лъчи в една точка – фокуса F. Затова с него се правят фарове (лампата е във фокуса и лъчите излизат успоредно), слънчеви печки и огледалата на големите телескопи (виж Телескопи). Изпъкналото огледало разсейва лъчите – образът е умален, но се вижда по-широко пространство. Затова такива огледала се слагат на опасни кръстовища, в магазини и като странични огледала на колите.

Т

Фокус на сферично огледало

За лъчи, близки до оста, фокусното разстояние е половината от радиуса на кривината: f=R2f = \frac{R}{2}. При вдлъбнатото огледало фокусът е действителен (пред огледалото), при изпъкналото – мним (зад него).

Къде точно се получава образът на предмет пред огледало или и колко е голям, ще пресмятаме в урока Лещи и оптични уреди.

4. Пречупване на светлината

Лъжица в чаша вода изглежда счупена, а дъното на басейна – по-близо. Причината е, че във вода и стъкло светлината се движи по-бавно, отколкото във въздуха, и на границата лъчът сменя посоката си.

О

Показател на пречупване

Абсолютният показател на пречупване на една среда показва колко пъти светлината в нея е по-бавна, отколкото във вакуум: n=cvn = \frac{c}{v}. Винаги n≥1n \ge 1; средата с по-голямо nn наричаме оптически по-плътна.
Средаn (за жълта светлина)
въздух1,0003
вода1,33
стъкло1,5–1,9
диамант2,42
Т

Закон на Снел

Падащият лъч, пречупеният лъч и нормалата лежат в една равнина и n1sin⁡α=n2sin⁡βn_1 \sin\alpha = n_2 \sin\beta, където α\alpha е ъгълът на падане, а β\beta – ъгълът на пречупване (и двата от нормалата). При преход към оптически по-плътна среда лъчът се приближава към нормалата, а към по-рядка – отдалечава се от нея.

Законът носи името на холандеца Вилеброрд Снел, който го открива около 1621 г., но не го публикува; Декарт го обнародва през 1637 г. Днес знаем, че персийският учен Ибн Сахл го е описал още около 984 г.

горе:
долу:
въздух, n₁ = 1стъкло, n₂ = 1,5нормалаαβ
α =40°β =25,4°критичен ъгълнямаотразено5%

Към оптически по-плътна среда лъчът се пречупва към нормалата (β < α).

💡 Ъглите се мерят от нормалата (пунктира, перпендикулярен на границата). Дебелината на отразения лъч показва каква част от светлината се отразява – при малки ъгли тя е само няколко процента. Във влакното θ е ъгълът на входящия лъч спрямо оста; колкото по-близо е n на обвивката до 1,5, толкова по-тесен е конусът, който влакното „хваща“.

Пример

Лъч пада от въздух върху стъкло (n=1,5n = 1{,}5) под ъгъл 30°. Под какъв ъгъл се пречупва?

  1. sin⁡β=n1sin⁡αn2=1⋅0,51,5≈0,333\sin\beta = \frac{n_1 \sin\alpha}{n_2} = \frac{1 \cdot 0{,}5}{1{,}5} \approx 0{,}333
  2. β≈19,5∘\beta \approx 19{,}5^{\circ} – по-малко от 30°, лъчът се е приближил към нормалата.
Т

Видима дълбочина

Ако гледаме почти отвесно предмет под вода, той изглежда по-плитко, отколкото е: h′≈hnh' \approx \frac{h}{n}. За вода (n≈43n \approx \frac{4}{3}) видимата дълбочина е около 34\frac{3}{4} от истинската.

5. Пълно вътрешно отражение

Когато светлината излиза от оптически по-плътна среда (вода, стъкло) към по-рядка (въздух), ъгълът на пречупване е по-голям от ъгъла на падане. При някакъв ъгъл на падане пречупеният лъч тръгва по самата граница, а при още по-голям светлината изобщо не излиза – цялата се отразява.

Т

Критичен ъгъл

Пълно вътрешно отражение има само при преход от среда с n1n_1 към среда с n2<n1n_2 < n_1 и ъгъл на падане, по-голям от критичния: sin⁡αкр=n2n1\sin\alpha_{\text{кр}} = \frac{n_2}{n_1}. За изход във въздух от вода αкр≈48,8∘\alpha_{\text{кр}} \approx 48{,}8^{\circ}, от стъкло – около 41,8∘41{,}8^{\circ}, от диамант – само 24,4∘24{,}4^{\circ}.

Така работят оптичните влакна: светлината се отразява напълно от стените на тънка стъклена нишка и пътува километри почти без загуби. Затова блести и диамантът. А миражът над горещ път е родствено явление: близо до асфалта въздухът е по-горещ и с малко по-малък показател на пречупване, лъчите от небето постепенно се извиват нагоре и пътят изглежда мокър.

Пример

Рибата гледа нагоре от дълбочина 2 m. Под какъв най-голям ъгъл спрямо отвеса вижда небето и колко е голям светлият кръг на повърхността?

  1. Светлината от целия небосвод влиза във водата под ъгли до критичния: sin⁡αкр=11,33⇒αкр≈48,8∘\sin\alpha_{\text{кр}} = \frac{1}{1{,}33} \Rightarrow \alpha_{\text{кр}} \approx 48{,}8^{\circ}.
  2. Радиусът на кръга е r=2⋅tg⁡48,8∘≈2,28 mr = 2 \cdot \tg 48{,}8^{\circ} \approx 2{,}28\ \mathrm{m}.
  3. Извън този „прозорец“ рибата вижда отражението на дъното – повърхността е като огледало.

6. Дисперсия и дъга

Около 1666 г. Нютон пропуска слънчев лъч през стъклена и получава цветна ивица – спектър. С втора призма той показва, че отделните цветове не се разлагат повече, а събрани отново дават бяла светлина. Причината е, че показателят на пречупване зависи от цвета: за виолетовата светлина той е малко по-голям, отколкото за червената, и тя се пречупва по-силно. Това явление се нарича дисперсия.

Т

Дъга

Слънчевите лъчи влизат в дъждовните капки, отразяват се веднъж от задната им стена и излизат. Най-много светлина излиза под ъгъл около 42∘42^{\circ} спрямо точката, противоположна на Слънцето (за червеното) и около 4040–41∘41^{\circ} (за виолетовото). Затова дъгата е кръг с център сянката на главата ти, а червеното е отвън. Вторичната дъга (две отражения) е на около 51∘51^{\circ}, по-бледа е и цветовете ѝ са в обратен ред; небето между двете дъги е по-тъмно – тъмната ивица на Александър.
бяла светлинастъклена призма
n червено1,5132n виолетово1,5296отклонение38,3° … 39,8°

Виолетовата светлина има по-голям показател на пречупване и се отклонява най-силно, червената – най-слабо.

💡 α е ъгълът на падане (от нормалата) върху лявата стена. Стойностите на n са за обикновено оптично стъкло. Истинското ветрило от цветове е тясно (около 1,5°), затова на чертежа може да го преувеличиш 8 пъти; числата отдолу винаги са истинските.

на звездите, които астрономите разлагат с призми и решетки, разказват от какво са направени звездите – виж Светлина и спектри.

7. Тренажор

Приложи законите за отражението и пречупването. Десетичните отговори въвеждай като 0,45.

✅ Решени: 0🔥 Серия: 0🏆 Рекорд: 0
h=200 cm,n=43h = 200\ \mathrm{cm}, \quad n = \frac{4}{3}

Гледаме отвесно отгоре. Видима дълбочина: h′=? cmh' = ?\ \mathrm{cm}

8. Светлината около нас

0 / 6

🏊 Плитко ли е?

Басейн е дълбок 2 m. Колко дълбок изглежда, ако гледаш почти отвесно отгоре? (nвода=1,33n_{\text{вода}} = 1{,}33)

🪞 Огледало в цял ръст

Колко най-малко трябва да е високо отвесно огледало на стената, за да се видиш от главата до петите, ако си висок 1,80 m?

💎 Защо диамантът блести

Показателят на пречупване на диаманта е 2,42. Колко е критичният ъгъл за изход на светлината от диаманта във въздуха?

🌐 Интернет под океана

Сигнал минава през 100 km оптично влакно с показател на пречупване 1,5. За колко микросекунди стига? (c=3⋅108 m/sc = 3 \cdot 10^8\ \mathrm{m/s})

🔦 Фенерче над водата

Лъч от фенерче пада върху водна повърхност под ъгъл 45° спрямо нормалата. Под какъв ъгъл продължава във водата? (n=1,33n = 1{,}33)

🌈 Кога има дъга

Слънцето е на 30° над хоризонта зад гърба ти, а пред теб вали. На каква височина над хоризонта е най-горната точка на дъгата?

Зелено – решена сам(а), жълто – с решението. Десетичните числа може да пишеш със запетая.

9. ⚠️ Чести грешки

От какво се мери ъгълът

✗ ъгълът на падане е ъгълът с огледалото

✓ мери се от нормалата: α=90∘−γ\displaystyle \alpha = 90^{\circ} - \gamma

Къде е образът

✗ образът е върху повърхността на огледалото

✓ толкова зад огледалото, колкото е предметът пред него

Огледало в цял ръст

✗ трябва огледало колкото теб

✓ стига половината от ръста ти, независимо от разстоянието

Закон на Снел

✗ n1α=n2β\displaystyle n_1 \alpha = n_2 \beta

✓ n1sin⁡α=n2sin⁡β\displaystyle n_1 \sin\alpha = n_2 \sin\beta – със синусите

Пълно вътрешно отражение

✗ възможно е и от въздух към вода

✓ само от по-плътна към по-рядка среда: n1>n2\displaystyle n_1 > n_2

Скорост в стъклото

✗ в стъклото светлината е по-бърза

✓ v=cn\displaystyle v = \frac{c}{n} – колкото по-голямо n\displaystyle n, толкова по-бавна

10. 🎯 Бърз тест

1 / 9
✓ 0

От какво се мерят ъгълът на падане и ъгълът на отражение?

11. 📝 Задачи за упражнение

0 / 0

Ниво А· Областен кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво В· Национален кръг

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Ниво С· Международна олимпиада

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

Дробите – като 3/2, десетичните – със запетая.

12. Обобщение

  • ✓ Светлината върви праволинейно; ъглите се мерят от нормалата към повърхността
  • ✓ Отражение: α′=α\alpha' = \alpha; образът в плоско огледало е , равен и толкова зад огледалото, колкото предметът е пред него
  • ✓ Сферично огледало: f=R2f = \frac{R}{2}; вдлъбнатото събира лъчите, изпъкналото ги разсейва
  • ✓ n=cvn = \frac{c}{v}; закон на Снел n1sin⁡α=n2sin⁡βn_1 \sin\alpha = n_2 \sin\beta; видима дълбочина h′≈hnh' \approx \frac{h}{n}
  • ✓ Пълно вътрешно отражение при n1>n2n_1 > n_2 и sin⁡α>n2n1\sin\alpha > \frac{n_2}{n_1} – оптични влакна, диаманти
  • ✓ Дисперсия: nn зависи от цвета; дъгата е на около 42° от точката срещу Слънцето, червеното е отвън

💡 Интересен факт

Около 1841–1842 г. швейцарецът Даниел Коладон показва на лекция в Женева „светещ фонтан“: светлина, насочена в струя вода, следва извивката ѝ, защото се отразява напълно от повърхността на струята. Същото явление днес движи интернет – по-голямата част от данните между континентите пътуват като светлинни импулси през оптични кабели, положени по дъното на океаните.